Стоя сам със снимка твоя във ръка,
свил се в ъгъла на стаята ми тъмна.
Боли и очите тъжни плачат.
Крия се, не желая да ме виждат.
От нищото очаквам телефонен звън, ...

Най-трудния си път
до теб ще извървя.
Ще падам, ще се лутам,
ще те търся.
Когато съм пред твоята врата, ...

С въдица в ръката
бродех край реката.
Бродих, пладне стана –
рибка не се хвана!
И тогаз си казах: ...

1.
Беше есента на 1978 година. На брега на Дунава край Силистра, в ранната утрин цареше необичайно потискаща тишина, която стягаше сърцето ми и не му даваше покой. Черните облаци се бяха спуснали ниско, задушаваха Земята и всичко живо, попадащо под обсега им. Трудно се дишаше тежкият въздух. Дори пт ...

Отричам
Прости ми, любими, но не знам защо
съдбата с мен така се подигра...
Защо въобще ни запозна.
Всеки път, когато за теб си мисля, ...

Потъвам в очите ти,
не бях те виждала такъв.
„Ще бъдеш мой...” - мълвя,
а ти мълчиш.
И значи пак съм влюбена, ...

За строежа, за строежа
тръгвам аз без грам надежда.
Във два като поема поста,
до зори съм сам с комари гости.
От тези гости съм със рани, ...

Те двете са сестри орисници
и в черно-бяло нарисувани,
вървят сред хората, невидими,
и чакат своето да вземат.
Приседне ли до тебе Любовта, ...

Потънала в дрямка,
беззъба уста ме целуна.
Събудих се, застрелях я с поглед -
беше смъртта.
Не чаках и минута, ...

На атинската метростанция Синтагма две млади жени шумно се прегръщаха и целуваха. Говореха високо и възбудено на български. Хората се обръщаха и ги зяпаха с интерес. Невена и Ани. Ани беше атрактивна, естествена блондинка, стройна, около 36-годишна, излъчваща самочувствие и магнитни вълни на привлич ...

УМОРИХ СЕ ДА ТЕ ЧАКАМ
Животът ми тъй бързо отминава
и дните ми отлитат като миг.
Едно място в сърцето ми остава
за теб, любов, чуй моя нежен вик. ...

... Из мемоарите на една принцеса…
Два дена от един простичък живот
Учителката ми по български език не ни дава често за домашно “по-отвлечени” теми за писане. Редовно трябва да анализираме някой скучен разказ или с часове да се главоблъскаме над две строфи от по четири стиха… Но аз не ù се сърдя, ха ...

http://www.youtube.com/watch?v=EwTixDxMsIg&NR=1
Пак развърза косите си тази рошава нощ.
Разсъблече се нежна фантазия.
По раменете и гладки - пътеки за някъде,
потекоха мисли неслучени. ...

Търкулва се август и тръгва на път,
нарамил си шепичка слънце в торбичка.
Помахва му вятърът с есенен дъх,
поглежда след него морето самичко.
Посърва и плажът в една следлюбов, ...

Избор
----------------------------------------------
Сама наметнах
одеалото на избора,
сама избрах ...

- Опитай ме! - прошепна ти, а аз, вкусила вече много изгнили плодове, първо се отдръпнах. Бях започнала да ставам предпазлива, или поне ми се искаше. Прекалено много "грешки" имах зад гърба си, играех с огъня и толкова се бях изгорила, че новите рани не ми правеха впечатление. Не ми изглеждаше по-ра ...

ДЪЖДОВНО ПИСМО
На Н.Б.
Ключът от твоя дом тежи като въпрос,
зададен в края на съня.
Главата ми продрънква като ключ, ...

За миговете
на Петя
И колкото останат, пак са наши.
Каквито и да са, във тях сме ние.
Не краткостта им толкова ни плаши, ...

Сълза съм аз, изпълнила окото на сърна,
тъгата е отдавна моя тиха спътница, сестра…
Ний срещнахме се някога във време на прелом,
когато Раят рухна и смъртта навлезе с взлом…
Преди аз бях частица от прохладната роса, ...

Във тъмна вечер, черна като в рог,
опитай бели думи да напишеш
наред с звездите - капчица любов,
изтръгната от скритото в гърдите...
Сред тъмни сенки, нагло разюздани, ...

Искам много любов -
да вали като дъжд, да не спира.
Нека нейният зов
да превърне душата ми в лира.
Искам много любов - ...

Мария
Вече не само със страст, но и с малко разум
И не вярвай,
че всяка втора жена
е Мария, ...

на П.
във открито море се целуваха влюбени,
а пък мен ме прегръщаше лунна пътечка.
късно вечер в морето се чувствам изгубена -
просто тъжен самотник сред съдбите човешки. ...

на И.
Изпитвал ли си някога страха,
че във ръцете ти светът умира?
Докосвал ли си някога греха,
от който само болката извира? ...

Аз чувствам твоите пръсти,
по шията, по ханша,
навсякъде по нежните бедра.
Горя, когато мисля за това,
горя, когато мисля за целувките под дъжда ...

И някак си изглежда избеляло -
градината, смокинята, зида...
Поръсено със пътна прах, забрава -
един чаршаф провесен на тела...
Домът наполовината завършен. ...

Руска салата и ракия -
това е мечтата на мъжа!
И през стомаха да минава
любовта му -
това е на дневен ред сега! ...

Всичко гори, изгаря, остава само пепелта.
Всичко върви, минава, остава само споменът.
Днес си тук, утре може да те няма,
но оставяш своите следи.
Като мисъл всичко си отива, ...

Аз бях дете, аз бях свободна,
а днес окови сложи ми светът.
Витална бях, а днес съм отговорна
и устремена към високи небеса.
Безгрижието беше ми приятел, ...

Под клепките на всеки тъжен ден
заспива уморената надежда.
От срещи пак с несбъднато сразен,
расте в ума ти кукувича прежда.
Оплита самочувствие и блян ...

Главата ми е пепелник,
в който гасиш цигарите
самодоволство и презрение.
Главата ми е пепелник
и ти си свикнал толкова ...

Там, където всичко е възможно -
в сънищата - срещнахме се двама.
А наяве туй е невъзможно -
търся те, а теб те няма.
Там, където царуват мечтите - ...

В един океан от болки
потънaха моите мънички мечти.
Плача, но вълните заливат
тези самотни, безпомощни сълзи.
Къде са моите приказки, ...