На края на пътя
е тя,
в светлина и покой
утолена.
Сладкият плод ...

Нощем,
когато липите спят,а звездитесънено примигват,си мисля за теб –за твоите топли очи,в които винагизамечтано се давя,за мекия ти глас,в койтос радост потъвами за прегръдката ти,с удоволствие в коятосе губя…

Давай, върви си…
Този път няма да плача,
там, където няма реално начало,
няма и истински край…
Давай, върви си… ...

Скъпи читателю, ако четеш това, значи тръгваш да четеш книгата ми. Аз пиша само за удоволствие и вероятно заради многото свободно време, което имам. Затова, щом си решил да почнеш с този роман, и ти като мен имаш много свободно време. Но това, за което искам да те помоля, е истината, нищо друго. Тво ...

Тогава още знаех - ще запомня...
тъй дребнички са важните неща.
Протегна шепа с няколко малини,
в която сякаш бе се сбрал света.
В тях имаше и обич, и надежда, ...

Опознай ме. Аз съм като мида -
чак на дъното на океана ме търси.
В себе си аз нося скрити
всички болки, радости, тъги.
Намери ме - мен, съкровище изгубено, ...

Гримът на клоуна вече свърши – усмивки все да си рисува.
Наплака се поне красиво. Изтекоха два океана.
В сърцето си музей отвори, по своему и личен Лувър,
където нареди изрядно това, което му остана.
Наля си чаша бистър поглед и я изпи, за да прогледне. ...

Една звездичка се повдигна на пръсти,
изгаси уморения лунен фенер.
Вятърът тихо крилете си скръсти
и се шмугна под клонче имел.
Тъмнината дъхти на сено окосено ...

ИМПРЕСИЯ
Текст и изпълнение: Геновева Цандева
Музика и аранжимент: Бойко Иванов
Кораби проплакват закъснели,
търсят към брега пулсиращ фар. ...

Аз не съм някой мъж от роман,
който често цветя ти купува
и се прави на лапнал шаран,
и на влюбен пред теб се преструва.
Със подарък не помня дори ...

Сред маслини и портокалов цвят
По моя си пътечка тайна
отивам в друг - измислен свят.
Там има клонки от маслина
и много портокалов цвят. ...

И този край съвсем ще преживея -
предишният до смърт не ме отнесе.
Отнесе вяра, свои... И идея,
че сам ли си – животът става тесен.
Не става. И не свършва. Не започваш ...

Две-три къщи и срутен дувар,
даже котката нейде избяга.
И внезапна и тиха печал
в гнездото под старата стряха.
И дворове, обрасли с треви, ...

Този свят за дом не става!
Всичко вече е с пари...
Както Господ хвърли зара,
цял живот ще ти върви...
Този свят е миша дупка, ...

Вървиш по все един и същи път.
Очите ти пронизват хоризонта.
Настигаш ме на някой кръстопът.
Поглеждаш. Отминаваш ме. И толкова!
Събирам сили да се съживя, ...

Импровизация от една картина
Утрото идва
внезапно,
аз го виждам
от моето ...

В дупка съм, ров голям в тъмен цвят! Не е пред мен, в нея съм. Тъмно, черно, черно от най-черното. Очите ми свикнаха да виждат, но само тъмни петна. Проклинам дните си в нея, кога ли паднах тук? Загубих мисъл за време, никога не знам! Коя дата е днес? Какъв ден сме? Колко е часът, сутрин ли е, обед ...

Връзката ни бе крехка. Имах чувството, че само да я докосна и ще се разпадне на хиляди миниатюрни парченца. По-крехка от кристал бе…
Седях и я гледах с децата. Бе сцена от филм на ужасите. От онези в края, когато се разбира защо “чудовището” е такова, какво е. Малките неща бяха проблем. Защо тичали ...

Обичай ме
Откакто се помня съм ничия,
а всеки ме иска за себе си.
В замяна на силно обичане
сдобивах се с кървави белези. ...

Синьозелените саксии, подредени върху прозореца на гаража, се бяха сгушили една до друга, сякаш потънали в спомените за отминалите години. Грижливо подредените кутии и стари вещи по рафтовете бяха поели отговорността да съхраняват свидните сувенири на домакините си. По каменните стъпала на стълбищет ...

Тя ме нарече "Аполоне мой!"
- Приличал ли е Аполон на мен?!
- Разбира се - по малкия си член!

Седя и гледам стаята наужким,
измислям си истории за деня.
Но те нали измислени са всички,
не са наистина, а са мечта.
И гледам пак опразнената стая, ...

I can't buy your love, don't even try
Sometimes the truth won't make you happy
So I'm not gonna lie!
But don't ever question if my heart beats only for you
It beats only for you! ...

U2 - So Cruel
We crossed the line
Who pushed who over?
It doesn't matter to you
It matters to me ...

…Only One…
Don`t try to run away…
From the things you need to say…
My heart it`s like an open door…
Why you won`t come in no more? ...

U2 - Please
So you never knew love...
Until you crossed the line of grace
And you never felt wanted...
'Til you’d someone slap your face ...

Когато любовта почука на 50,
сърцето радостно бълбука
като дете, получило игра мечтана,
сърцето ти искри,
че си затворил стара рана ...

Нека се обичаме простичко като небе и земя.
Аз съм резливата лудост на утрото,
пропълзяла в съня.
Ти бъди слънце, заседнало в гърлото
на неродено щурче. ...

Пролет бяла и слънчева, ти си вечна, нали -
и с цъфтежа на изгреви, и с шумящи води.
Като жажда завръщаш се - с ореол от върби,
като спомен прегръщаш ни и ни правиш добри.
Ти си част от детинството - светлолика зора, ...

Eдин слънчоглед ме покани на танц.
Загушка ме нежно.
Погалих го...
Толкоз е мил!
Обърса златисти ресници ...

Спомен
Тя си отиде далече от мен,
хвърляйки сянка на светлия ден,
остана ми само спомена за нея,
за моята мила и скъпа Дулсинея ...

Сама съм на плажа.
Тихо е. Само морските вълни
се плискат в брега.
Седя и гледам залеза.
Докато слънчевите лъчи ...

Мостът на Калина
Калина беше някъде над шейсетте, късо подстригана и своенравна, напълно непредвидима жена. Беше обходила през живота си най-опасните места по планините, не само у нас, но и от страните на Изтока. С мен се държеше дистанцирано, макар че се знаехме отдавна. Обичаше да налага мнението ...

Гласът ми е съзвучие на ветрове,
отекващи в дъха на времето,
което жадно пие камъка.
От мигащия въглен вдъхновение
разпалвам на живота пламъка. ...

Мила госпожо...
на сестра ми Мария
Когато е гладен човек, сетивата му са обострени. Всичките. Не само рецепторите за вкус и мирис. Просто чувството за глад сякаш стърже гладките стени на стомаха, който храносмилащите сокове вече са промили така, че сигналите за празнота прогонват всички други мисли ...