Тогава бях искрица от пожар.
Ти мина покрай мене като полъх.
Студения ти дъх не издържах...
От този миг остана тъжен спомен.
Не те виня. Така е отредено – ...

Скършено
Спомен внезапен
мокри очите ми,
бръчки вдълбава,
връща годините. ...

Очите й са моята присъда,
гласът й -- моя сладостен затвор --
завинаги да бъда
слушател ням пред кроткия й взор.
За нейната усмивка търпелива ...

Илюзия
Пламена се събуди плувнала в пот. Сърцето й биеше учестено и тя трудно осъзна къде се намира. Отново беше сънувала онази къща и човека в нея. Тя знаеше кой е тоя човек. Познаваше всяко негово движение, мимика, жест, поглед. Познаваше го от известно време. Време достатъчно да промени нейното е ...

1.
Когато отвори очи, Ерик остана известно време неподвижен, чудейки се дали е буден или още спи. Винаги така се усещаше в едно междинно състояние на полусън, когато всичко му изглеждаше толкова чуждо и непознато. Но сънят бавно отърси отломките си от съзнанието му и очите намериха познатите белези ...

Аз и джаз обичам...
счупен в пръстите
на баса скочил
от /пре/с/чупеното
огледало ...

Не казвай, че животът ти
е лишен съвсем от смисъл,
че непотребна си и ничия,
че нямаш своя осъзната мисия,
защото: ...

П Р А З Н А Г А Р А Н А К Р А Й С В Е Т А
_______________________________________________
Като ледена висулка, която Слънцето топи.
И капка подир капка отзвънява.
Секунди. Минути. Часове. И дни. ...

Умори се Земята,
набраздена от много животи.
Пулсират сърцата,
в труден ритъм с раздвижени ноти.
Завъртяха я дните, ...

Лицето ти
до моето
като крила
на птица
сърцата ни ...

Помни, животът е красив.
Дори когато ти се плаче.
Или болката е прекалено голяма.
Мисли, че в този момент се случва нещо прекрасно.
Нищо, че ти кървиш. ...

Аз - безкрайното море...
Ти - изгряващото слънце...
Част от дръзкия пейзаж
на първоюлска утрин...
Шансът да се съберем - ...

Дотука - с мокрите поръчки
по отношение на времето,
с хастар навън е вече бъдното,
от джоба му стърчат проблемите!
Дотука - с ареста на щастие, ...

Цял следобед лежах гола до един мъж. И цяла вечер, и малко от сутринта. После слънцето изгря и ми стана студено.
Отидох при мама. Тя тъкмо палеше печката.
Наръчът ú все още беше завит в престилката – дебела, вълнена. Приседна на земята, отвърза вървите на прегача и леко, леко разстели дървата - да с ...

Сълзите си - до една ще опаковам.
В плик, със марка и печат.
Щом пристигне - неразопакован,
не бъди инат.
Във него скрила съм от себе си ...

Топло е. Късна неделя.
Сама съм, какво да се прави!
Нормалните хора вечерят,
а аз пия и пуша цигари.
Тихо е. Празно е. Тегаво. ...

В сладка тишина бавно потъвам,
в море от забрава потапям се аз.
Дъждът капе по моите длани,
солта разяжда моите рани.
Болка припомни ми, че все още съм жив, ...

Как искаш да се върна,
как искаш отново да те прегърна,
как искаш да го направя,
като моето сърце твоето оставя!
Знам, че ти тежи ...

Всички си тръгвате...
Ами сбогом тогава!
Щом като се уморихте от живота-
лягайте. Почивайте във мир...
Кръстовете се научих да поставям. ...

Днес продаваме шепа любов!
Хайде, бързо прииждай, народе!
Ти какво? За любов днес не си ли готов?
Тихо вмъквай се в нашето ложе…
Не е скъпо, ръка протегни – ...

Всеки си тръгва от мен,
защо е така всеки ден?
Да не би да съм прокажена
и плътта да е отворена?
Защо ме оставят сама, ...

Яркият прозорец в тъмната стая
Светофарът светва в зелено
и животът на мига продължава.
Необезпокояван,
подтикван от чувства - силни и нежни, ...

Поглед
Поглеждам във очите ти и там откривам
един красив и необятен свят
изпълнен с нежни залези като картини
с вълшебна музика и розов цвят ...

Дали си струва
Китарата сама ще каже
дали си струва песента.
Само засвири
вълшебната ú музика. ...

Не си добре дошъл, щом веднъж си си отишъл!
Крещя го на безсрамната съдба.
И тежката любов на прага ми написа
- отново е сама.
Не си добре дошъл, но пак те приютих във топлите постели, ...

И пак останах в тишината,
и пак останах в тъмнината сам-сама,
а часовникът зловещо ми тиктака в мрака,
отброява всичките секунди мои,
изчислява някак, тъй синхронно, леко, нещо свое, ...

здрачава се
южно от спомена
за вплетени мисли
в безкрая
изстинал ...

така наречените клепки
ме издават
издават ме
предават
ме и ръцете ...

Врабчо в жегата се шашна.
Ще му се да е на хлад,
но по улицата прашна
скача, клъвка – гони глад.
Скача, клъвка и мечтае. ...

Когато виждам, че се смеем
Да знаеш само колко ми се плаче,
задето световете се отбягват,
задето има толкова сирачета,
които с болни сърчица си лягат, ...

"Абортът - убийство
или акт на милосърдие?"
Влизам в дом "Майка и дете" - домът на изоставените. Гледам детските очи, огромни и пълни с мъка. Гладни за обич, за ласка. Нещастни, защото не по своя воля са дошли на този свят.
Малките ръчички се протягат към мен:
- Вземи ме! - казва момченце - Стани мо ...

Отпуснат, време някакво броя до края,
разплитам сноп от сплетени коси немити,
почиствам ноктите с дебела клечка,
полегнал сам сред самотата своя,
и гледам в облаците да лети в безкрая ...