Есен! Прасковата нежна пак е оголяла!
Посърнала, унила, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът я брули,
със саван мъглата сива я забули.
Примирено сякаш края си очаква, ...

***
Когато дойдеш утре,
отново няма да те чакам...
Сърцето ми, обаче,
неистово към тебе устремено, ...

Несправедливост
Душата ти скърби,
но ти мълчи, мълчи...
Несправедливост във живота ти винаги ще има,
не за двама, а за трима! ...

Прости, сърце - аз отново ти изневерих.
Раздадох те до край и всичките болки и лъжи простих.
А не трябваше - признай, не биваше отново да допусна
някой отнякъде с теб да си играй и за пореден път
до тебе да го пусна... ...

Есенна въздишка
отлитат листа и птици
сърцата им съжаляват

Беззвучен марш от натежало биене
е ритъмът на птичето сърце,
щом в майчино гнездо най-свидно свивано
заглъхне чуруликащо гласче.
Там в топлата ù гръд е посиняло, ...

Написана на : 2010-10-10 14:00:25
Отново е есен, октомври пъстрее,
защо ли дърветата ронят сълзи?
Природата още за тебе жалее,
а облак отровен слънцето скри. ...

Обесих те със въжената люлка,
с която играех си като дете.
Прости, Любов, но някак си се случи
и неумишлено живота ти отнех.
Със невинните си детски пръстчета ...

Съдба ли си, роман ли си?
Или пък кратък разказ,
написан на коляно.
Дали завършва с "край",
или пък със "начало"? ...

СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР 2
Широката поляна край букака беше същата. От векове огрявана през лятото от палещото слънце, тя беше вечно младата старица, с побелели през зимата коси. Дебелият зимен кожух все още стоеше непокътнат от ноември до първите дни на март, а после започваше да линее и за няколко дни ...

Прости ми, че на другия повярвах...
доверие тъй трудно се печели...
Прости, че него в нощите оплаквах...
забравила, че просто имам тебе!!!
Прости, че не повярвах на съдбата, ...

Над планината тъмен облак се провеси.
Мъглите пак разтелиха своите завеси.
И вятър ги подгони в клоните зелени,
където за почивка изглежда бяха спрени.
Слънцето заспало не се показа вече ...

Малкият Иисус
Преди хиляди години
във една прекрасна нощ,
под небесата тъмно сини
и под ярък звезден кош ...

Аз съм онази принцеса, която
потъна в забравата на старите дни.
Аз съм онази кучка, която
няма място в твойте мечти.
Аз съм онази, чиито коси ...

Следва продължение…
© Николай Пеняшки – Плашков

САМОТА
Дошла си вече. Хайде, заповядай -
ела със мен... ще пием по едно,
седни ей там на масата от края,
а аз ще седна тук, в това кресло. ...

Далеч
Като те видя и изгарям,
отвътре всичко се тресе.
Потъвам в погледа ти топъл,
мек като кадифе. ...

Дъ съ чите Пинчозну ;)
Маро, памперсъ мъ стягъ.
Пълен лий, ни зная!
Щот ми топли кът си лягъм
и затуй си трая. ...

Мудернъ Златъ
Глей я мойтъ кикиморъ -
кълкити пиче нъ дворъ.
Вирнълъ нагор пулътъ -
сбра мъжети в махълътъ. ...

Есен, есен... Тихо капят
жълти, огнени листа -
пеперуди, медно-златни,
кацат в ниската трева.
Зима, зима. Пак засвири ...

Люлка за новороденото
на Андреа
Плетох я от слънчеви лъчи.
На луната за рога я вързах.
Казах на водата да мълчи, ...

Съньо мой, съньо теменужен,
от Бога ми, съньо, изпратен,
в треви между ружите
спуснал чертога си златен.
Снощи ми, съньо, притвори ...

Представям ви песента "У дома" от новия ми диск "Молитва за Ловеч" - този път с аранжимента на Ме6 - Бойко Иванов. Може би ще ви хареса повече от стария вариант, който беше с аранжимент на Светлин Стайков. Очаквам вашите коментари.
Музика, текст и изпълнение: Геновева Цандева - bardluna
Аранжимент: ...

Ново начало – това ли желая?
Защо тогава се вкопчвам
във старите роли?
И сякаш нищо не научавам,
завличам единствено други актьори. ...

На тъмно в моята стая стоя и мечтая,
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова, ...

Ето, слънцето изгрява. Лъчите му рисуват златна пътека по теб, море. Бризът леко подухва в косите ми. Гларусите, вече будни, крачат важно по пясъка. Наоколо е просто вълшебно.
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и лю ...

Студен камък е душата ми,
в ледени окови окована.
Гледаш в нея, но гледаш в празнота,
а от истинската ù същност няма и следа.
Опитваш се да я стоплиш, но как, ...

Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все ...

САМОТИЕ
Люлее се нощта –
в лилаво-синьо.
Ухае на живовляк.
И метличина. ...

Отказвам повече да се страхувам.
Изричам НЕ на всяка хорска злъч.
От слънцето родена, пророкувам,
не искам да съм гаснещия лъч.
Отказвам да съм жертвата невинна, ...

Признание
Понякога съм тук,
по-често май ме няма;
но винаги съм с теб
с духа си постоянно... ...

В суховея, обрулил главата ми с вятърна мисъл,
сухо вино отпивам за жаждата, що ме мори.
Като клетва пред нож или камък, на вечност орисан,
търся бликнали думи за моите бъдни софри.
Сухоежбина - бол! Но едната самотност ме стяга. ...

ТОЙ... .
Той е сякаш много слаб,
той е някак беден и богат,
той е миловиден и толкова познат…
Нощем само той излиза ...

РАЗКАЗИТЕ
Огънят, който тя беше запалила с любовта си в гърдите му, бавно изстиваше. Тя не желаеше повече да се срещат и той се приучваше да свиква с това. Отдаваше се на работата си безрезервно, за да не мисли за миналото. Искаше да напише най-хубавите си разкази, да опише красивата им любов, да ра ...

В езерцето плува
рибка предпазлива.
Види ли опасност,
в подмола се скрива.
Щъркел щом затрака, ...

Мойта Голяма Любоф
В сърцето си кътах аз място,
запазено само за теб!
И надпис красив му поставих:
„За Мойта Голяма Любоф!” ...

Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...