ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Добро утро, моя любима!
Нека ти бъде добър и денят!
Радост и щастие в живота ти нека да има!
Ангели над твоето здраве да бдят! ...

Сърцата им щяха да се пръснат... Страстта, възбудата и грехът ги бяха оковали безвъзвратно. Той целуваше ли, целуваше, навсякъде, да няма място по тялото ù, недокоснато от устните му, стискаше я в прегръдката си от страх, че всеки момент ще му я вземат. Така я държеше... никога не искаше да я пуска. ...

Крадецо на мигове, подари ми един -
най-копнежен, до цялост разлистен,
жаден, искащ, отдаден свой миг,
но реален в света ни измислен.
Знам, ловуваш със шепоти, хайде ела ...

Загубил пътя в думи неизказани,
загубил вяра в любовта,
не давай птиците дълбоко в тебе
да загубят своята мечта.
Загубил себе си във вчерашния залез, ...

Самодиви
Пълнолунието свети.
Слънце сякаш грее!
Плитки са сплели
самодиви в хора. ...

Лудият
„ Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато където и кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари, ...

В очите ти с тъга се вглеждам -
две сини,
бистри езера.
През тях душата си оглеждам
и виждам ...

Прибра се в къщи с потиснато чувство. Вдишваше жадно свежия въздух, който се усещаше от градската градина. Подпря се на парапета на терасата и се любуваше на зелената пелерина. А тя бе девствена, крехка и свежа – вдъхваше чистота, сила и жажда за живот. Сетне притегли шезлонга и се настани.
Имаше ус ...

От известно време се чудя и мая, откъде се взе тази отвращаваща ситуация в България? Седят и спорят кой бил прав, колко хубаво било по времето на комунизма и колко велики постижения сме били имали. А всъщност, през цялото време живеем в една безумна, неаргументирано застояваща се лъжа, която във вре ...

Обичам те като река.
Изменям се и бързам,
ала все една и съща.
И бушува в мен
любов голяма, ...

Към себе си
Добро утро, пораснало момиче!
Часът е седем, време за кафе.
Оставяй мечо, нека се успива,
ти ставай бързо, времето тече. ...

Ако някой ден се открием.
Двамата с теб - почти в съня.
Ако някога се докоснем.
Между моята въздишка и твоята сълза.
Точно там ще съм истинска. ...

Нарисувах нова обикновена рисунка.
Ще ви я представя сега...
Б.

Червило, грим, прическа и тъмни очила –
тресе ме модна треска, ах, тази суета!
Да съм екстравагантна, това ми е мечтата,
да мога винаги красива да изглеждам!
Какво от туй, че пленница съм аз на суетата ...

Прегърнали отчаяно гнева си,
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи, ...

Когато се завръщаш у дома
и детството на прага те прегръща,
отмерва пулса ти кристалена сълза
и стене утрото за бащината къща!
Когато аромат на топъл хляб ...

Прости ми, майко,
за това, че много пъти
носех ти тъга.
И пренебрегвах… и лъгах те
и осъзнах сега, че благословия, майко си ти - ...

П Ъ З Е Л
на ГАБИ
От "Скайп"-а мъничка ръчичка,
казва ми "Здравей!",
а русичко момче се смее ...

Часовникът дванадесет удари,
сърцето ми покри с мъгли
и сякаш са бушували пожари
усмивката, като че с гума от лицето ми изтри.
Полази ме таз мъка черна, ...

Гледката е вълнуваща......
Слънцето се очертава по морските вълни,
сноп от лъчи на хоризонта.
Бурните вълни, плискащи се неспирно в скалите изваяни.
Облаците, които са толкова ясни... ...

МЪКАТА Е СМАЧКАЛА ЧОВЕКА
Голяма мъка, днес е смачкала Човека...
От зъбите й той е станал мек!
Тътрузи се едва, по кривата пътека...
За болките си, той да търси лек!... ...

МЪЛЧАНА ВОДА
Зад хребет Слънцето се дави.
Тежи му погледа ми празен.
Ръка за помощ не подава,
по график знае си – залязва. ...

Моят град живее под баира, дето е пораснала душата ми.
Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.
Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,
чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.
Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се л ...

Залеза сияен се оглежда в стръкчето трева,
върху полето се излегна, разстла се в красота.
С него и в душите бавно слезе,
безмълвна мъдрост, тишина.
В очите Бог прогледна към майката Земя. ...

Не ме ревнувай от света ми,моя
в който обичам да се крия!
Та този свят отвън жесток е,
а тук съм в своята стихия...
Надянала съм антифони! ...

Сълза
Ражда се дълбоко в мен,
някак бавно се събира.
Като пчела родена в плен
жужи, върти се и не спира. ...

Есен е.
Смъртта на лятото
навсякъде прониква,
зимата в
зародиш е ...

Горчив океан
или Апокалипсис утре
/есе по мотиви на Андрей –“чери”/
Вече 80 години слънцето не беше изгрявало. Небето беше черно и беззвездно. Нямаше нито облаци, нито птици. Горе зееше една огромна дупка, като бездна. По традиция, останала от минали поколения, я наричаха “озонова”, но в нея нямаше ...

Душата ме боли! Да, теб те няма
във моето легло до мен сега!
Дали наистина е то за двама,
или е моята несбъдната мечта?
Отпивам чашата с вино отново ...

Имоти,
пари,
коли -
купуваме
вещи. ...

Тръгни сега! Отивай си! Върви,
щом любовта ти крехка отминава!
В един момент тя силно ни гори.
Във следващия - нищо не остава.
Не се превръщай във отчаян зов! ...

ПРАХ В ОЧИТЕ
Онегин Евгени – пак се назлъндисва –
шакирената прашка взе по–по-най да му уйдисва
и по да му ардисва…
Затуй смени наш'та бяла пролет пражка ...

"По котешките стъпки те дочух,
от пъстрото в очите ти прихванах.
Навярно си игра на жаден слух
и нарисувана тъга по памет.
В лицето ти от слънчице се взрях ...

Ти докосваш съня ми, както сянка на вятър - полето,
и с воала от нежност - отново покриваш света,
и по нощните мисли - шептящи реки в дефилето,
пак се спускаш към мен с водопада от друга земя.
После бавно застилаш душата ми с бели циклами ...

Отронени листа. Пожълтели надежди.
Две птици последни отлитат на юг,
а двама смирени и кротки младежи
своята обич споделяха тук...
За тях любовта беше есен, ...

Аз няма да съм вечно в ловните полета,
аз няма да съм все на кръстопът -
не искам да съм ничия мишена,
защото просто съм от кръв и плът...
Улучена веднъж, аз кротко паднах ...

Неповторими зелени очи...
Звезда във тях блести.
Само те са ми съдба,
даряват нежна топлина.
Незабравими зелени очи... ...

Душата ми... клавиши на пиано,
докосваш я с невидими ръце...
И тъжна музика се ражда само,
любов, обречена в есенно сърце!
И летните спомени дори не топлят!... ...

Няма човек, който да не иска да бъде оценен. Всеки иска да е оценен, но иска и да му се покаже в даден момент, иска да усети чувството да бъдеш оценен, чувството да си значителен. Няма човек, който да не иска да бъде оценен. Всяко човешко същество се стреми към нещо, има някакъв идеал. Всяко човешко ...