Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.9K resultados
Ти ли си…
🇧🇬
Вървял ли си през времето към мен?
Открил ме в залеза на пурпурната грива,
обяздил всички сънища и нощ, и ден,
прегърнал залеза от болката изстиващ.
Към мен понесъл в пръсти слънчев пясък, ...
Вятър в косите и брули,
но не трепват устремените скули,
ските хруптят, снегът не поддава,
сама със наклона - такава наслада!
Скорост, простор, красота! ...
Жената си има любовник най- таен.
Удобно живее на партер.
Съпругът и той е доста потаен.
Незнайно къде е на бартер.
Любовникът много умел е, различен. ...
Ще скитам безпризорен и недраг!
Ще отпивам вяра от светия граал!
Ще се лутам в пътища незнайни!
Ще достигам смаян, всичките ти тайни!
Зная с колко бягащи мечти-пътя ще ме раздели. ...
Политам с нежни звуци
в на състраданието душата.
Отмервам силни стъпки
чрез жеравата на забравата.
Тъгата е само моя, изстрадана, жертвена, олекотена. ...
- Я да си сменим местата, че много духа и ще простина…
хххх
- Не бъди егоист! Ще изям крема и ти спокойно ще довършиш тортата…
хххх
- Тоя месец няма да давам на дъщерята пари за продукти. Тя има, а на мен ми трябват – ще събера достатъчно, та внукът да види колко съм щедър… ...
ШИШАРКА ЗА СПОМЕН ОТ ЗИМАТА
... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,
и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,
да гледам как снежецът кротко пада от клоните на мъдрите ели,
и как артилерийска канонада кълвачът почва с третите петли, ...
Животът ни е разделен на части –
от раждане до сетните ни дни.
Със първи дъх, по-скоро вик на щастие,
приветстваме света, едва дошли.
Днес всеки спомен стопля ни сърцата! ...
От известно време посиня лицето му,
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация ...
Защо ми е ум, щом простаците жънат успехи?
Те са все на почит и все са добре.
Аз съм оня, който се бори с куплети.
Имам само земя и туптящо сърце.
Не умея да лижа и да мажа своите грешки. ...
11. Хомо Коронус. Живот. Ден седми – слънчев понеделник. Ябълката
🇧🇬
Джъд пак се качи на гърба на грифона, а емпусът летеше редом с тях. Когато стигнаха брега на езерото, момчето им посочи кучето, което лежеше в къпинака в локвичка кръв и направи знак, че иска да се спуснат. Емпусът се взря в отсрещния бряг, където се виждаше високата фигура на Джуджилейла и им махна ...
Агората е пълна с доволни атиняни, чакащи да подейства отварата от бучиниш и така да въздадат своята справедливост на Философа, предричащ Края на Демокрацията.
Платон се е надвесил над агонизиращия учител и попива зеленикавата пяна от устата му с края на туниката си.
Последен въпрос лъщи в любознате ...
Ела, хвани моята ръка, малък пътешественико любопитен,
Заповядай в бъдещето, непознато за нас време...
Прекрачи напред, прескачайки светът ни неолитен,
И от плещите ти уморени, ще падне цялото ти бреме...
Нека хванем пътя смело в Космическата шир напред, ...
КОТАРАЧЕТО ВАЛЕРИЙ
… как искам да съм твое котараче
и да се гушна в топлия ти скут,
и в роклицата ти – менте „Versace“,
и аз да найда най-подир приют, ...
Откъс от сценарий.
Борис крачеше триумфално към офиса си. Все едно току-що беше станал световен шампион след дълъг боксов мач в тежка категория и още чуваше виковете на агитката в главата си. А всъщност всички гласове бяха все негови. Толкова беше горд след поредното си спечелено дело, което му отне ...
В началото на третото хилядолетие човечеството беше освободено от всякакви зависимости. И планетарните власти разрешиха на желещите да потърсят във Вселената свое място. Свое – напълно независимо, лично притежание, без покорство към власти и държава…
хххх
Над близкия хълм се въртяха някакви… Не, не ...
ДЕТЕТО В НАС
Не знам в коя поредна възраст влизам, но дишам – ококорено дете,
то всяка капка дъжд върху корниза с момчешката си обич ви чете,
понякога – във варненския залив, жив корабокрушенец върху риф! –
изпраща ви космически сигнали, че този свят ще бъде по-щастлив, ...
Болничната стая е като обратната страна на зара.Като вътрешната му кухина - студена, бяла празнота, маркирана с точки, сякаш е простреляна мишена.И ти, свит в ъгъла, чакаш онзи неиграчът , а Този , който е измислил играта да заметне с ръка. Подухва в дланта си за късмет.Да, да, Той обича да вдъхва ж ...