Глава 2
Воинът на залеза
Ако някой ми беше казал, че ще ми се случи „това“, никога нямаше да му повярвам. И, че щях да се запозная с „тях”. Никога нямаше да осъзная колко е жестока съдбата с хората, които не са достатачно „еднакви“ с останалите около тях. И ако някой ми беше показал „онова“ щях да г ...

Провесил крака от бордюра на своята есен -
махмурлия, брадясал, облещен, несресан,
с клюна на чайките драскам стихове - като поетесата -
дето в парка
пуши пурета, ...

Бъди себе си
Бъди естествен
Но аз се питам
Какво имаш предвид
Когато казваш ...

Днес е февруари двадесет и втори –
ден рожден за мене – петдесет и пети.
Животът ми вече към заник отива
и ми се иска равносметка да сторя.
Благодаря, майко, че живот ми даде ...

На един син
Получих вест за първороден,
милея още този глас.
Септември бе към своя залез,
на лятото последен час. ...

Очите ти, по-жадни от небе,
рисуват полудели в тишината.
А аз изгарям… После две ръце
са онзи свят, във който синевата
взривява с вик разумния покой. ...

Зреят житата, потракват каруците
кротко във знойното лято.
Отдалече припяват им птиците,
къпе ги слънцето във позлата.
Баирите гледат – така – отвисоко. ...

Таксиметровият шофьор погледна километража и усмивка пробяга по лицето му. Запали червено Марлборо и пусна радиото. В късната емисия обсъждаха липсата на работещо правителство вече втора седмица и неспирните протести по софийските улици.
- И ти ли си от заблудените овце, които си мислят, че ще проме ...

На Марта
Беше мое морето, а сега ми е чуждо.
Бяхме първи приятели, а сега - непознати.
Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда,
то се люби със сушата, мляска и съответно се клати. ...

Малечка Палечка
На Голямата Маги
Ти си нашето Първо момиче!
Ти си нашата радост изстрадана!
Ти си нашия зов за Обичане! ...

БАБИН ЗАВЕТ
Внучета аз си имам четири-
гълъбчета обични, желани.
Те ще радват края на дните ми -
Ангел, Павлинчо, Мирко и Ани. ...

Вятър се вплита в косите
закачливо със мен си играе,
ей, ветре, аз те познавам,
летяла съм с теб над скалите.
Вятър ме гали със пръсти, ...

По местата греховни и святи,
по пътеки от кози крака,
по билата с преспи навяти
аз си търся другарска ръка.
Аз я търся в горите дълбоки ...

Изстрадано
Поумняваме бавно,
съвсем незначително,
с бяла нишка в косите
или щрих на длето. ...

Сега, когато ги изгубих
и станах истински сирак,
стоя пред спомените груби
и преосмислям всичко, пак.
Сега болезнено ги няма! ...

Всичко в теб е толкоз добре
Прави черти и сладко лице
Гледам лицето ти нежни черти
Питам очите ти – ангел ли си
Кръшна и жизнена млада снага ...

Дъждът
Тишината сутрин.
Дъждът идва
внезапен и желан.
Стихия и пречистване. ...

Не ти се умира, нали?
И на мен не ми се умира.
За последно да вдишаме шепа звезди.
Но със тях и без тях – пак съм жива.
Жива и дишам, и дишам и мисля, ...

Пиленце, зайченце, агънце, котенце...
Мое мило, любимо дете!
От майчина обич, топи се мойто сърце!
Но си порасло. Не искаш закрила.
дори си намерил своята " мила"! ...

Навън е нощ, улици пусти,
а ти не спиш, защо така?
Да, знам - изпитвала съм го,
това е любовта!
Ти си с него, той е с теб, ...

НЕДЕЛЯ СРЕЩУ ПОНЕДЕЛНИК
= 1 =
Неделя. За повечето хора неделята е символ на край. Край на свободата, край на забавлението и началото на борбата... борбата с идващата седмица, със сивотата и с монотонния начин на живот.
Неделя, денят, който беше излишен, седмият ден беше зареден с меланхолия. За нея ...

В огъня вървиш,
а чуваш песен мила,
обръщаш се и птичка бяла
на дръвче стои и тихи думички реди,
чула ги от морските вълни. ...

Приливи ще следват вечно
късчето магична нежност...
Ревниво Океанът пази
в кадифени глъбини
страстта на приливни талази... ...

Дали пък вярва всеки в своя Бог,
издигнат на върха на мисълта му?...
Или животът просто е урок
от някаква Божествена програма?...
Дали душата наша след смъртта ...

Кой ли не иска да бъде щастлив?
Кой не мечтае за нежната ласка,
за топлата дума ще бъдеш ли жив,
за да си струва красивата маска.
Кой ли не иска в(ъв) мрака студен, ...

На стаята в сумрака
на лунна светлина
към тебе ще пристъпя
и ще затрептя.
Ще те прегърна леко ...

Българийо моя!
Българийо моя, Българийо свята,
ти, коя си най-красива на земята.
Със своите гъсти, рунтави гори
и високи, небесни планини. ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 12-та част
Отведоха ни обратно в районното, подписахме предупредителните протоколи, които ни изготвиха и ни върнаха вещите. Джилянов сложи кобура си на колана и се отправихме навън. Аз не пропуснах да си преброя парите – оказаха се точно колкото бяха. Хванахме та ...

"Земя като една човешка длан"
Г. Джагаров
Децата на България са боси.
Децата на България изстиват.
Към нея нямат никакви въпроси. ...

Басня за съпружеската вярност...
Веднъж една компания пияна
и тема с продължение подхвана,
щом свършиха с дежурните бележки
за общите познати със насмешки... ...

Понякога намираш се в река...
и бързото течение помита те,
и носейки най-смелата душа,
към камъните остри тя засилва те.
Да плуваш са те учили от малък, ...

Ценностите в живота на човека
Свобода
„Трябва да се опитаме да разберем какво е свободата и какво е само привидната свобода. Свободата, можем да кажем, е трамплинът, от който можем да скочим в необятното море на божествената доброта, но може да се превърне и в пътя, който да ни заведе в дълбините на ...

Всяка нощ, ти идваш в съня ми,
говориш с мен и милваш ми косите,
изричаш нежни, благи думи
и полагаш леко устните върху очите.
И аз чакам с нетърпение отново, ...

Обречен съм на необята във косите ти,
да търся винаги сред тях аз глътки вятър
и след това да ги горя в очите ти,
без да оставя дъх за синьото си лято...!
Лицето ти - разхвърляно е откровение, ...

Ново лято,
стара любов - за забравяне.
Нови грешки,
стари лъжи - за изричане.
Нов живот, ...

Роден съм във града на вечността
и морски вятър вее ми косите.
По пясъка вървя с усмивка аз
и детската мечта да спра вълните.
Една мечта на края на брега - ...

Тихо диша. Ще речеш - питон.
Позаспал. Дъхът - с воня на мърша.
Стъклени очи в заключен дом
и усмивка крива, неприсъща.
Как бе допълзяла на гръдта ...

Догоря цигарата във мрака.
Търкулна се на пода моливчето,
останало колкото палец.
Недовършеният последен стих,
посипан с пепел от угарката, ...

Ето те
Колко злини ни причини ?
Колко болка в сърцето ми наслои?
Колко сълзички целувах
на забравеното от теб дете? ...