Излезе от гористия склон и внимателно се огледа. Знаеше, че е твърде далеч от всякакво населено място, че по тези чукари човешки крак не беше стъпвал вероятно с години, но въпреки това искаше да бъде сигурен, че е сам, че никой не го е проследил, че никой няма да го види, даже и случайно. Не се чува ...

Тук няма чадъри срещу мойте потопи.
Тук няма чадъри и трябва да свикна
да бъда нечута и затова тръгвам нагоре,
закъдето няма ръце за повдигане.
Тук няма и белег от божията милост. ...

Не мога без теб, без да виждам очите ти, тъй големи като бисери.
Не мога без теб, без да докосвам нежно лицето ти, тъй красиво е като морето.
Не мога без теб, без да галя косата ти, тъй буйна е като вълните.
Ела ти отново при мен, ела любов и не тръгвай си ти никога вече.
Не мога без теб, без да цел ...

Много тънко, мутри, искате да минете! -
Със кафета и със хлебчета "висящи"...
Грабихте безбожно през годините...
С моите пари кафета ще ми плащате!
Евтино народа искате да купите. ...

Самота, тъга и любовта са чувства силни и свързани,
завладяват душите на хората по света както три сестри, силно обвързани.
Човек самотен е, но друг среща, в очите им проблясва искра.
Протегната ръка, ръка посреща и искрата пламва в буен огън веднага,
Стопил в сърцата им леда, тоз красив огън е огън ...

Това е един наистина окъснял разказ, забравен на страниците на черния ми „походен” тефтер. Понякога е полезно човек да отгърне страниците му…
Б.
Още в автобуса на път за Централна гара просто му се дощя да се откаже… „Къде съм се засилил сега?! Влак, та влак! Отивам на автогара „Юг” и… Сигурно ще им ...

Погледни ме, както ти го правиш,
само ти така умееш и го знаеш.
Моята душа с един-единствен поглед
как да я накараш по тебе да мечтае.
Усмихни ми се, както ти го правиш, ...

I
Навън луната призрачно изтлява,
погълната в мастилената нощ.
Звездите като свещи се запалват...
... по часовник – точно в полунощ. ...

Полъхът на есенни листа
и до болка познатата от природата миризма
те улавя в този древен капан на вечността.
Питаме се за съществуването, за почтеността,
но на този свят има малко отговори ...

МАРТЕНСКИ СНЯГ
Беше топличко навън и Слънчице засмяно,
така жадувано и чакано след зима зла,
огряваше ни ласкаво, а в двора рано,
кайсийка младичка разтвори се за Пролетта. ...

Хубавото е, че като се влюбя, ми става едно такова поетично.
Лошото е, че този път вкусът на музата ми горчи повече от сутрешното кафе без мляко и мед, щото като си на диета кафето се пиело чисто.
Не съм сигурна дали не отслабвам само от мисълта за пръстите ти по тялото ми или умирам от глад, който ...

Огледало 8
1. Стремеж към копнеж
Всеки иска да носи чанта -
никой да копае с манта!
2. Прогноза ...

За теб
Обичам те! Бъди свободна!
Здрава, усмихнато красива.
Любов и обич благородна,
желая ти да си щастлива. ...

Жарта от огъня угасна,
прахта отлетя,
ти не се и поколеба,
а побягна.
В този необикновен ден ...

Зимен вятър кожата ми свива.
От студ свит съм на восъчно кълбо.
Напразно диря в спомените сила.
Заспивам бавно в снежното легло.
Смъртта докосва ме с дъха си леден. ...

В душата ми вилнее зима.
Кръстосва се снега със лед.
А искам пролет в мен да има.
нощта да бъде като мед.
Ела сега! Във тази зима! ...

Със всяка глътка въздух ме обичай,
всеки шепот в стих запази,
всяка усмивка с времето недей забравяй,
като свободна птица да може да кръжи.
Да можеше да съм птица бяла, ...

Защо плащаме за ток високи сметки?
Защото някои с повече мозъчни клетки
електромерите тъй настройват,
че по-добре да се благоустройват
за сметка на потребителя. ...

Родена си със ласки да даряваш
и майка и съпруга да си ти,
със нежност ледовете да стопяваш
да бъдеш ТИ, дори и да боли.
Била си млада - преди 100 години, ...

Облякох душата с най-различни настроения.
Оцветих я с най-искрящи цветове.
Напръсквах я всеки път с най-любимите си аромати.
Озвучавах я с музика.
Дарявах ти нежност, но ти не откликна, ...

Напролет баба ми тъчеше черга,
бе майстор - чергата ù грееше!
Забулила забрадката си черна
тя дълго и протяжно пееше...
Втъкаваше с чевръстите си пръсти ...

светът е малък
и обикновено
зависи от деня и времето
но в общия случай
се побира ...

Благодаря ти, малки братко,
че те има, че до мен си тук.
Обичам, когато ме наричаш батко,
дори да правиш ми напук.
Преди все исках да те пазя. ...

Гореща съм, паря, горя,
докоснеш ли ме,
ще изгоря!
Огън пламти,
пожар настава, ...

Получаваме ангелски усмивки,
а от изток изгряват слънца.
Намразваме нашите придобивки,
защото успехът е за хора със сърца.
Ден след ден вървя и не спирам, ...

Не мога да говоря, думите замръзват,
отблъскват, отдалечават даже мрака.
Силно в оковите на самотата те те връзват
и болката е силна, както да те гази влака.
Как да се изправя, щом сили не останаха? ...

Сбогом!
Сбогувам се за последен път с теб.
Сбогувам се, макар и сърцето ми да плаче.
И както е редно, пожелаваме си
щастие и късмет. ...

Ти беше орехова ядка,
бушуващ океан от лава,
отхвърлил чуждите порядки,
отрекъл се от лесна слава.
Ти беше мигване, мираж, ...

Всеки от нас носи маска.
Всеки прикрит е, различен.
Често е искрено стряскащ,
изненадващо неприличен.
Всеки от нас има роля. ...