Море
Вървя през честността на моите седемнайсет години.
Крехка е...
Като лъжите, преминали през тях.
Или както ги наричаш - премълчавания. ...

СТАРЦИТЕ
Старците на пейките седят,
радват се на хубавото време.
Приказки за младостта редят,
за сегашното си тежко бреме. ...

Посветено на мъжете-антифеминисти (и на тези, които и хал хабер си нямат за какво иде реч, но се произнасят доста фриволно за същността, целите и ценностите на феминизма*) ...
Нямам време за спорове с вас, (мили мои) господа “офицери”,
феминизма разпънали в жажда за някакво ново мъжко влияние.
Съвсе ...

Трудно ми е да обичам...
сама,
по устните въздишка.
Сънят
не ме накара да забравя ...

на канибалd ( с патос :-) )
Душата ми - разцъфнала градина,
поливам със любов и светлина!
На всеки, който спре или премине,
венец изплитам с моите цветя. ...

Mисълта ми препуска във тъмното
като шарен и буен табун
и от двете страни по пътя
прожектира ми филм след филм.
Ето там сериал интересен – ...

Младостта си личи по очите,
но и те се променят, знаеш ли?
И не само в ъглите,
където полепя се паяжина.
Не става въпрос за диоптъра, ...

не вярва в Хипократовата клетва
в скалпела се моли
нали и него някой ден няма да пощадят
ръцете със скалпели
ръбовете им не затъпяват с годините ...

Нямам нищо! Това ми остана –
мътен спомен, сърце от дърво.
От очите ми призрачна пяна
все се спуска по сухо стъбло.
Банкрутирах душата си рано, ...

Аз обичам теб,
Родопа планина!
И възхищавам ти се
постоянно и на мига!
Искам с теб да расна ...

Изтънчените
невинаги
са чувствителни.
Хитреците
невинаги ...

Не е нещо определено,
някакви думи нахвърляни, не искам ги свързани,
започвам да мисля, за коeто
и не искам да бъдат прибързани.
Дали да бъде нещо мрачно, тъжно? ...

Сълза под крило
на Александър
Дъщеря ти ще изплаче смъртта ми.
И сълза под крило ще си свие,
да я топли в онези мълчания – ...

Изгарят старите греди,
планетата на миналото
поддържали и пазили
И светлото, и тъмното -
оковите се счупиха, ...

Издишах цялата надежда...
С горчивина копнежите изхвърлих.
Напразно миговете отлетели
за своите черти претърсвах.
Къде остана красотата, ...

Твоя
------------------------------
Ще изпъстря
в стих
прегръдките ти ...

Надигам се бавно,
поглеждам наляво,
сама съм и мога да дишам.
Събудих се плавно,
кога съм заспала? ...

Когато върху устните си не усещаш устни,
когато нощите останат безразлично пусти,
когато утрото пристига стенейки и сълзите
вече не отмиват болката...
когато болката... и тя те изостави ...

Когато бил е най-щастлив - такъв сега ще живее!
И болката усеща се чрез неговия вик.
Сълзите застинали, студени веч на лицето,
разкъсват бавно всеки тежък, дълъг миг.
За последна молитва сили събира сърцето! ...

НАДЕЖДА ЗА ВЕЧНОСТ
Когато отивах в отвъдното,
ти беше тръгнала след мене -
заедно да се гърчим
в адовите врящи водоеми. ...

Къде се ражда мигът -
внезапно лумнал огън?
От шепота на листа,
от дъга в небосклона,
от нестихваща тишина? ...

1. Всеки нов ден
очаква да бъде описанчрез магията в мен,о, ти, ден, от съдбата орисан.Не изтръпвай... по стъпкаот случки нищожни,струва си всяка тръпка,всяка... от нощите тревожни. 2. Навярно чувстваш коя е Йожени.За малко беше ти подвластна.Поредният завой я скриот твоята магия сластна... 3. За тв ...

С ВКУСА НА ДИНЯ
Обедното слънце разпалва силно жаравата в огнището на юли. Мараня трепти в далечината и изпепелява наситената зеленина на гората насреща. Едва дишаща в горещината на летния ден, реката лениво източва води край белия гръбнак на каменистия бряг. Зажаднялото слънце пие водата, изсмуква ...

За теб
Брод ще открия
в бурната река
и на ръце
със радост ...

сам съм в тази нощ студена и опасна
но мислейки за теб тя става омайна и прекрасна
спомените за твоето сладко личице
ме огряват като топло слънчице
от твоите очи се зареждам с огромно вълнение ...

ЗАВРЪЩАНЕ
За кой ли път в родния край се връщам,
пред очите редуват се пейзажи.
На залез слънцето хълма прегръща,
мълчаливи гари стоят на стража. ...

Премислях всеки ход и пак грешах
Опитвах се да правя план след план
Но пак да те запазя не можах
Оказах се в поредния капан.
Измъквах се и продължавах да упорствам ...

В следобедите просто крача...
И съм лодка от вчерашен вестник...
Посоката ми е наклонът на канавките...
В шахтите отишла съм да поплача...
И съм лят куршум от незабравен плесник... ...

ГОЛОТА
Неудачно скроен
с отеснели минути -
в този ден провален
аз напразно се лутам. ...

Да кажа ли на майка ми? Така и не разбрах как цял живот съм в някаква ситуация, в която се чудя да кажа ли на майка ми. Стоя и гледам така наречения гипс, тук са някакви по-различни, в едни такива сини обвивки, не като навремето, когато си счупих ръката в детската градина. Абсолютно същата ръка межд ...

Искам днес
отново да съм
лека,
мека!
Като есен - ...

Надявах се отново да те видя,
пак тъй във някой слънчев ден,
надявах се да пресека отсреща
и ти тогава да стоиш пред мен.
Надявах се да видя твоя поглед, ...

К Р А Д Е Ц Ъ Т Н А М Е Ч Т И
_____________________________________________
Той беше сляп, глух, еднорък...
Крадеше си Мечти.
От едного открадна си очи. ...

Не искай да ти вярвам сляпо пак.
- Изминах вече този тъжен път.
Не мога да съм същата и няма как -
с жестока болка за доверието си платих!
Да, знам, че нищо няма да е същото, ...

Ако Смъртта е с образа на героя от едноименния
филм, с удоволствие бих се оставила да ме отведе.
Смъртта е може би прекрасен сън.
Защо ли се страхуваме от нея?
Затваряме очите си. Отвън ...

Недей да наказваш дъжда!
Той няма вина, че всяка нощ тъжа.
Че се давя в сълзи, Той не знае дори!
Това е нещо, което ми остави,
целуна ме, тръгна си и ме забрави... ...

Безгрижен и млад бях и много грешах,
и стихове пишех, и просто летях,
унесен в мечти със радост и смях.
Във прелест цъфтеше, от слънце огрян,
край мене животът прекрасен и мил ...

Какво си ти, какво от мен желаеш?
Кажи си името, от хора дадено!
Прищявка твоя ли е или се нуждаеш?
Защо се храниш с мисли крадени?
От сътворение горящо блед отблясък, ...

Какво наистина е любовта?
Понятие до днес неразгадано.
Първичен поход на плътта
или чувство в сърцето голямо?
А може би е страх от самота, ...

Ако никога беше всякога, животът може би щеше да бъде по-безболезнен, по-чужд откъм сълзи и по-склонен да не ни мачка... Някога, когато бях дете, обичах да играя на плажа и да правя дворци от пясък и вода. Днес гледам песъчинките, мидено несъвършенство и си мисля за мечтите - също толкова крехки и к ...