Тъмна, тиха, празна стая,
примигват плахо уличните светлини,
часовникът минути отброява,
поредна нощ до мен не си!
Отново ще потърся аз съня, ...

''Защо от мойта лудост ви е страх,
щом целият ви свят е ненормален!''
Ники Комедвенска
На залеза с последните лъчи
аз слязох долу. Не за да ви дразня. ...

Безгрижието се натовари с грижи и тръгна към борсата на труда.
Борсата на труда имаше хартия, кафе, захар, но не и труд в касата си.
Гората проклинаше нелегалните дървосекачи, които я продаваха за хартия.
Тръстиката хич не искаше да се превръща в меласа и в захар.
На кафето не му се нравеше да го ст ...

На Еньовден си разплитам косите
и сплитам венци сред тучни поляни,
слагам си шарен гердан на гърдите
и всичко обкичвам със билки омайни.
Ту бяло, ту жълто редя от зарана, ...

Благодаря на comeon (Септември):
Нито ден е. Нито нощ е.
Самодивско време.
Прегърни ме. Още. Още.
Силата ми вземай. ...

Да те сътворя в сълза
За да те усетя като болка.
И да те изживея като страст.
За да те събера като светлина.
И да те обичам като в безвремие. ...

Като сложна загадка реши ме.
Неизвестното в мен разгадай.
Ако образът страда без име -
дума с четири букви му дай.
“О” е зов, който смисъл събира. ...

Мирише на скандал.
Очакван. Спешен.
Ще чупя чаши, ще троша наред.
Ще ти крещя, докато премалея.
Ще те измъчвам като треска в пек. ...

ЩАСТЛИВА ПЕСЕН
Дали ще ме повтори радостта на дядо Йоцо
да поздравя през слепотата си начеващата свобода
или ще ме погълне старата побъркана емоция
да съм щастлив и от подхвърлена коричка хляб? ...

Като жена, оценила и знаеща своята стойност,
по един заучено–очарователен начин
се усмихваш на всеки и знаеш - ще те запомнят,
а някои дори ще започнат градеж
на пясъчни замъци. ...

На Дявола не станах адвокат,
тъй както и на Бог не съм ратай.
Живея в синора на този свят,
където се пресичат ад и рай.
На дните си хомота тегля сам ...

Ще хвана Дявола и ще го разпъна
на кръст в моята душа,
а после с любов ще го обвия,
за да престане да тормози той света.
Ще го накарам да почувства, ...

Сирaци
Тъжно до оградата стоят
самотни, изоставени дечица.
Вперили погледa навън, те просто си мълчат,
а отвътре плаче тяхната душица... ...

Със тия хора във Страната
ще си проклинаме Съдбата...
Те няма никога да спрат
тоягите си да ядат!
... Но не за да вървят нещата, ...

Примамливо ухаеш. На море...
Забравих, че да плувам хич не мога.
Потъвам във очите ти... а те
в сърцето ми подклаждат буен огън.
Усмивката ти сладко-дяволита ...

БУРЯТА ПРЕСТАНА
Бурята престана да гърми,
вятърът безмилостен утихна.
Кротък дъжд започна да ръми,
спомените прежни се усмихват. ...

Мечтите ми подържат моя дух.
Надеждата ме тласка все напред.
Стремежът ми отрано не е кух.
Превземам аз нещата в ред, без ред...
И справям се в живота днеска сам. ...

Не си измислям приказки, а в тях живея.
И сънища не си измислям вече, а ги сбъдвам.
Крила разтварям бели, летя и си ги вея
във висините, до които долетях, за да живея.
Над всички суети се извисявам, като песен, ...

Искам да съм твоите очи,
нали са огледало на душата.
Когато тъмнината ти горчи,
през мене да пречупваш светлината.
Искам да съм твоите ръце, ...

Изграждам имиджа
на механична игуана
като я карам
да гризе костите на динозавър.

Първото си е първо. Така че първото впечатление за града, в който беше дошъл да живее беше, че котките са на уважение и почит. Хората ги обичаха и се грижеха за тях като за собствени деца. И затова навсякъде на определени места пред къщите и блоковете, а даже и в Морската градина, непрекъснато им но ...

КОГАТО НЕ СЪМ...
Как мне грустно!... Как весело мне!...
Я левкоем цвету на окне,
Я стекаю дождем по стеклу,
Колыхаюсь тенью в углу... ...

Котето кълбото ми катурна.
После да го гони се втурна.
То се размота, оплете...
И, ето, в разплитане отлитат часовете.
Котето ме гледа закачливо, ...

– Как променят парите, приятелю? – Питаш ли само?
До вчера светът ми различен беше със тебе,
до вчера се борехме с неволите рамо до рамо,
а днес във очите ти виждам изгубено време...
И хлябът ни сладък, закупен за жълта монета, ...

Най-великото изкуство
Изкуството. Това е нещо, родило се в древността и развило се в много и различи жанрове – кои от кои по-хубави. Няма човек, който да не е чувал някоя песен по телевизията и да не му се е дотанцувало, да види някоя картина или статуя и да не се изуми от майсторството, с което са ...

Можеш ли да сбъднеш любовта ми...
не ме оставяй да се чудя тук сама.
Можеш ли докрай да си ми верен...
не ме оставяй дълго, за да разбера.
Можеш ли да ме обичаш, както искам... ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - шеста част
Посрещнах слънцето, седнал на пластмасовия стол на терасата, пепелникът до мен преливаше от фасове. Цяла вечер се лутах из спомените си, връщах лентата назад, но не стигнах до никъде. Не бях мигнал цяла нощ, чувствах се изтощен до краен предел, емоцион ...

Българското правителство прилича на пиян екипаж на пиратски кораб, който плава във вражески води, вдига ненужен шум от веселбата и изразходва излишно боеприпаси за фойерверки, а се задават и буря и битка...
Наскоро писах на едни приятели в чужбина, че ние сме свободна и правова държава и те изпокапа ...

---
Запомни ме такава — оставаща —
с доверчиви очи в тишината.
Не мисли, и не ми обещавай
време — стига ми обич призната. ...

Бил ли си толкова влюбен, че да дишаш не можеш?
Че не знаеш дали да плачеш или да се смееш?
Толкова влюбен, че постоянно да се тревожиш,
че останеш ли сам, няма да можеш да живееш?
Бил ли си толкова влюбен, че болят те гърдите? ...

Както моста свързва бреговете,
свързвам тялото и моята душа.
Тихичко благодаря на боговете,
мост към теб започвам да градя.
Вярата, доверието основите полага. ...

Докато слушаше песента, най-накрая получи прозрение. В този момент осъзна, че от всичко, което се беше случило досега, единственото, което имаше значение беше тя. Замисли се за всичко преживяно и видя цялата истина. Разбра, че тя винаги е била там за него. При всяко добро и лошо той се обръщаше към ...

От чувствата ми тялото жужи
а розите са за поети...
разказваш ми с любовния език
за парещия дъх в лалето.
Отвътре рониш ме в искри, ...

Черешова задушница
Покривка на земята,
там - хляб, житò и вино.
Приседнали в тревата
и няколко роднини. ...

Лена:
Следи. Той винаги ми оставя следи. Мънички късчета хартия, парче от стъкло, изсъхнали листа. Във всичко това имаше смисъл, наш личен замисъл. Знаех, че ги оставя, за да не се чувствам сама, за да си спомням, че той е там и мисли план. План, който да ме освободи от робството и тиранията на друг ...

Гледах по телевизията репортаж от вчерашните протести -
едно невръстно момченце каза, че баща му искал да го направи приличен човек
и затова го взел със себе си...
Дълбоко се развълнувах и написах "От татковите рамене".
Голям съм… ...

Двама влюбени стояха,
на пътя под старата върба,
в любов се те кълняха, но
очакваше ги зла съдба.
Тя в принцеса се превърна, ...