"защо ми е спасение-
щом няма да те има."
Ал. Горчев
Отдавна те няма -
в съня и в живота ми. ...

СЕЗОНИ
“Налей ми светлина, прати ми вик!”
Венета АРАХАНГЕЛОВА
Налива в чашата на хоризонта като вино
далечен залез светлина далечна... ...

Ако се случи тези Небеса
поличба да ми пратят, че за мене
ще сбъднат всички земни чудеса,
какво да си поръчам без съмнение?
Дали е чудо - да поискам мир ...

Истината се гради трудно, ние сме само чираци, които искат да научат магията на нейното сътворение. В това е смисълът на човешкия Живот - да бъдем добри ученици, за да станем добри строители. Зад очевидното винаги наднича невидимото, а то е неутрален наблюдател на всичко онова, сътворено, или пресъз ...

ПЪТ
Все търся смислен апостроф
на ледната проклета Зима.
Загърнато във своята Любов,
сърцето ми е Пилигрим. ...

Вървях, вървях... Падах, ставах и пак...
Плаках и плаках... отново и отново...
Нощем се будех от болка, от вина...
Сърцето ме свиваше от тъга...
Раждах се и умирах секунди след това... ...

Трябва ли децата да приличат на своите родителите? Отговорът според мега интелигентните интернет философи-съфорумници, които имах злощастието да използвам за източник на информация, е еднозначен и напълно ясен. Отговорът е да.
Аз съм още дете, не съм бил от другата страна на барикадата и личното ми ...

И когато само сенките след нас останат,
oбърни се, погледни назад!
Повярвай, там ще видиш много!
Смях, сълзи… различен свят!!!
И когато дишаш, обърни се пак, ...

Докосвам ръката ти бавно и нежно, играя си с пръстите ти и нагоре към лакътя; оставям следи на чиста страст и на бурята от първичното.
Ти се задъхваш, сякаш самият допир на моята кожа по твоята те изгаря; в стаята дими, мирише на карамел и усещания, а ти обръщаш лицето ми към своето и оставяш полови ...

"Million Dollar Man"
You said I was the most exotic flower
Holding me tight in our final hour
I don't know how you convince them and get them, but
I don't know what you do, it's unbelievable ...

Красивият изгрев припламва
във очите ти.
Цветовете прекрасни в душата ми
призовават те.
Ти ме обля като летен дъжд, ...

Звездни мемоари...*
1. Раждане
Роден съм преди тринайсет и половина милиарда години
и значи връстник съм на Големият взрив,
и в полет безкраен животът ми мина: ...

Исках да заминем надалече,
прегърнати, тук, да заминем,
обичта си чакала да ти дам, но вече
пред тебе носех друго име!
Разбрах това, когато ме остави ...

Вълче откровение
По вълчи ме научиха да вия.
Наравно вече с глутницата тичам.
Щом плячката си привечер открия,
деля я във бърлогата с мъниче. ...

Път без изход...
накъде да тръгнем сега,
като никое решение
не обещава чудеса,
като всяко съмнение ...

Легендата за плачещата върба – Абла и арабския музикален инструмент – Уд.
1.
Някога в пустинята между Наджит и Петра живеело племе от рода Бану. Номади с шоколадова кожа, стройни снаги и буен нрав. Заради свирепият си характер постоянно нахлували в сърцето на Арабската пустиня, нападали кервани и по ...

Родна Стряха
Стоя смълчан пред родната ми стряха,
с изгарящо сърце, със сведена глава,
в невидим пристан спомени изгряха
и мека топлота сърцето ми обля... ...

Топла примка - шал намята,конче мое, врани ми Април.Пръхне, чака днес земятадъждец, свежи снегове стопил. В чар и грижа меко дудне,конче мое, врани ми Април,вятър в нови листи чудни,вятър клонки пролетни извил. А капчуци звънко, ясно,конче мое, врани ми Април,се бунтуват дълго, бяснои ме питат тука ...

Много се радвам, че докато растях, често съм ходил на двете си села и въобще за това, че имам село. Мисля си, че ако нямах, щях да пропусна много.
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...

Бяхме деца... излизахме, скачахме, играехме, пеехме, викахме, забавлявахме се
да бъдем каквито бяхме - безгрижни деца. Сега вече пораснахме, повечето младежи на нашата възраст са намерили своите половинки. Започнахме да обръщаме внимание кой колко пари има в джоба си, кой как се облича и същевременн ...

Аз съм вятърът в косите ти.
Аз съм слънцето над теб.
Аз съм искрата в очите ти.
Аз съм и огън, и лед...
Издигам те и те газя. ...

Броя звездите -
тази нощ са малко,
откраднал ги е
нечий влюбен поглед
и в сърцето ми ...

Това е упражнение за описване на важна сцена, което скоро може да включа в някой разказ. Ще се радвам да разбера мнението ви.
Убийството на Мартин
Спрях на около двайсет метра от входа на блока на Мартин. Навън вече се беше стъмнило. Уличните лампи не хвърляха достатъчно светлина, за да бъда забеляз ...

По моя калдъръм -
забравен от любови,
ти влезе като гръм
и в мене се зарови.
Ти влезе в моя дом ...

* * *
Затворени са всичките прозорци
и всички пътища навред – отрязани.
А слънцето в небесните простори
рисува пак пейзажите размазани. ...

Не успях да издържа и ден
без твоето име на устните ми.
Не успях да задържа сърцето си
да не чувства само теб.
Не успях да задържа мислите си ...

Животът е едно прозрение!...
Всемирът в хаоса трепти.
Кипи морето от вълнение,
от трепети преливаш ти.
Летят невидими фотони, ...

- Абе, тате бе, слез от там, бе сине, ще паднеш! – ядосваше се Филип на сина си и не спря да му се кара, докато малкият не скочи от столчето на земята.
- Няма да падна, исках само да взема тая книга от там! – още по-ядосано отговаряше малкият, скръстил като възрастен ръце на скута си, решително заяв ...

Започнала съм бързо да разлюбвам
и все по-трудно грешки да прощавам,
ума си все по-рядко да загубвам,
от себе си по-мъничко да давам.
Затварям във сърцето си вселени ...

Тази нощ сънувах лято...
Защо ли? Не мога да си обясня.
Знам само, че ми бе приятно
и виждах как наистина душата ми сия.
Из небитието си се носех плавно, леко - ...

Замръзваш ти самотна там,
в светлината на снежния поет...
в прегръдката на бяла тишина -
момиче в лилава рокля,
рискувам да те стопля, ...

КЪСНА ЕСЕН - РАННА ЗИМА
Във парка тъжно е сега,
вятърът листа събира.
Всичко днес навява ми тъга,
зимата ли? - ето я напира. ...

Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...

Как да те обичам с останки от сърце?...
Сълзите си събрала в ръце от безсилие,
тръгвам бавно, незнайно накъде...
а ти следиш всяка моя стъпка...
Като нежен допир, като сянка над мен ...

Цял живот живях във чужди къщи - домове,
но всички те приличаха на клетки,
в които все някой ме дебнеше, жива да ме одере,
но не си направи точните си сметки.
Защото аз нямам нищо, освен биещото ми сърце, ...