Като шарена змия се точи,
гърчи се, издува гръб,
от очите бликнало поточе,
дълбае в острия му ръб.
Бариери спъват ме и падам, ...

Нима приятел да повикаш трябва,
когато пътят крие се в мъгла?
И волята и силата отслабва?
Той не усеща ли това?
Душата плаче, пясък те зарива? ...

Защо не ме взе с теб...?
Защо ме остави тук сред грехове и болки...?
Поглеждам към небето, вдигам ръце и крещя...
Къде си...?
Коя от всички звезди си...? ...

ЗАЛЕЗЪТ НА ЛЮБОВТА
Виждам залеза на Любовта,
опитомена от вчерашния ден,
и болката от бъдещата самота,
държейки свободата ми в плен. ...

"Маслина в чашата удави светлината"
Стайо Гарноев
Удави се в очите ми.
Хлапашки.
Все още ненаучил се да плува, ...

Все пак ми е мъчно,
раздяла е това…
Вярно, не вървеше,
но бляскаше искра.
Раздялата не искаш, ...

Рай
Къде съм аз сега, тук или там?
Сън ли е или прокоба,
завладяла моята душа.
Нямам болка, нито страх. ...

Колко пъти се взирах в твойте очи, без да зная какво изпитвам, колко ли пъти потъвах във тях и може би се влюбих... Може би обичах както никога досега, но нима оставих инатът да потъпче всички твои чувства и да захвърли толкова надежди и мечти? И остана един спомен за теб, който пари в душата ми и д ...

ЮНАЧАГА - РАБОТЯГА
Захапал като въдица целта,
един юнашки ден се активира:
- За пируетите на мисълта
ще трябва да ме черпиш каса бира! ...

Искам в тебе да се гушна
и двама да вплетем тела.
Обичам те, аз тихо да прошушна
и да се любим чак до сутринта.
И нека времето за нас да спре, ...

Животът е кратък, животът е миг,
ние се раждаме с болка и вик,
понякога плачем, друг път се смеем,
живота живеем тъй както умеем.
В този живот и тежък, и сложен, ...

Забранена обич
На Паоло Бианко от „Сънят на Паоло”
Откраднат миг в пресъхналите устни
с аромат на страст, импулси за живот.
Зад стените той не иска да я пусне, ...

Настана време продажно,
политици-лаици с дълги езици,
за да си вдигнат процента,
на народа, дето "вакса не гълта",
обещават евроцентове, ...

Ти бъди... бъди готов...
Любовта е пламък във очите ни -
тихо сливане със вятъра,
любовта е майка на сълзите ни,
дето всяка нощ целувки чакаха... ...

Залез на морето
В морето бавно погледът се носи...
Тъмнее вече морската вода...
Ситнят към къщи стъпалата боси.
Отиват да се срещнат със нощта... ...

Тъй както лотосови листи трептят над гнилост и забрава,
а пръските печал блатиста, цвета им бял не опетнява.
И както чашката лъчиста, безкрай... докрай Любов раздава,
но сякаш сянката единствено, покоят воден притежава...
Така във Лилия разлистена душата себе си познава ...

Не ме е страх
от друмите
трънливи,
от гарваните
черни ...

Подземен свят -
земен грях,
мутра, злобен бос,
истински тормоз.
Подземен свят - ...

В огледалото красиви пръсти
рисуват светлина,
цветно петно пада и става
на пеперуди,
ангели летят под нова луна, ...

Ти говори. Дълго разказвай. Аз съм тук и те слушам,
прежаднях за гласа ти в тази пустиня - мълчание.
Щастлива сълза в светлия ъгъл на мойта зеница се сгуши,
после хукна гола и луда, без да чака от мен покаяние
за затвора тъмничен, за отнетото право на бягство нетрайно. ...

Сънувал ли си слънцето през август в дъха на сините минути,
когато тишината бавно гасне и чезнат в златния ù рупор
изронени в ръжда – и крехки – от страст примрели слънчогледи,
а в карамелените шепи скрипти предчувствие за есен?
С конопени камшици лятото разсича пламналите хоризонти, ...

Градът е гробище.
В очите ми чудовище!
Аз бях роден човек,
но станах Сатана!
И робът в мен въстана, ...

Шанс давам
Шанс давам на надеждите безплътни.
Спасявам ги, не им обръщам гръб.
В невидимото праща ги умът ми
и ангели над мене бдят! ...

Ушите ми събраха обеци,
под тежестта им аз едва се влача,
поуки, опит, радости, злини,
усмихвам се, а искам да заплача...
Да помъдрявам - надали, уви, ...

Аз човек съм на тази земя,
щом дишам, работя, живея
и благодарен съм за това,
че тъй добре го умея.
Аз човек съм на тази земя, ...

Какво да ти кажа след всичко -
за тебе май думи не трябват,
ти искаше да си различна
и с нещо да ме зарадваш.
Ок, стани, махни се от леглото, ...

ЛЮБОВ
Как искам да обичам и да давам
от своята любов на теб любов
и нищо друго да не чакам във замяна,
освен любов, любов, любов!

Беше изминала една година, откакто Явор бе поемал ей така към непознатото. За това време, несъмнено се бяха случили доста интересни неща с още повече повратни моменти. Началото на пътя бе близо, а с всяка секунда сърцето му препускаше все по-силно и по-устремено. Сигурно чак хората на метри от него ...