За думите и още нещо
По повод, че сме още живи,
защо не споделим по чаша,
език развързали ще можем
да спорим за съдбата наша. ...

ГЛАС ОТ ПЛОЩАДИТЕ
Не дойдохме от хубаво тук.
Нас ни води гладът и несретата.
Как не чухте гласа, оня звук
на последната дупка - деветата? ...

Съдбата не допуска грешки,
затова ни срещна и събра,
но мойта грешка, мила,
е че се влюбих в теб аз на мига.
Точно преди дванадесет години ...

Вятър разпали поредната факла
и вместо промяна довея печал.
Тази безпомощност, дните съсякла,
преля в нетърпимост и миг, загорчал
от недоволство, невяра, нелепост; ...

Не завързвай със песен крилете си!
И не слизай от своя Олимп!
Ако дойдат в живота ти есени,
ние в музика ще ги претворим.
Ще извикаме всичките залези, ...

Недей
Не се заселвай в мен. Не заслужавам.
Живея в светове и чувства спорни.
От навика проклет да се раздавам,
сега приличам на дърво без корен. ...

Зеленото пълзи по планината.
Превзема долове и върхове.
Разгъва силите си в равнината
и атакува с южни ветрове!
Под напора му стене планината. ...

И днес пак ще кажа наум "обичам те"!
И днес пак ще те изпращам с тъжни очи.
Никой не ще ме разбере,
не би ме разбрал и самият ти.
Този път не ще се върнеш, ...

Като дъжда
Тъжен ли е облакът дъждовен,
че толкова обилно заваля?...
За твоите сълзи ли съм виновен
или дъждът навява ти тъга?.. ...

Валс. Феерия във черно-бяло.
Стомана. Гладко кадифе.
Като струна е крехкото тяло,
а неговото - острие.
Притиснати, до болка слети ...

В ГОРАТА НА ВРЕМЕТО
Крача в здрача на Времето,
сипкав и влажен,
под клонака на дните преплетени крача
и е пътят ми призрачно-бял и миражен, ...

Един ден оставаше до свършека и затова трябваше да оползотворим последните си часове. Наехме стая в новооткрит хотел и след бързата вечеря още по-бързо се разсъблякохме. Така необуздано се нахвърлихме един срещу друг, сякаш всеки момент маите щяха да съборят небесата върху нас. Екстазът ни заля като ...

Кънтиш. Във мислите.
До костите.
В очите ми - по тебе разпилени.
Оглушавам понякога.
Силен си. ...

забравата е волност,
времето изкупва всичко,
отлита изкуплението
и ти оставаш пак
в търпеливото очакване ...

Дъждът вали навън, а и в душата,
пълни ме отвътре, прочиства тялото,
маха пустотата,
оставя само бялото.
Чисто, истинско и бяло ...

„Още мъничко нека си дремна!
Бързи сънища два-три да мигна.”
Вън препуска животът без стреме,
бърза времето, все недостига.
В тези мигове кратки ти губиш ...

Сърцето ми, оголено,
пред тебе зее
и ти, кат' други,
не ще го пощадиш.
Посипвайки го с жупел - ...

Душата ми пропита е от спомени, настръхнали
от студ, любов, сълзи и страст,
смисъла - все губя го и рядко го намирам,
най-често чувайки името ти.
Съсипване, обсебване и СПОМЕНИ, ...

ДАСКАЛЪК
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...

Текст и музика: Лилия Велчева
Аранжимент: Пл. Скорчелиев
изп. Детска вокална група "ДО РЕ МИ"
НА ПАЗАР
Тръгна рано отзарана ...

Ако си тръгна от света сега, внезапно,
бих взел единствено една опърпана и сива шепа спомени.
Тъжни и повехнали като венец от есенни листа,
но мои, истински и живи, изтръгнати със корени от битието на живота ми.
Ако си тръгна днес и тук, дори сега, ...

Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...

Тя каза, готова съм за теб!
И започна да ме бута към леглото.
Казах не,
но тя започна да целува врата ми.
Бях възбудена и тя започна да сваля всичките ми дрехи. ...

За една истинска Приятелка
със звезди в очите!
Едно момиче нежно
към брега поглежда.
Към вълните са навежда, ...

Ако умра млада, погреби ме в сатен.
Постави ме в легло от цветя.
Остани, остани със мен
до появата на сутрешната зора.
Пусни ме в реката, ...

Опасен вирус е Любовта ми.
Много опасен.
Рядко от него се разболявам,
но разболея ли се - заразявам.
Невидимо и бавно навлизам ...

- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...