ГЛАВА ПЕТА
„Какъв мъж - помисли си тя. - Накара ме да се чувствам добре. Някак си... не ме препираше... а принцът... той също ме харесва и е доста настоятелен! Сякаш аз съм задължена да съм с него! И какво като е богат?! Моята любов не се купува!”... - така умислена, тя най-накрая заспа. Сънува, че ...

Возил ли си се на чаените чашки в лунапарка? Онези, детските, от които ти се завива свят. Магични са. Въртят те толкова бързо, че светът се размива пред очите ти, цветовете преливат един в друг, глъчката наоколо притихва и ти се потапяш в един друг свят - бърз и цветен. Ако не си се возил никога, ня ...

Да, обичам… обичам да правя добро
(не съдете, не хвърляйте камъни).
Да, измамен светът е. И какво? И какво?
(не се вписвам в калъпа „измамени”).
Да, усмихвам се… а как, как ме боли… ...

Не прави нови грешки, сърце!
Скрити рани недей да отваря!
С кое право натъжаваш пак моето сърце
като се опитваш отново обич да раздаваш.
Обичта като птица отлита далече ...

Защо на хората им е толкова трудно да кажат "обичам те"? Та това е просто
дума. Вярно, че от нея много често боли, но когато изпитваш любов към някой
и знаеш, че и той изпитва същото към теб, защо пак е трудно да го кажеш?
А и няма нищо лошо в това да изкажеш своите чувства, това не те прави слаб
и ...

Всичко от мене вземи,
каквото поискаш, каквото потребно ти е.
Много нямам, а останалото неимоверно тежи,
щом това, от което нуждая се,
скрито е в твоите очи. ...

ОГЛЕДАЛО 7
1. Увертюра "Поглед"
В чест на финала
на 28 симфония от Моцарт
Кътче райско и блажено от титанична мощ родено! ...

Птиците, летейки в небето,
остро тракат с криле.
Рано сутрин след росата
кацна чудна птица на вратата,
сладко затрептя ...

Глава четвърта
В неделя снегът беше спрял, но за сметка на това сибирски студ беше сковал града. Снегът скърцаше под обувки и ботуши, от стрехите висяха ледени висулки, остри като кинжали. По улиците почти не се мяркаха хора. Само деца с румени от студа бузи се катереха по баира на улица “Раковска”, ...

Прости ми, Любов! За това, че исках всичко за себе си - дните, нощите... всички тези моменти да бъда само с теб! Да дишам въздуха ти, целувайки те нежно. Да гледам Света, през твоите очи. Да бъда твоето Аз - в душата, сърцето... в съдбата ти! И колкото повече те опознавах, толкова повече да те обича ...

Познавам те. До болка непознат.
Завръщаш ме от минали животи
на вече преживян, забравен свят…
Със чувство, превъртяло колелото
на грешна и сънувана земя. ...

Луд вятър.
Писък на дървета.
Мълчание на хора.
По слънчеви пътеки
избраните вървят. ...

Без знамена останахме,
без принципи,
без Верую,
душите си разпъваме
и евтино продаваме. ...

Ароматът ти е
като опиат за мен
всеки ден!
Ти възлюбен си по мен,
като луд гамен! ...

Навън студът те вковава
и вятърът безжалостно брули.
Но тъмните облаци мрачни
той бързо започва да гони.
Изгрей ти, пролетно слънце, ...

Сред народа голяма възбуда -
разкриха досието на агент "Буда".
Бойко разкритията отрича,
но да брани престъпници обича.
Колеги са му, какво да прави. ...

Казвам:
- Напускам те.
Стоиш и пушиш цигара след цигара. Вдишваш дима и го издишваш. Гледаш ме през него. Потресен си от моето заявление. Аз не питам, не моля за позволение. Аз просто ти съобщавам моето решение.
Знаеш, усещаш, че няма нужда да ме разубеждаваш. Този път те изненадах с проявената от м ...

Счупена, глупава, малка мечта,
хлипаща в моите устни.
Тихо си тръгвам и пак съм сама,
даже и без да ме пуснеш.
Даже да има след тебе любов, ...

Тя, болката ми
студ не усеща...
Просто диша
и издиша.
Само дращи с остри нокти ...

ЗА ЩАСТИЕТО
Дали не е измислена, луна,
светùлото, което нощем ме опива?
Зари пътеката ми с топла светлина,
а дните ми загръща в хладна зима ...

Вълните ме рисуват с бяла пяна,
прегръщат ме, потапят в тишина...
Завинаги с теб исках да остана
на този бряг, окъпан в светлина!
Дворец от пясък построихме двама с теб – ...

Заровен в скуката -
едва днес проумях,
че все още не съм те измислил...
Толкова стихове ти посветих
и мечти измечтах, ...

Кръвта е повик, ехо е и зов
за връщане отново под върбите.
Една забравена, но истинска любов,
която искам пак да пренапиша.
Баща ми остаря почти пределно ...

Между А и Я се случиха мистификации,
мистерии и празненства.
Подсъзнанието ми отпътува за луната,
уличното куче си намери приятелка
за цял живот, ...

Едно момче с усмивка голяма
лежи там, в черната пръст
и между нас вече го няма,
остана само името на белия кръст.
Защо си тръгна, защо ни остави, ...

Миналата година те чакахме да се върнеш от работа.
Бях запазила ресторант. Не скъп. Ти никога не ме водиш на скъп. Традиционно. Цветя ли? Че кой подарява цветя на собствената си жена? Майка ти се обади. Да ни честити годишнината от сватбата. А децата те накараха да ми подариш онази черна рокля. От л ...

"Stand Up And Run"
Oh I had a feeling
Buried inside
Covered beneath a
Blanket of pride ...

Внезапно завчера видях
едно дръвче. То беше криво.
Встрани от пролетния смях
самотно, плахо се извиваше.
Сред слънце, птичи хор и глъч ...

Не ме моли, недей да настояваш,
любов се прави с литнала душа,
не ми шепти, не ми разказвай
как тялото ще галиш със ръка.
И как ще пиеш кожата изкусно, ...

Надежда скъпа, смисъл няма да таиш,
защото има истина една
и скрита във кутия на Пандора тя била.
Това, което аз ще кажа в тези редове,
не бива никой то да подведе! ...

Искаш ли да си обичан
или пък да си щастлив?
Може би да си различен
или да си просто жив?
Тогаз обичай, за да си обичан, ...

Далеч остана моето начало.
Към мен пристъпва неизбежен край.
Отдавна миналото отзвучало,
тъгува то за хубавия май.
И с моите страхливи крачки вече ...

На мен не ми е трудно
със шантавия вятър да лудувам
и даже никак не е чудно
как мечтите си в небето рисувам.
Постилам си килим сияния, ...

за да те има в моя свят,
за да си и цвят и музика,
за да ми напомня всеки миг,
че в света има една страна,
в която чудесата са сега, ...

Разбитите сърца не плачат.
Превръщат се в палеща сълза.
Те изцяло се поглъщат в мрака
на пепеливата тягостна мъгла.
Огънят им някак в мъката угасва. ...

-----
Безуспешно опитвах да скрия
всеки спомен от прежни любови.
Падах в дупки и хващах корията,
и прегръщах вековните борове. ...

Надявах се на чудо,
при мен да го върне.
Обичах го лудо,
чаках го да ме прегърне.
Чудо не стана, ...

Този живот вече съм го живяла -
помня му кривите ъгли,
срещи нарочни, случайни раздели -
щрихи, надраскани с въглени.
Бяло платно, изморени бои - ...