С лекота пристъпвай по този път - всяка съпротива е излишна.
Дори не пристъпвай, а по пътя се носи! Всеки път, когато набиеш крачка, разрушаваш частица от себе си.
Съпротивата е излишна. Колкото повече заучаваш, толкова повече ставаш неук. Всяка съпротива е излишна. Не се мръщи на околните - светът ...

Търсих те. Взирах се във всяко едно мъжко лице и търсих твоите очи, твоите черти. Надниквах в душите, в многото мъжки сърца и търсех твоето. Позволявах на чужди ръце да обгръщат моите, търсих твоите длани. Прокарвах пръсти през чужди коси, но никоя не беше като твоята. Аз теб търсих. В цялата ти пре ...

ПЪТНИК
Беше студен зимен ден, няколко дни след новогодишните празници. Бях тръгнал да се прибирам в родния си град Габрово, за да се видя с родителите си. Когато пристигнах на гарата във Велико Търново, откъдето тръгвах, като всеки редовен пътник си купих билет и се качих във влака, в който имаше до ...

ПОСЛЕДНИЯТ ОГЪН
(Откъс от поема)
На един голям творец
Напразно ни плашат,
че бързо изгарял животът ни кратък. ...

ВИНАГИ
(На моя любим Сава)
Не мислех, че очите ми са тъмни,
защото те целуват до забрава…
Те просто някак потъмняват, ...

Това е третата, последна песен, посветена на моето училище.
Текст и музика - Корнелия Нейкова
Аранжимент - Весел Кръстев
Изпълнява- Тина
Техническо обезпечение - Марио Лазаров ...

Толкова време мина,
но болката ми не отмина,
във всяка виждам теб.
Това е прекалено голяма тежест,
изчезна от живота ми. ...

Онези очи не ще забравя,
онези смарагдови топли искри.
Стоях в изненада и чаках с надежда
погледа твой с онези мили звезди!
Погледна веднъж и не щях да си тръгна, ...

ДО ВЪЗРАСТНИЯ ЧОВЕК
Родих се в ден чудесен
от слънце озарен.
Но не за дълго песен
животът бе за мен. ...

Виждам го отдалече. Стъпвам бавно към него и ледът скърца под ботушите ми. Усмихва се кротко и ме гледа как приближавам. По шала и брадата му са полепнали снежинки, чака ме - величествен и бял, с ръце в джобовете. Гледаме се в очите, докато разстоянието не стане твърде малко, почти устни в устни. И ...

Аз мечтах...
Мечтах, че съм на онова поле, което бе останало далече в детството. Стоях безмълвен. Потресен от своята слабост и това, което бях пропуснал. Стоях из изпъстрената долина, която изглеждаше посивяла и изсмукана от чувства. Присетих се за отминалото време... как нагло казвах неща, като „ни ...

Един стар проект отпреди вече 4 години. Заради липсата на група е писан с виртуални нструменти и не гарантирам за качество.

От концерт на Revelation band

В гората има пътче за поети.
Край него дъб.
Хралупа в него свети.
От нея катеричка се подава,
и на поетите късметчета раздава. ...

(... една (не)сътворена риба в Мъртво море...)
Бяло. Като бялото във болница,
която е изтърсила хлебарките
от октоподните си транквилантни сънища.
Траверси са. На безтраверсна гара. ...

Вълчи вой в нощта
и тътен на лавина.
Нямам вече дом...

Океанът на моето страдание прелива
и сърцето ми бавно от болка се свива.
Колко наши събратя си отидоха
и делата им, макар и не довършени, останаха.
От тях остана единствено черно-бял спомен, ...

Неугаснали надежди
Кажи, кажи, сърце мое, ти кажи,
защо толкова боли?
Липсваш ми, знаеш, нали?
Болката непоносима е, нали? ...

Усмивки - лъч надежда ме огрява,
когато ти ми се усмихнеш.
Слънцето изгрява -
с лъчи от нежност гали моята душа.
Очите - в погледа копнежи ...

Дива луна
със облаци
в плащ се загръща...
Дива музика
диво стене ...

Да ви обяснявам нямам намерение.
Без думи изгарят някои неща
и нямат нужда от одобрение
или да ги видел бил светът.
Не, няма да ви кажа как се казва, ...

Точно когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко
капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата-майка се отронила сълза.
Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда.
И, разбира се, тази сълза паднала върху Земята, в един от най-богатите ...

Любов ли си, тъга ли си - какво?
Намерих те сред светските несгоди.
За обич или просто самота…
сърцето ти, мечтателю, се бори?
Не спирай да ме гледаш и за миг, ...

Тръгвам вече -
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях, ...

Малка черна рокля,
тежкият парфюм -
устните си мокря
и шептя наум;
пусната косата, ...

Тук ни лодка е нагазвала тази вода,
ни птица е долитала жаждата да утоли.
Мракът заплашил и последните свежи лъчи;
отгоре се застлали дебело, уморени листа.
Застоявала с времето още водата, ...

Когато друго не остава!
Фалшиво прозорците усмихват се...
В пресъхналия поглед капят струните.
Повтарят се глупаво сезоните.
С тях окапват първите коси. ...

В миг изгубих посока и път,
щом вратата след теб се затвори.
Спусна щорите, скри се светът,
онемял потъмнява просторът.
И без време снежинки валят – ...

Чужда
Обещах си вече да не плача,
колкото и да боли...
Обещах си вече да не ти показвам слабост,
колкото и да горчи... ...

Не, не и не! Този плъх не се лови. Какво ли не залагам в капана - сиренце, препечена коричка, саламче... Само филе от акула и черен хайвер където още не съм му поднесъл. Даже и аналгин му сложих, защото миналата година пак ни нападна един плъх - беше влязъл в шкафа с лекарствата и изял всички аналги ...

Спомените...
Отново е вечер! Чудя се къде ли си сега?
Какво ли остана в теб и в сърцето ти от мен?
Какво ми остана след теб...?
След този кратък период, в който бяхме заедно? ...

Сватбената дандания в града скоро свърши и малко след това младата булка, заедно с дребничкия си благоверен вече се крепеше на магарешката двуколка, на която по онова време викаха „Сталинка”. Бързаха, както беше традицията, да отидат в дома на жениха – за първата брачна нощ. Младоженецът бе от едно ...