Две съседни селца
След няколко завоя, там – на юг,
е родното селце на моя татко.
Разказвал ми е как е раснал тук,
за детството си – тягостно и кратко. ...

Сред сияние от лунни лъчи
омаяха ме твоите очи.
Бяла роза виждам аз
в тоз скъп светъл час.
След дъжд и страдание, ...

Глава четиридесета
Слънцето беше достигнало своя зенит, когато Зора отвори очи. През премрежения си поглед тя забеляза насреща си хитрите очички на англичанина. Гледаше я с насмешка и любопитство, но имаше и доза възхищение. Зора не беше слаба жена. Всяка друга на нейно място би започнала да моли, д ...

ОЛОВО
Аз знам,
косата ми ще стане сребърна
– един ден – той не е далеч – ще стане –
и всяка сутрин ще се чупи гребена ...

Погледни! Хлад в очите.
Студени са ръцете ти,
бели като тази есенна мъгла.
Откога те търся в свойте сънища.
Няма те - само силуети. ...

Изтърканите ви пиеси
не ме впечатляват, мъже.
Аз не съм от онези принцеси,
които си търсят пияни коне.
И за обидилите се, да подчертая, ...

„Без нейното оръжие във този свят нерад с какво ще браня себе си от него и от... мен?” – Надежда Захариева
ЗАГУБИХ СИ УСМИВКАТА
И аз така – по пътя си я нейде запилях -
от крайчеца на устните стопи се изведнъж.
Иди и обяснявай ти защо преди се смях, ...

Ще се опитам да съм сериозна,
ти много добре знаеш колко го мога,
ще се опитам
да бъда до съвършенство,
ще се опитам да бъда ...

Играла съм в тази пиеса,
но беше преди сто лета.
Пак бях дългокоса принцеса,
ти яздеше кон със крила.
Летеше към мене безумен, ...

Да, беше твоя! Припомни ми го отново.
Едва ли някога ще го забравиш?
Изтрих сълзите ù, макар че нямах право,
затуй, приятелю, и ти сега ме мразиш!
Отивала ù самотата, казваш, ...

Щом земята ни изчезва под петите
и няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики,
вечерта танцува със съпрузи на звездите
и смее се на самотата във очите.
Щом в мене огледалото се вглежда ...

І.
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...

Отвори очи и се усмихна. Само мисълта за Алекс и сърчицето ú препускаше. Знаеше, че не бива да се увлича, но какво толкова. Силвана ú беше споменала, че е 38 годишен и че в момента няма сериозна връзка.
Стресна я телефонът. Алекс и сестра му вече я чакаха пред блока. Не беше от суетните жени. Дънки, ...

Сипвам уиски в кристална чаша
и замезвам с бадеми печени
и ще пия за страната наша
и да пукнат враговете ни.
ЗА БЪЛГАРИЯ ще викна, ...

От любовта несподелена
най-много боли.
И дори да не ми вярваш ти,
не допускай тази моя грешка,
преди това си помисли. ...

Плени те светлината ù – искрящо-бяла,
невидима за всички тях около теб.
Откриваше божествената цялост,
загледан в нейното лице.
Даряваше те само със усмивки, ...

Уж си тръгна, а си още тук…
Сама ли си? Кого залъгваш?
Ще те прегърна, ей така, напук…
Ще останеш ли, или отново тръгваш?
Сливаме се телом, духом… ...

Когато си тръгна, ме болеше.
Не чуваше, когато сърцето ми се молеше.
Днес обаче казвам: "край, до тука беше ти".
Вече няма начин да си в моите мечти.
Помислих, че когато тръгнеш, аз от болка ще умра, ...

Ходя и гледам намръщени хора по улици, свели глави като просяци.
Злосторници, затворници на своите собствени делници.
Омислени, а може би просто замечтани безделници.
А други са паднали, чакащи помощ, милостиня или просто опора.
Но няма надежда, както в кутията на „Пандора”. ...

Съмнявах се и в Злото, и в Доброто -
на таз многострадалница Земя.
Съмнявах се и в Кръста на Голгота,
и в Ябълката, и в оназ Змия...
Съмнявах се. Не вярвах. И отричах. ...

Не погубих в себе си детето,
не прогоних веселия смях,
не посегнах на мечтите свои,
не приех да нося чужди грях!
Не приемах да не ме обичат, ...

Животът ти е лесен,
като мелодична песен.
Ала няма ли предизвикателство,
той не бива интересен.
Тръпка няма, липсва ти живец. ...

Искам Теб
Да продължа или да се откажа, това е моята задача,
да присвия очи и да замълча, и обърнат назад да крача,
може би е трудно да се реша, а дори и малко да поплача,
може би исках ти любовта, а сега ти си с брадвата палача, ...

Поисках да си тръгна, но се спънах -
не се оставя лесно любовта!
И правих опит, много пъти тръгвах,
а все при теб се будех сутринта.
Не те разпитвах, всичко си личеше. ...

Денят ми
днеска слънце подарява.
Поглъщам
го с душа и със очи.
И таз любов ...

Бил ли е Максим праведен,
не зная.
Ще разбера,
когато ида в рая.

Затваряш си очите,
за да си отворят сърцата.
Отваряш си сърцето,
а те си затварят очите.
Отваряш си краката, ...

Есенни вишни
... сън са били белоцветните вишни
Димчо Дебелянов
Във талвега на някогашни чувства
пропуснахме на вишните цъфтежа, ...

Беазпаметно дълго мълчах
и чаках да чуеш зова ми.
За малко да върнеш назад
онези, финалните думи.
Часовника спрял съживи, ...

Старите ни вещи непотребни,
захвърлени на прашния таван,
заедно със спомените бледни…
знаят те какво е да си сам.
Изгубените копчета в прахта, ...