„Триста дяволи на халоперидол!”
из романа „Лудост” на Калин Терзийски
Поисках Дявола в лудница да вкарам
със диагноза ненормален, псих.
Да го завържа и да го накарам ...

Жената на нашия век -
равноправна, свободна,
умна, покоряващо чаровна,
елегантна, стилна, модерна,
без колебания, с посока верна. ...

аз наистина не знам
и предполагам ще остане много време
ще разсъждавам по въпроса
но днес
спиралата на времето ...

Човеците сме странни същества.
Все щастие мечтаем да намерим
и цял живот го търсим по света,
подмамени от купища химери,
че то е дар след много дълъг път - ...

На всички - честит 1 април, ден на българския политик!
ИЗБОР
Ний всички сме рибки на времето в мътното блато
– караси, шарани, платики и щуки зъбати –
лавираме ловко сред въдици, мрежи, серкмета, ...

Ако ли не!
О, нямаш ли в живота си поставена голяма цел
и хората не те ли срещат със усмивка,
туй значи, че едно живуркане безлично си провел,
и вместо да живееш - бил си на почивка!... ...

Гледа ме времето
Гледа ме времето, някак виновно
и то просто се чуди.
Как животът премина с годините
бързи, хубави, понякога лоши. ...

Всяка пролет си води лятото
/казват, броят им бил равен/.
Щом в зелено се листне тревата,
щом със птици Южнякът довява
диви мисли във клоните голи ...

В тези думи…
няма място за утре…
… а всяка нощ покълват в съня ми
и Луната дреме нащърбено
осветила следите за връщане – ...

Очите ти ме срещат все така
грижовни, изпитателни, изгубени
в носталгия на минала тъга,
по бялото на простнатите губери
преметнати на здравото въже ...

Клеймо остави ти завинаги в мен
- пулсиращ, кървав отпечатък.
Без смисъл, без причина този ден,
беляза всеки ден нататък.
Сега вървейки същата съм сякаш, ...

Как се сипна в безкрая, някак плах и нетраен,
онзи първият, пролетен дъжд…
Като знак за начало, като изгрев във бяло,
като ласка на търсещ ме мъж.
И разроши съня ми, ...

Излъгах,
че не те обичам
и че само понякога
мисля за теб.
За да се предпазя ...

Пробуждане
Дай ми само миг и сълзите ще спрат.
Отново ще погледна светлината.
Дай ми само миг и отново ще съм тук,
ще се завърна на Земята. ...

Нощ е. Сама жена,
отворен
прозорец
към далечна луна,
мъж, силует, ...

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То ...

По календара есенее,
а сякаш се запролетява.
Цъфти априлската лъжа
навред по нашата държава!
За ведомствени интереси, ...

През фалшивата позлата на залязващото слънце,
като ленива котка се извива трамваят
в дъгата от релси и жици, само за него познати.
Клатушка се тромаво и бърза да провери...
Дали е само илюзия? ...

Успехът
Успехът, към който всички се стремим. Да успееш в надпреварата с околните, в бъркотията на нелепите ситуации, с дискомфорта на ежедневието и най-трудната победа - да преодолееш себе си. Успехът е във всяка малка проява, във всяко правилно решение, във всеки опит да бъдеш полезен, а не затвор ...

Във английската държава
думичка една сближава.
Знаеш ли я, си добре.
Чисти всички грехове.
Sorry е като кивот, ...

Скитникът Евреин*
„ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта
да скиташ, докогато се върна пак в света!”
Николай Лилиев
„ Ахасфер” ...

С полет смел
можеш пак
да си мой
луд щурец.
В моя стих ...

Питаш ме за бъдещето? За моето бъдеще? Нека ти разкажа как виждам нещата!
Избягах от вкъщи. Е, не в буквалния смисъл! Просто си тръгнах да преследвам развитието. Тръгнах си, за да стана! Сега съм студент и да ти кажа право – аз бъдеще не виждам. Лошо е. Тоя моят черноглед не се появи току-така от ни ...

Незнайно как -
във теб се хакнах...
И сега не мога да изляза...
Извиках: "Ах!"...
Ти също ахна... ...

Не аз,
а една мелодия
облича стиха
с пръстите на надеждата.
Аз просто ...

Във дланите си взех небето.
Поисках да го подаря на тебе.
То тъжно ме погледна, след което
ме изостави като куфар непотребен.
Не се отчаях! Тръгнах да го гоня. ...

Не ми липсваш, приятелю,
никак не ми липсваш.
Само дето понякога
в чувствата ми прииждаш,
като прилива, който ...

Ти, чернокоса принцесо,
арабска девойко от изтока,
доведе моя керван
в твойта пустиня. Изгубен съм!
Владетелке на дюните пясъчни, ...

Научих се да не мисля за теб,
дори не плача във нощта.
Заспивам със сърце, сковано в лед,
защото я няма вече любовта.
Научих се в молитвите да не изричам ...