Като бял непознат. Нерисуван.
Като лист от предстих. Мълчалив
моят ден, моя тежка присъда.
Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.
Като грозно хлапе в мен наднича, ...

Самотен ангел във нощта тъй тихичко ридае,
и сам за слънчевия лъч с тъга мечтае.
Мечтае него той да срещне озарен,
и него да прегърне, от светлината му божествена пленен.
И пак самотен плаче този ангел във нощта, ...

Неистов писък сграбчи тишина.
От нея се взриви кълбо тревога.
“Не ме докосвай! Остави ме! Ааа...”
Една жена изстреля зов до Бога.
Мъжът отстъпи, явно поразен ...

Сбогом, моя любов,
остани си със здраве,
тук нетът за тебе е дом,
а аз по света ще го търся реален.
Сбогом, голямо и мило, ...

Вторник, следобед,
денят така се стече,
че не получих oбед.
Доналд на помощ се притече.
Пръв път ми е, ами сега!? ...

Още с влизането в стаята ми беше ясно, че това не е среща тип "ние сме само приятели"...
Маркучът почти веднага влезе в употреба.
Нямаше и минута, когато телата ни се вихреха в танц, толкова страстен, че се вдигна всичкият прах по мокетения под. И двамата бяхме гневни отвъд всички граници, гневни на ...

Живот без приятелство...
е като зората без слънцето.
Живот без приятелство...
е като небе без луна.
Живот без приятелство... ...

Чудиш се защо не искам да говоря с теб,
чудиш се защо не искам да те виждам,
чудиш се защо не искам да си до мен.
Сега ще разбереш истината...
Защото, говоря ли с теб, изпитвам още по-голяма болка, ...

Вторник вечер не е най-подходящата вечер за излизане. Или поне така си мислят повечето хора. Вторник изостава в сравнение с четвъртък и петък, отреден е на едно питие и по-ранно прибиране, евентуално с компания. Да, ако целта на излизането е да не се прибереш сам, няма особено значение кога излизаш. ...

Далеч си ти от мене,
но това в мене смут не буди,
и вечност бихме дали за един миг сплотен,
в бляновете свои, един за друг, винаги да бъдем.
В утрините в здрача тъжен, ...

Бленуван път чертаят ми звездите
в планински склон, над сипея ронлив
и моят дух, на хубост ненаситен,
кръжи с орли, с годините по-жив.
Кръжи над Тракия и над морето, ...

На мястото на думите "Отивам си"
поставих други три - "Къде без мен".
Дали под миглите живеят ириси,
изпъстрени с предчувствие за ден?
Защото този ден вали отдавна ...

Влизам в стаята и като че ли спомените просто връхлитат отгоре ми, напомняйки ми, че вече не съм част от тукашния живот, а, напротив - станала съм онова чуждо, непознато момиче, което си идва толкова рядко, че пристигането ù тук дори не се приема с топли чувства, тъй като никой не го е очаквал.
Изли ...

Тръгвай...
Върви си!
Омръзна ми да слушам лъжите ти.
Пиесата, която изигра, е с финала, който аз избрах.
Тръгвай и не се обръщай назад, както правеше всеки път. ...

Когато заповядваш на ръцете две
да не ровят из сандъка стар и прашен,
разбиват се светкавици във сивото небе.
Не е ли този парадокс тъй страшен?!
Когато атакуват те гърмежите върховни, ...

нежен бриз гали
страстно разгърдена нощ
дъхти на море

Птиците летят към слънцето
и мечтаят за небе –
черноземът гали зърното
и жадува дъжд да е.
Вятърът обяздва прилива ...

В мрака
някой чака -
тайнствен силует на мъж.
Не се отказва,
решен е твърдо да остане, ...

Давам зрънце обич на всеки
и искрица от огъня в мен,
макар и по различни пътеки,
да вървим към новия ден...
Давам зрънце от моята вяра ...

Посвещавам този стих на моята колежка Елена
Тръгнал младият Альоша
да щурмува древен град!
Неговата мека кожа
чувствала ужасен глад! ...

Погледни в очите ми,
тъмна мъгла
дере зениците
с остри нокти...
Четири стени и ...

Жабка
Тръгнала е малка жабка
на разходка с малка лодка.
Тъкмо щъркел я видя
и веднага той запя: ...

Странно... Вече не познавам път за връщане. Всичко се разпадна след мен. Сега дишам, но някак не мога да повярвам. Живот като на лента, нали? Изпепелен, но запазен.
Грешки... Кой би предположил, че така ще горчат? Чувства... Кой би предположил, че така ще кървят? Думи, изречени, лъжливи, недоказани. ...

Всички
в онова къде блестù -
на нежната бреза -
се взряха...
Бисер ли е - или стъкълцè блестящо? - ...

Обича я и то безумно.
Обича я и то напълно.
Обичта му е всевишна.
Душата му пречиста.
Нежността му е за нея. ...

Понякога дори най-малкото нещо може да те направи щастлив, а точно за това копнее моята душа. От нещо истинско и оставящо прекрасен спомен в съзнанието. Всеки изминал ден минава толкова бавно, като в чакалнята на гара, в която влакът закъснява, или пък идват само чужди влакове. Понякога колко малко ...

Бълхица малка се затръшка:
– Ах, искам да съм листна въшка!
Загубих ловната си стръв!...
От алкохол в човешка кръв
препивам!... Всеки ден глава ...

Аз вярвах ти, а ме предаде,
цял живот няма да забравя болката!
И раната от ножа, във гърба забит,
завинаги ще пари и кърви.
Аз вярвах ти и на твойто рамо плаках, ...

Пролог
Тя беше чела много книги. Чувстваше се подготвена, ако някой ден попадне в ръцете на психопат, садист, луд човек. Да. Тя обичаше криминалните романи, представяше си героите. Влизаше в преживяванията им, все едно тя самата беше там. Чувстваше се подготвена и когато някакъв тийнейджър опита да ...

ЗОВЪТ НА ЛЮБОВТА.
Без лик и пол, витае над Земята
Зовът на Любовта.
Глухи за него не остават
ни младостта, ...

Падат сълзите ми като кестени.
Но си нямат калпачета.
И росят по тревата,
и въздъхват на пътя.
После в локви се сбират ...

*
Сливов цвят -
все ще цъфне,
когато те няма.

Една Любов
Една любов, съблечена в росата.
Небето гледа, докосва я и плаче.
Протягам длан... очите му забърсвам.
Жарта под мен в пътека се превърна. ...

13
Тримата излязоха във входа. Помощник детективът мобилизира всички полицаи в сградата и им каза да са готови да арестуват някого. После почукаха на вратата на Пламен. След като той и брат му Мартин излязоха, вече всички бяха на стълбището и беше време да се обясни какво е станало. Започна главният ...

В стихията на
времето
открих
имат ли бъдеще
сълзите ...

Тринадесет столетия живяла -
измъчвана, ограбвана, горена...
Ти всичко си, Родино, изтърпяла -
пред никого не падна на колене.
Нашественици много са мечтали - ...