Историята като наука е малко ни риба ни рак. От една страна трябва да възпитава национална гордост и самосъзнание, от друга все пак трябва да дава някаква информация. И така чуваш разговор по телевизията,че пръстенът на Калоян най-вероятно не е на цар Калоян, но за нас е много важно да е на Калоян, ...

НОЩНА СТРАЖА ПРЕД ПОРТАЛА НА РАЯ
Разпиля се навън в посребрени мъниста росата.
Като ласка се плъзна зеленият утринен дъх.
Над черешата цъфнала косът отключи гласа си.
И космат, и навъсен, сторък се протегна градът. ...

Малко след като му разрешиха да се къпе сам, го чуха да пее в банята. Имаше хубав глас, дълбок, силен въпреки крехкото телосложение и неочаквано обигран за възрастта. Пееше с прекъсвания, заедно с шумът от водата, защото се разсейваше от други мисли, типично по детски, но те, всички други в трапезар ...

В безветрие пропаднаха тревожни дълговечия,
уплашени се разлетяха с писък ветровете....
Прокудената болка пръска многоцветия-
в безсънна нощ превръща се живота ни....
В безоблачните дни – изстрадана утеха, ...

На Ники
С коледните светлини
на пуловера си грееш,
с него много подрани
да мечтаеш, ще посмееш, ...

20. Топла самота
Самотата е топла, когато мисля за теб. Кадифена, скрила слънце в гънките на спомена. Далечна и тиха като отдавна отминала буря. Самотата е нежна, когато си спомням за теб. И тъгата е топла. Защото не съм те забравила – като красив летен ден.
Искам да постоя още малко в магичната люл ...

Ако ме потърсиш някой ден
ти за мен попитай ветровете!
В тях отново ще съм прероден,
и ще препускам аз по върховете!
Ако ме потърсиш някой ден ...

половин час за четене
След няколко разходки из Балкана
увлякох се… и станах алпинист.
Мерак ми бе - с омайна сладурана
да качвам наште сини планини. ...

ПРОТЕГНАТА ДУША
... от този свят преди да си отида, научих прости няколко неща –
обърнал гръб на всякоя обида – да отминавам с млъкнали уста,
на мравката да сторвам път, защото трошицата чер хлебец ѝ тежи,
и да мълча – самата блага кротост, щом някой ме засипва със лъжи, ...

На жена ми
Понякога създавам чудеса.
Понякога съм плах и неуверен.
Понякога съм яхал и метла,
но бил съм все на принципите верен. ...

Със спестяваното от години,
в лишения, за семейна кола,
изпиха (какво утешение!)
не чаша студена вода,
а цяла една ледена ...

Цветът на любовта е -
толкова благ и човечен,
има красиво от усмивки лице
и ручей извиращ от бистрия извор напевен!
Има поглед на светъл простор синева ...

Кирил се разхождаше по трототоара до главната улица. Погледна вдясно. Имаше пешеходна пътека. Пред ннея старица. Облечена в палто. Шапка и шал. Тя търпеливо чакаше някоя кола да спре, за да пресече. Младият мъж се приближи до нея. Погледна я. Позна своята учителка от основното училище.
- Госпожо! - ...

Като на разходка
Откъдето минаваш това прави.
Гледай на живота като на разходка
Тревога щом ти дойде - погледни защо -
Идва от къде. ...

Няма никой,
само спомените
тъжно обикалят
и питат:
- Къде сте, ...

Бай Матьо - Доматьо и къртичето
Бай Стамат или бай Матьо, както му казваха всички, обичаше домати. Че то кой не ги обича. Отглеждаше си на вилата, където живееше.
И тази година си беше оставил семки от най-хубавите от миналата година. През февруари, ги сложи в сандъче с пръст. Семките покълнаха и се ...

Дали?
Дали някога пак ще бъдеш до мен?
Дали?...
Дали ще се завърне отново първият ден?
Дали ще са за пореден път думите ти лъжливи? ...

От очите ми капки дъжд се отрониха,
бяха с тъй соления вкус на морето.
Есенни сълзи, като листа се подгониха,
окрилени от вятър, полетяха в небето.
Заваля и окъпа душата с облаци бели, ...

Където те видях, остани
да тичам във снега закъснял за срещата ни
чакай ме, няма да те оставя въпреки че закъснявам
Знам, че заради мен ще останеш
да хванеш следващият автобус ...

Аз съм лъч светлина, ти си сянката бърза на вятъра.
Любовта е една, но е доста обширно понятие.
Ти си син океан, аз съм северно бяло сияние.
За брега окован ми изпращаш вълнѝ с обещания.
Аз съм топлата гръд на земята, приела съдбата си. ...

Пийнахме от вишневия сок, за да прокараме и последните залъци . Ръцете му потреперваха, погледна ме плахо. Сведе поглед като ощипана девица. Нещо искаше да ми каже ли.
А аз слушах с внимание разказаното и скришом му се възхищавах. Ето част от живота на обикновенният човек, не възход или падение. А е ...

Докосване
Ръцете да се докосват винаги искат.
А предмети-същества различни – те
Докосване обичат.
Ръцете дават, но и вземат. ...

Скитникът арменец 46
Майкъл Къртис, Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман, през 1942 година, увековечават най-големия град на Кралство Мароко и втория по големина в Африка. КАСАБЛАНКА или както днес се нарича Казабланка. Произхода на името на този африкански мегаполис е испански и означава “ бяла къща”- ка ...

/към „Защо?“- питащата
министрите журналистка/
-Защо пък не?, госпожо,
ако Аз, Министърът, така
искам?

Знаеш ли как се нарича,
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...

Какво всеобщо безразсъдство
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...

Когато есента дъждовно плаче,
разтичат се боите ѝ по мокрия асфалт.
Студът неканен пред вратата ми се влачи
и мъкне със обувките си двойно кал.
Навън се взирам с очакване за песен, ...

Колко прекрасно е утрото днес.
Улици с много усмихнати хора.
Здрасти ми каза и гладният пес.
Горе са облаци бели в простора.
Туй май е лудост, просто така ...

Краят дойде преди началото...
Жадуван блян,
но беше толкова разпилян.
Опити безкрайни,
които бяха толкова нетрайни. ...