Грен се събуди в шок и облян в студена пот, след ужасния кошмар, който бе сънувал. Трябваха му десетина секунди да се увери че станалото в съня му не бе истина и той се огледа все още объркан. Беше в малката си стая в Спелтън , а навън бе още много рано и тъмно , като слънцето все още не бе изгряло. ...

Не тъгувай, Любов
Не тъгувай, Любов!
Ти още не знаеш,
колко цвят, колко плод
за теб са обрани... ...

Здравей, здрасти, бе, Жабоче!
Изплъзваш ми се като смоче.
А уж си ти четирикрак...
Какво е туй, я дай ми знак!
Стратегия ти имаш яка, ...

На Нова година – мани, мани… Обещаха, че ще минем нормално, без бомбардировки, а като почнаха… Рекох, че преврат става, то пък по-лошото било. Кретените избиват комплекси. Като гръмнат в един-два часа - и им обърнат най-после внимание. Е, повече майките им споменават, ама какво им пука на дебилите? ...

Гошко бе - на шест години!
И се будеше с мечта:
в междузвездните пустини
да политне със метла!
Той през ден четеше книги ...

на Виля
Бъди добра.
Умолявам те, бъди добра!
Не можеш друго да направиш
в този свят… И другаде ...

Това са мои стари китарни идеи за инструментали и песни,но издадени доста по-късно поради липсата на свободно време и много много други проекти и концертна дейсност.
Надявам се да ВИ хареса и за много години!
01/01/2024г.
Бургас🇧🇬

Музика и аранжимент Кирил Гунчев
Текст Соня Станчева

КРАЯТ НА НЕНОРМАЛНИЯ ПЪТ
… понеже приближавам се към края на своя ненормално дълъг път,
прииска ми се просто да узная какво за мене мисли си светът? –
дали във невъзможните си мисли не съм му някой лишен изтърсак,
след който просто трябва да почисти и да ме скрие в бездните от мрак, ...

Рамая беше в стаите си. Последната половин година малкият апартамент в замъка се бе превърнал в новият й затвор. Беше свободна да прави каквото реши в него. Имаше голяма тераса, на която в красиви саксии бяха наредени палми. Ако решеше, можеше да се разходи в някоя от вътрешните градини на замъка, н ...

Понякога се чудя и това,
танцува ли морето със звездите?
Ако отговорът е конкретно - да,
дали за позволение, небето пита?
Какъв ли е любимият им танц? ...

За тебe съм кукла от стари парцали,
с която играеш на мъж и жена.
Раздаваш прегръдки след звучни шамари,
а после си мислиш – какво от това.
А мене животът така не научи ...

Косите ти са пламнало глухарче.
Очите ти са палаво море.
Намигнеш ли на мен, другарче,
пламва в огън моето лице.
Усмивката ти с радост ме дарява. ...

Джуджилейла се разбърза. Каза, че в момента няма време да търси свещи и че се надява пепелта, която е останала в торбичката, да ѝ стигне, ако се наложи да укротява вулкана. Тя и дума не даде да се издума Джъд да отиде с нея на езерото и сега той трябваше да намери бърз начин да се добере сам дотам. ...

Затвори очи пред целувките ни грешни
огледало гледа в тях, мигове обръща в легенди!
Те ще търсят скритите ни сладки тайни
винаги да дават, спомени безкрайни!
Щом очите си отворим, легендите ще ни целуват ...

7 глава
Преди 10 години:
Дрю не можеше да повярва, че това, което виждаше в момента бяха телата на родителите му. Те лежаха на сива метална маса, точно такава, каквато бе виждал във филмите само че лицата им не бяха никакво отражение на спокойното изражение на мъртъвците, представени пред телевизион ...

Луната вчера ми намига:
- Да ходиш по Земята стига!
Я върху облаците скачай
и бързо тук при мен се качвай!
На гоненица със звездите ...

Отново се издигам в облаците…
Както ти ме караш да политам…
Нощем там във възглавницата…
С очи говорим си. Без питане….
Малко по-близо ще съм до теб. ...

(посветено на град Кюстендил)
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...

Не дочаках зимния прилив. Вълните
не догоних, както правихме двамата.
Забравих за морето. Само сълзите
сега чувам как идват. Като керваните.
Избягах дори от себе си. Нервно бие ...

Хладилникът пращи от изнемога -
всеки рафт е пълен със храна.
Печката, опърлена от огъня,
тенджери, тежащи с чудеса...
Сякаш, че пришествие започва. ...

Да, пак вали. И днес не спира.
Дъждът господства над света.
Щурее тоз хлапак немирен
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето. ...

ПОДИР ЖЕНАТА-ЖАР ПТИЦА
Бог поиска от мен
да те водя в гори със сърни,
да ти вия корони, да те грея на огън в зли доби,
да ти плискам потоци светлоструи на тихи вълни, ...

Безполезно е да се връзват двата края, ако нишката е разсукана.

Цигарата гореше в устата му. Той беше вече стар но позна човека, който излезе от кафенето пред паркинга, който охраняваше.
20г. по-рано...
В колата бе тясно за него. Тогава Нино беше огромен мъж над 130 килограма. Бивш борец, който когато не успя в спорта стана лична охрана, а в този ден вече беше с ...

Път. Пътища сънувам,
неземни красиви, лилави,
някак докоснати с магическата пръчка.
Либе съм, докосната от светлина,
омагьосана от небесвода. ...

Растение с омайно ухание
Мъничко е но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...

Свърши волята - хляб за ината.
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?". ...

Зная
Знам какво е истински да обичаш
и знам какво е отново да си сам.
На любима жена в любов да се вричаш,
и пак да я загубиш в света голям! ...

РАЗМИСЪЛ
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Твърде късно си повдигнал крак.
Месецът се спусна ниско.
Осветява ириса в нощта, ...

ЦИРК "БЪЛГАРИЯ"
Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня ...

Ела,
когато съм сама
и никой вече не очаквам.
Ще бъда малко по-добра,
но много повече ще те отгатвам. ...

Сънувах, че се лутам в мрака –
измръзнала, по пътища от сняг.
Ти бе до мен, държеше ми ръката,
прогонвайки студа и всеки страх.
И газех на живота във калта, ...

Антиутопия
Невинна, млада, но сърдита –
пристигна Новата година
и от вратата ни запита:
– Защо миришете на вино? ...