ЛЮЛЯК
За тялото ми жаден той дойде
и китка люляк ми поднесе...
Душата ми незнайно накъде
в самотен полет се понесе. ...

Изгърбен, залезът по билото се свлича,
мечти се стапят в огнени искри.
Душата пепел е -
през пръстите изтича.
Онемяло е небето ...

Като вятър без скорост.
Като море без бряг.
Като огън без пламък.
Като музика без ноти.
И летях нагоре, ...

Съсипването на Райската градина
Еден е от планетите, които се срещат толкова рядко, че с право носи името си “Райска градина”. Тя е сякаш копие на Прародината Земя по големина, гравитация, атмосфера. Има подобни климатични пояси, морета, реки и езера. Има богата растителност и животински свят. Не е ...

На възраст зряла над шестдесетте
и със перчем, тъй бял от грехове,
мосю Жустú, по именú Едгàр,
копчал гащú, навън от писуар.
Той бил тъй объл, даже кръгловат ...

Лежа върху зелена трева,
потъвам в синьо небе
и слънце парещо ме гледа,
вятърът през мен минава.
Искам ръцете ти да са трева, ...

Животът ми е даден един-едничък,
но не да го живея аз сам-самичък,
а да намеря някой сроден по душа,
в едно да се слеят нашите сърца.
Даденото ми от съдбата аз да оценявам, ...

ОТ 06. XII. 2007 И 09. XII. 2007 Г.
Цялата съм в кръв. Седя в тоалетната и от мен падат като топки за тенис – огромни парчета кръв. Ужасът ми е огромен. Превръзките си сменям на всеки 5 минути. Тръгвам си от работа. Два километра вървя пеш и през целия път усещам как на тласъци, тласъци тече кръвта ...

ЗА ЖЕНАТА
Дали си ти ребро Адамово?!
Не зная…
Но знам, че и Адам е бил
Твой син… ...

Тази вечер барман е ЖИВОТЪТ!
Ще ми приготви коктейл –
на вкус ми каза, че ще е малко странен -
ту горчив, ту сладък…
Сипа в шейкъра мъничко щастие, ...

Не се научих в тоз живот да грабя,
да влача и отнемам суета.
Не знаех как да наранявам,
не можех да преглътна нечовещина...
Опитвах да науча всички, ...

Румена капка майски плач
По страните ми се стича.
В гората сънливо трака черен кълвач...
С умерена крачка приближава палач...
По страните ми спуска се здрач.

Лилаво в градина от рози
Разхождам се в градина от рози
и пия сълзи и спомени в големи дози.
Лилавият шал покрива косите ми,
а лилавата рокля се стича в нозете ми. ...

С мисия от онзи свят
върнал се е хан Кубрат:
бърза пенсия да вземе
за прослуженото време!
Пред отдела на опашка ...

Пилееш ме, от тебе аз изтичам...
Не... вятър си! А аз - глухарче бедно.
Шептейки тъжно, с тебе се сбогувам
и зная, че ме имаш за последно.
Изгуби ме, като игла в сеното... ...

> "Две неща ми трябват само на земята -
> любовта и свободата.
> За любовта бих отдал целия си живот,
> а за свободата ще пожертвам моята любов."
> ...

А сега накъде?
А сега? Накъде ли да тръгна?
Пак да зяпна с проклета уста
или само с поклон, без да мрънкам,
да избягам от кривия свят, ...

И както приказката почна, така и свърши, но с тъжен край!
Лекувам се и живея от раните си, и от болката, която ме изгаря...
Както луната не може без звездите,
както денят не може без първите слънчеви лъчи,
така и аз без теб не мога! ...

Думите, моите думи,
толкова трудно изплакани
в празния свят помежду ни,
изнемощели от чакане...
Съхнат по устните бавно, ...

Търся утрото нощем в мрака
и между облаците слънцето,
колко трябва още да чакам,
за да ти намеря сърцето?
Търся гласа ти в тишината ...

На масата сме. Ти и аз. И тя.
От месеци ни следва упорито.
Подмолно, без покана и цветя,
в сърцата ни прониква и не пита.
Как не разбра, че никой не я чака - ...

Душата ми преброди мрака.
Премина през реки от лунна жал.
И нейде с птиците самотни плака,
загърната във спомен закъснял.
Посрещна тя на изгрева покоя. ...

Пътят ми е тъй велик,
пътят ми е тъй върховен.
Но е някак си безлик,
затова е той чаровен!
Пътят ми е тъй прекрасен ...

Глава 1
Навън валеше, като из ведро. Капките се стреляха като копия по земята. Карайки хората да усилят крачките си до дома. Където ще се приберат на топло и безопасно място, посрещнати от любим човек.
Вцепенена, несигурна, отчаяна, загледана във врящата кана кафе на котлона, Ния не помръдваше. Дори ...

Не ме проклинай. Пътят ми се губи
из сенките индигови на мрака.
Аз може и да съм ужасно влюбен,
да знам, че нейде още ме очакваш...
но пък да помня, че съм бил и кръстен ...

Времето минава, а ти не си до мен,
минаха дни, месеци дори,
а аз за теб продължавам да роня сълза след сълза,
както в нашата първа събота.
Помня още как ме целуна, как ме прегърна за първи път, ...

Вчера станах неволна жертва на умираща пчела. Падаща от тавана, а аз се случих по траекторията на смъртта ù. Приземи се на ръката ми и в предсмъртна агония заби жилото си там. Както правят повечето видове, извън човешкия - жилят и хапят предсмъртно.
Много е изписано за разликата в това отношение меж ...

И тази нощ - съзвездия и маски.
И скорости. И - на посоки воя.
А то приспива в мокрото опашка.
И бързо измълчава нещо свое.
И трие в двете лапички муцуна. ...