Аз и ти
Аз нежност съм.
А ти - погубваща се страст.
Харесват те.
Дори те благославят. ...

Пясъчни кули
Той редеше в пясъчен часовник
прашинките на свойте дни.
Безпогрешно да отмерват всичко,
което го убива и руши. ...

аз съм вятърът който гали лицето ти
аз съм дъждът който мокри косите ти
аз съм пламъкът който изгаря сърцето ти
аз съм тоз който усилва тъгата в душата ти
аз съм въздишка обречена на неизбежна раздяла ...

24. Присъдата
Вече два часа прокурор Каменов четеше обвинителната си реч. Цялата зала с нетърпения очакваше края ù, за да чуе какво наказание ще поиска Обвинението за такива тежки престъпления. Точно в 13 часа съдия Мария Петрова удари с чукчето и обяви прекъсване до 16 часа. И напусна тържествено з ...

„Скъпо дневниче, днес…”, „скъпо дневниче” ли, кви ги пиша и аз, може ли да бъде по-гейско?” – последва дълбока въздишка, след което Виктор се просна на дивана и сложи ръце под тила си. Загледа се в тавана и се замисли:
- Ама и аз почнах като тъпите американци на психолог да ходя. Да се е*а в глупака ...

( Посветен на дъщеря ми)
-А бре, Петре! Ке се спънеш, па ке се пребиеш, бе! – смееше се весело Недка. Драго ù беше да го гледа как уж върви напред, а пък цял се е извърнал назад към нея. Тя седеше на малката скамейка отпред до вратата. С една ръка засеняше очите си от слънцето, а с другата неволно п ...

НА НЕГО
Очите ти са толкова красиви,
виж, не мога да опиша с рими.
Усмивката ти моята усмивка връща,
тя Ада в Рай превръща! ...

Постоянното говорене не винаги е комуникация
(Есе)
Обичам да говоря, колкото и мразя. Обичам тишината, колкото обожавам шума.
Пристигам в училище рано сутрин, когато само изгряващото слънце ми прави компания в класната стая. Това е най-хубавото време от деня, но за съжаление е прекалено кратко.
Отва ...

Дом за души...
безрадостно, в края на бялото, реят се погледи кротки,
угаснали, сякаш забравено, времето крета с бастуни
и нямат тела тук душите отдавна изгубени, немощно
в пръстите старчески залък трепери от хляба Господен ...

Ученичка съм и аз
и уча вече в трети клас,
с английския се справям,
песнички си съчинявам.
Уча, пиша - всичко в срок, ...

Живеем в свят, изпълнен с тъга.
Свят, пълен с корупция, убийства.
Как искам с нещичко да допринеса,
да има мир в моята родина.
Безсилна съм, това го знам! ...

Беше мрачен февруарски ден. Навън нямаше никой освен едно малко, слабо дете. То беше сгушило ръчички към тялото си и плачеше. Момиченцето се казваше Луси. Луси бе дошла в големия град от едно селце и двамата с баща си живееха сами. Тя бе изгубила майка си още на пет години. Всеки ден след жестоката ...

Ако любов няма,
светът ще е безкрайно пуст.
Ако любов няма,
като слепци невиждащи ще бъдем ние.
Ако любов няма ...

Ако преди две години някой ми беше казал, бих го нарекла луд. Всъщност дори не бих му отговорила – толкова нелепо би ми прозвучало. И как не? Нали се сещаш за онези хора, които толкова разпалено ти обясняват нещо, че нямаш сила да им покажеш колко е несъстоятелно и просто се усмихваш на тяхното леко ...

Аз съм Ярка Светлина
и Чудна, Приказна Любов,
аз съм Нежна Красота
и Порив чист и Нов!
Звездите в мене се оглеждат ...

С бяла шапка и балтон,
стъпва тежко чичо Слон
на разходка във гората,
по пътечката позната.
Срещу него отдалече ...

на Тати
ТАТКО
Татко ми е пръв герой!
Толкова добър е той.
За сладолед парички дава, ...

Неизвестното
Моята порода е Човешка!
Мисля за човека и делата му!
Пука ми за тялото,
астрала и душата му! ...

Сънувах...
сън ...
беше толкова истински...
и протегнах ръце..

* * *
"Животът продължаваше да хвали,
над всичките търговци да крещи:
" Купете си от мойте идеали,
купете си от моите мечти! "" ...

ДВЕ РИБИ И ПЕТ ХЛЯБА ЗА 5 000 ДУШИ
Това е възможно, ако притчата за Исус Христос се разтълкува по друг начин.
Ако се разглежда този текст като план на град за 5 000 жители, то неговата площ по квадратурата на кръга е 50 кв.км. Тази цифра се получава, ако се приеме, че радиусът на първия пръстен е Р ...

С лъчите си слънцето изток кълве
и с радост го срещат човек и животно.
В гнездата си птички се будят по две,
но аз във кревата - самотна.
То вади от мрака любими лица, ...

Нарисувай ми песен, художнико,
нежна песен от звездни акорди.
Пренеси песента от триножника
на крилете на птиците волни.
Нарисувай ми пролет усмихната ...

Небето е облякло сивата си шуба
като някой старец облачен и дългобрад
и само нашите уши дочуват
тишината в улиците на града.
Есента подостря кривата си брадва, ...

Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...

Моето училище
Стоя смирено,
като ученик
пред първото си
селско училище... ...

Незрящи
Все още ли сме толкова незрящи
за видимите знаци на съдбата?
Не чуваме ли разума вселенски,
или не ни устройва резултатът? ...

Стадо овце
следват своя пастир,
техният водач
в зелената шир,
лидерът, ...

Направих за теб
мост между световете.
Няма календар...

А защо напоследък все по челото ме целуваш?!
Бодростта на духа и в моргата запазете!
В нея нищичко нямаше... Само бедра... умувам...
Гръмогласно не псувайте в Храма и не... плюйте... МъжЕте-е-е!!!
Да бъдат заедно, на хората трябва само едно... ...

Липсваш ми.
Но трябва да отричам.
Забранено ми е да чувсвам, да искам, да мечтая.
Липсваш ми.
Едва на ум го изричам. ...

Сред есенната пустота на двора,
в листата, под стрехата крива
аз виждам как присвито от умора
последното ми детство си отива.
Държа в ръцете си купчинка спомени, ...

Не ща да спирам ветрове
и с хали няма да се боря,
ако сърцето ти не мен зове,
аз няма повече какво да сторя.
Любов от никого не прося ...

Тя навярно не знае защо се събличат дърветата
и не знае защо всяко утро кънти в калдъръма
ту неволно потича по клоните с вятъра
ту окапва безмълвно в дъжда – да я има…
и навярно не помни от колко пропуснати залези ...

Старото си тръгна,
новото дойде.
Някой дверите отвори
и ми подари сърце.
Нов живот ...