Когато пътя ти отворят, от дупката пълзиш нагоре. Тръгваш.
Растеш и като всички чудиш се, не знаеш колко дълго ще те траят.
Черен ли си, бял? От слънцето огрян или срамно в сянката заврян?
За малкото ще си благословия, за другите проклетникът неземен, който
търси пътя си напред, нагоре и час след ча ...

Какво разсъдъка тревожи в тъмнината...?
Защо очите ми не искат да заспят...?
Кое е непознатото бушуващо в душата ...?
Чии са думите, които в ушите ми кънтят...?
Какво ми става?! Винаги съм силна! ...

Моята принцеса
Que milagro tiene que pasar para que me ames
Que estrella del cielo ha de caer para poderte convencer
Que no sienta mi alma sola
Quiero escaparme de este eterno anochecer... ...

“I am”
by Christina Aguilera
I am timid
And I am oversensitive
I am a lioness ...

Зарових аз сърцето си
в пръстта.
Погребах го,
повярвайте ми, хора!
Завинаги. ...

На Д.Б.
Ти си всичко за мен.
Незнайно как се появи
и бързо тайнствено
обсеби ме изцяло. ...

Зад картините
Животът около мен препускаше като стихия,
а аз стоях там със захабена палитра и късче хартия.
Чаках нечий тъжен глас свойта тайна да ми сподели
и за новата лъжлива картина да ме вдъхнови. ...

През преспите
на съня,
през пороя
на вятърните думи,
през мъглата ...

Тази вечер не изгарят звездите.
Блещи се само обла луната.
Парят въглени във очите
и стъпват на босо краката.
Ритъм от шепот греховен ...

Със шепот е пълна вечерната къща.
Простенват листа в натежалия мрак.
Ревниви и силни стената прегръщат
езиците змийски на син къпинак.
В прозореца есенни сенки са скрили ...

Димят цигарите ни –
двете, една до друга,
като в магичен ритуал
и чашите искрят щастливо
със вино, в което огън си налял. ...

Двамата мъже се настаниха в самолета, но не забелязаха, че две седалки назад седна мъж, със среден ръст, кестенява коса, кафяви очи, облечен в тъмносин костюм. Той определено се интересуваше от тях!
Самолетът излетя.
- Как смяташ да я открием?
- Не зная, чичо Никос, не зная, но все ще измислим нещо! ...

Мъченик
На тези, които, търсейки щастието, са открили отчаянието.
Беше ден без слънце и плътна завивка от мъгла покриваше влажната задушаваща се земя.
Отвън влезе светлина, мътна, като прецедена през мъглата. Веднага я разпознах. Паднах на пода и обвих бедрата ù с ръце.
Какво ще поискаш този път? Да ...

Поизмъчих се с теб, мое малко нещастие,
не че бягах, но ти все ме следваше
по прашните улици на душата ми,
в изсъхналите от плач очи...
все ме гонеше и все ме достигаше, ...

Любовта съвсем не избира кога,
просто идва на среща, не бяга.
Калинка излита от твойта ръка,
а в косите ти слънцето ляга.
Любовта съвсем не избира къде, ...

Всичко свърши, за един миг,
лежа на леглото - телефонът мълчи;
сега е трудно да затворя очи,
сърцето не ме слуша и безспирно кърви.
Лежа на леглото и си спомням онези дни, ...

Ах, улицата пак е с аромат на липа
и нежен ромон на забързани думи,
прически, дрехи, грим, очила,
прозрачна невидима страст и парфюми.

Fear Of The Dark
I am a man who walks alone
And when I'm walking a dark road
At night or strolling through the park
When the light begins to change ...

Lonestar - Amazed
Every time our eyes meet
This feeling inside me
Is almost more than I can take
Baby when you touch me ...

Още чувам гласа ти - "Как е днес мойто момиче?".
Днес съм никак и на себе си не приличам дори.
Бродя в сънища и по моите брулени хълмове
се изкачва душата ми в залезни дни.
На балкона осъмвам понякога ничия, ...

Днес тишината ми разказа,
че идвало е тук момче...
каза, че е чула как бие лудо
неговото сърце!
Дочул ни вятърът и той добави, ...

Оплетена във дрипите на лято,
разплакана, сама, суетна,
едва ли можех тази нощ да срещна
едничката надежда за сърцето...
Прегърнала до задушаване звездите, ...

Безпределно е във мен
като в слънчев стих.
От надежда окрилен,
в моя свят летиш...
И потъваш в модра вис - ...

НА ЧАША БИРА
Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
- Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол ...

Отново се връщам към стари места,
където сърцето ми с обич туптя,
но всичко е друго - морето, небето,
сърцето не бие - спряло е клето!
Всичко е красиво, но е различно, ...

В последно време все повече и повече хора ме питат защо съм спрял да пиша и да публикувам неща в Интернет. Отговорът е много прост. Не, не съм загубил вдъхновението си, не съм се отчаял от живота, не съм решил да се самоубивам и със сигурност не съм решил да ставам сектант или отшелник. Просто няма ...

Любовта не можа да разбие кафеза;
затова си създаде свой свят.
Бесовете ти станаха на раирани песове,
интернетни фантазии – хляб.
Усвои маниера да улавяш прашинки - ...

Случката станала в селце малко, китно,
във дворче на къща - место самобитно,
където петел кукурига си волно,
кокошки зрънца кълват си доволно,
Шаро си лае и котката мърка, ...

Липите сутрин не говорят
а галят с мирис, аромат,
певците горски листи ронят,
посрещат с песни своя град.
Лъчи прозират всред листата, ...

Догонват се снежинките над Жълтеш,
по рижите опашки на пазачите.
Дворовете, набръчкани от къщи,
забравиха огнивото си. Сажди
наместо керемиди ги затварят ...

Аз уличка съм тиха,
очаквам твойте стъпки
всеки ден!
Обичам силуета ти да виждам
и тихо да ти пожелавам - ...