Без работа останах! Нима съм само аз?
Пред Борсата застанах. Висях десети час.
Опашката огромна се виеше напред.
Аз, учителката скромна, очаквах своя ред.
И не, че се надявах проблема да реша, ...

-Не, Джеймс, не можеш!
-Но защо? Аз съм единственият наследник.
-Ти и злият ти братовчед. Той също има право над имението и семейното богатство.
-Но, майка ми посочи мен.
-Ако ти умреш, автоматично той наследява всичко. И преди е убивал - размина му се. Сега ли няма, при положение, че залогът е толк ...

Д А О Б И К Н Е Ш Б Е З С М Ъ Р Т Н А П Т И Ц А ...
______________________________________________
Ти - Жена си.
А аз... Феникс. Птица. В крилото ранена.
Съдбовно оплетена във примка от грехове. ...

* * *
Паяжината -
побеляла от роса.
Пролетно утро.

Нищо, написано по време на депресия
Гледам него през прозореца и се чудя как ли живее, затрупан и задушен от толкова много многости.
На края на филма ми ме питат: „Защо остави всичките тези грешки?“ Отговарям: „Все пак животът продължава със своята безпочвена непосредствена радост. Капка по капка“.
...

Четете мойте песни
Понякога ми иде да захвърля всичко
и да затръшна пътната врата.
Да тръгна без багаж и без посока
и да не бързам да се връщам у дома. ...

Забързани в сивото ежедневие,
не виждаме какво се случва около нас.
Качени на гребена на вълната,
се оставяме течението да ни води.
Но къде?... ...

Колко го искаш?
Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.
Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за в ...

От извора искам вода да отпия,
да топна във нея свойте ръце
и гледка вълшебна с очи да открия,
дано да олекне на мойто сърцe!
В кристалната нежност да видя лицето, ...

За седмица бях женен
за Черното море.
Във първите пет дена
така ни бе добре!
То нежно ми шептеше: ...

Пролог
Те бяха тук! Това беше горчивата истина. Техните огромни и ужасяващи космически кораби вече втори ден се намираха в орбита около Земята и от огромните им туловища, които закриваха Слънцето, бликаше само смърт и разрушение. Те бяха нашественици и тяхната цел беше само една - да унищожат човече ...

Слънцето в пустинята убива
само с нежната милувка на лъча.
Пясъчните дюни са красиви,
приютили хиляди за вечността.
. ...

Ела при мен
Ела при мен!
Душата ми те вика.
Душата ми е цяла в копнеж!
Запали обич в мен велика, ...

Вятърът свива гнездо във очите ти -
няма къде да избягаш.
В шепи събирана - бавно изтича
нежността разпиляна.
Облаци някакви - май че дъждовни - ...

Казват, че за слепия животът е безсмислен. Едно лутане без цел, без посока, лутане, лишено от всякакъв смисъл и всякаква същност. Това, което не разбирам обаче е, за кого се отнася това – дали за онзи, който безвъзвратно е изгубил правото си да вижда, или за онзи, който е затворил душата си, сърцето ...

Бели рози падат
по напуканата земя,
бели като въздишки,
разцепват въздуха с вик на изгаряща болка!
Бял лист със свистене се обръща, ...

А помниш ли как се взривяваха сърца?
С трясъци, пукоти, земетръси?
И само влизайки в стая една,
помниш ли как усещал си магнита в гласа си?
И помниш ли как се преобръщаха души? ...

Аз съм беден митничар.
Не поглеждай беемвето
зад високия дувар,
джипа лъскав и къщето.
Чужд е всичкият имот ...

Селена се събуди с мисълта: „Какво ще си кажем днес на работа?”. А втората мисъл беше: „Господи, гърлото ми гори”. Изтича до кухнята, пусна силно водата от чешмата да тече и започна да пие направо така, без чаша. След като утоли алкохолната си жажда, унесена отново в мислите си, се запъти към банята ...

На плажа бързо пясъкът полепва
по босите нозе и студенее...
Среднощен бриз в косите ни потрепва
и ритъм тих отнякъде се лее...
Морето тихо, тихо приближава ...

Мога да бъда всичко, което поискам:
принцеса, певица или танцьорка.
За жалост живота притискам,
погубвам го... Аз съм пласьорка.
В моята дрога онези хлапета, ...

Кога мина времето, стара любов?
Ти помниш ли, помниш ли отминалите дни?
Там, на брега на самотното езеро,
аз виждах света в твойте очи.
А сега сме само двама непознати, ...

Аз съм празен лист. Празен – без нито една дума, без нито един знак по мен. Аз съм празен лист и път за себе си не виждам… Но все пак чакам. Чакам като прикован към пристанището кораб, който никога повече няма да бъде изкаран в открито море. Чакам… някой да ме намери, да ми подари поне един знак… за ...

Отворена врата, прочетен вестник,
утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.
Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,
когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.
Понякога довиждане е просто „сбогом”, ...

Нощта се точи като блус, разтапящ сетивата,
процежда се в леглото ми, по котешки дере,
пред онемелите звезди разголва се Луната,
небето е коктейл от синьо-сиви ветрове.
Във тъмнината сенките играят покер, ...

Ела до мен и ми подай ръка!
Да съм крушенеца, спасен от твоя бряг -
за мене сътворен, открит със мъка...
Изпуснат във искри и пара впряг
към ненаситния любовен пъкъл. ...