От простотия
днес се печели!
Много ум не трябва
да пишеш халтура.
Към нея прибягва ...

Ще се събудя още жива
с полуотворени очи.
Във своята вековна сила,
във своите изгубени мечти.
И сигурно ще бъда още тази, ...

Влакът, който преминаваше пред тях, се движеше с невероятна скорост, толкова бързо, че очертанията му се размазваха. Той пак гледаше някъде в пространството, а в погледа му си личаха хилядите мисли, преминаваха като бързите влакове през ума му.
– За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна гор ...

Когато нищо друго не остане.
Когато си отиде любовта.
Не съжалявай, че преживял си драма.
Така навлизаш в лоното на мъдростта.
Изкачваш стъпала едно след друго. ...

Всички се страхуват от нощта, а аз от светлината.
Навярно много хора мислят,
че нищо хубаво не може да се крие в тъмнината,
но там намерих най-красивото в света.
Нощта и само тя ни криеше ...

Какво е слънцето без луната
и светлината без тъмнината?
Какво е вълкът без гората
и радостта без тъгата?
Какво е мирът без войната ...

На Петър Кротнев
1.
В планината ветровете се гонят,
до върха достигат много трудно.
Ние се изкачваме по склона ...

Пак сипе се неонов сняг,
небето озвездява,
политва кон ли огнегрив,
земята с плащ намята.
И сякаш скрива рай и ад, ...

Най-петъчно вали. Отново.
Снежинките са балерини,
а театърът им – мократа земя.
Треперят. Длани-снегорини
ги трият от човешките лица. ...

Ако смятате, че да сте учител е лесно, си представете 10 чифта очички, втренчени жадно във вас, тръпнещи от очакване да им кажете нещо дълбокомислено и мъдро.
“Затворете очи,” казах на курсистите си през тази студена съботна сутрин. Всички го сториха. “Представете си, че сте сами на самотен остров…” ...

Зад завесата на болката иди
във мига, когато е заспала.
Погали я и я целуни,
ако можеш, забрави, че е боляла.
Дрехите ù смело облечи, ...

Идваш от нищото, ставаш известна.
Започваш кариера с нечия чалга песен.
Зарязваш семейство... Леко неуместно.
Кой те излъга, че животът бил лесен?
Поведението ти - липсва всякаква честност. ...

Навярно помниш първата ни среща
и масата във ъгъла за двама.
О, спомен бял, отново ти ме връщаш
към онзи миг, забрава дето няма...
Навярно помниш как по наште длани ...

Размислям се и върху благотворителността. Тя също е проява на милосърдието. Чрез разбиране, планомерност, далновидност, настойчивост и упоритост, можем да се облагородим. За мен сантименталното състрадание и меката разнеженост спъват ролята на доброто и не може да се върви по пътя на общото благопол ...

Поглеждам го и сърцето ми се свива. Спомням си как изглеждаше преди, колко красив беше, а сега се е превърнал в една жалка купчинка. Той не ме вижда, мисля, че не може да разпознае и гласа ми. Не реагира на нищо, освен да отиде да се нахрани и да пие вода. От доста време почти не спи. Последните дни ...

П ОЛ У О Б И К О Л К А
Завист отхапа парче от луната.
Била заплаха, персона нон грата.
Слепите къщи дъха си стаиха.
Сенки намръщени в мрака се свиха. ...

Зимен гост

Излитам на небето, без да знам
дали изобщо има някой горе.
Пътувам към безкрайна синева
и нищо не очаквам. Не говоря.
Мълчи ми се, понеже много дни ...

Един стар стих с нова рисунка.
Поздрав за приятелите от морския бряг!
Б.
Старият
забравен ...

Жената има хиляди лица,
понякога е нежна и добра,
но случва се да е със зла душа,
дори светица може да е тя.
Понякога е нежна и красива, ...

Ще има...
Ще има кал в живота ни,
ще има смрад и пръски.
О, светлината има антипод.
И хората един на друг ...

Дете, вечеряло насилие.
Някому чедо – никому мило.
Дете, облякло тъга, вместо пижама.
Наказана невинност.
Дете – буден страх. ...

Преди седмица с жена ми излязохме от къщи. Рунтавото улично куче ни изпрати до улица ”Нишава”, която беше цялата в бяло. Прекосихме булеварда и навлязохме в Южния парк.
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...

ГРЯХ
“По городу гуляет грех...”
Борис ПАСТЕРНАК, “Весна”
Грехът върви пред мен престъпно млад,
безбожно чист, красив необичайно. ...

Душата ми е суха пепел
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем ...

КОПНЕЖ И ТРЪПКА
Вино и ракия ме опиват,
но кратко е това пиянство.
Бързо мислите отиват
във безкрайното пространство. ...

АКО ИМАХ ДВА ЖИВОТА
Ако имах два живота,
бих отдала единия на любовта.
Да обичам, страдам и копнея,
такава е моята душа. ...

С помощта на Ваня Георгиева
- Има ли място? – попита човекът и пъхна пет банкноти по 50 лв. в ръката на Ангел Войнов, нощният пазач на гробищата в град Камбана.
Ангел хвърли един поглед на парите, между които се показваше бележка с написано на нея име, прибра ги в джоба на зеленото си яке и каза:
- ...

Сняг. Вихрушка от малки бели кристалчета, летящи право към теб. Сякаш те засмукват в пространството. Не виждаш нищо друго, освен черно-белия фон, осветяван слабо от жълтите фарове. Малки бели парцалчета, образуващи тунел, в който се движиш, летиш напред, обаче край не се вижда. Никаква светлина. Осв ...

Тъй нежно, мила, ти ухаеш -
на рози, на пролетни цветя,
с дъх омаен сетивата ми ласкаеш
и сякаш знаеш, че не мога да ти устоя.
Поглеждаш нежно, пак флиртуваш, ...

Едно и едно е...?
Дами и господа, колко е едно и едно?
Не е вярно, не е вярно, че са две, а три!
Защо ли? Просто, защото аз ви го казвам,
не e важно какво говоря, а какво показвам!? ...

Тихо е и снежно е в душата ми,
досущ като премръзнал февруари в храм.
Тихо е, безсмъртно тихо в мислите.
Вали. Вали красива споделеност там,
където тази моя чиста зимност ...

Седим на два фотьойла във викториански стил
подобно на велики генерали
и всеки поглед в другия е впил,
и брои безбройните на вид медали.
Седим във стаята затихнала и бяла ...

Някои истини приемаме лесно,
други - не чак толкова добре.
Лъжем за щастие, не играем честно,
губим способността да казваме НЕ.
Раздаваме чувства, говорим напразно, ...

СНEГЪТ НА СПОМЕНА
Това не са снежинките на зимата,
а спомен за отминала неделя,
довял тъга и преобърнал климата,
за да се сгуши в моята постеля... ...

Здравей, приятелю познато-непознат!
Как са спомените от онези дни?
Спомняш ли си колко бе богат?
Колко обич им раздаде и ми подари?
Спомняш ли си колко нежност ни продаде, ...

Но не във всяка бутилка
Пие дух
И все Някой
Трябва
Да наблюдава ...

Имаме швейцарска зима
и алпийски пухкав сняг.
Ледове норвежки има
днес пред всеки къщен праг.
Като в Швеция са ниски ...

И няма да съм ти последна жажда.
Как иска ми се и да беше друг...
Нямам толкова слова за казване -
аз тръгнах си, преди да дойда тук
... да те погълне самотата ми ...

Един досаден ден
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на сел ...