Реши!...
Изчезна от света на моите мечти
Във кръв от рани ти сърцето мое потопи
Сломен се чувствам аз...
Но Не... ...

При сблъскването на два остри камъка може и да не се роди прашинка брашно, която после да се замеси и да нахрани огладнелите, потни сенки, прибрали се вечерта в едно място, което наричат дом, а усещат като пространство, но между тях винаги се ражда искра. Разгаря се огън, пламва мелницата, пламва и ...

Дълго мълчах - под земята е студ.
Чаках да дойдеш и знаех, че някога.
Има ме. Има те. Нека си луд.
Знам, че ще дойдеш. На кукуво лято.
dar4e_to и alisa ...

Ти вярваш ли в доброто? Ако ли да, чети история позната. В най-слънчевия ден на най-красивата планина в най-тихия кът на земята се срещнали знанието и невежеството. Знанието, както винаги, излъчвало ярка топла светлина. Невежеството можело само да завижда, защото било толкова тъмно, по-тъмно и от но ...

Джони си отиде,
беше той убит!
Германците ужасни
убиха го за миг!
А какъв герой той беше, ...

НЕДОСТИГЪТ
Някой повика на портата. Беше съседът.
- Извинявай за безпокойството, но съм на голям зор.
- Казвай. Какво има? - поканих го да влезе.
- Голямо тегло, братко. Закъсах яко за пари - каза той, докато сядаше. ...

Сърцето ми
1 Сърцето ми тупти,
усети ли го ти?
Докосни и разбери
как силно то трепти. ...

Въпросът вечен
непрестанно в мен кръжи -
коя съм аз
и, всъщност, кой си Ти -
загадка, неизвестност, ...

Дългото самотно бягане
„Загасете светлините,
загасете луната, когато си отида!
Никой да не види моята голяма болка…”
/Стара гръцка песен/ ...

Бяло
Бяло... Бяло. Нищо друго – пак бяло.
Ах, времето светло колко е вяло и
колко е скучно, колко е трудно
да се усмихнеш. Че толкоз е мудно ...

Един продавач навиваше облаци
на дървени пръчки с полепнала захар.
Сега го крепи трикрака бездомност
и здравата връв го стяга за гащите...
Сега му е топло. Асфалтът е розов, ...

Величествен и горд, от векове -
с длето калено върху камъка изсечен -
ти устоя на бурите всевечни,
защото Тангра даде ти криле!
Че в тебе бий сърцето на България, ...

ТУК ВЪТРЕ е тихо и тъмно.
Нямам никаква представа къде се намирам, макар че влязох съвсем законно
и от дълго време обитавам това място.
Някой се изкикоти в тишината, усетих свистене в слушалката. Чакай, чакай...
Ключалка!? Значи, тук някъде трябва да има врата! ...

Срам ме е, срам ме е...
През самотните спирки минава
влакът, за отвъдното устремен.
И по-малко любовта ми остава,
и повече е яростта вътре в мен. ...

Не ми е до любов. Не искам вече.
С ада на сърцето дълго поживях.
Във спомени затъват ми нозете,
но ореолът ти на ангел си прибрах.
Изглежда по инерция ме обичаш. ...

Мокри скули.
В окото на мрамора
капка седеф.
...
Ухание на горещо кафе. ...

Вода... Да. Тя наистина е изключително важен фактор за живота на Земята. Все пак е един от четирите елемента: огън, въздух, земя и вода. Без нея нямаше да можем да утоляваме жаждата си, да задоволяваме хигиенните си нужди, да се наслаждаване на удобствата и забавлението, което ни предоставя електрич ...

Денят е слънчев и засмян… Всичко край мен е светло и нежно… изпълнено с топлота.
Усмихвам се… и искрената ми лъчезарна усмивка кара всички край мен да се обръщат, да ме гледат някак странно… Едни се усмихват и застиват на място, а други нямат сили да се усмихнат и просто стоят като вцепенени… Сякаш ...

Ех, Любов, ти пак си ме подминала...
Уж отново в нощите ми спря.
Пална огън в старата камина
и звезди разсипа в пепелта.
Беше празник твоето завръщане. ...

Тази папионка не ти отива,
приличаш на смешен пиколо,
без перспектива
обратен и то,
вземи куфара ми, ...

Несигурност...
Нерешителност...
Безсмисленост...
Без покровителство...
В търсене смел, ...

Прозвънват миговете на сърцето ми
като болка и радостна носталгия...
И младост погалва ме с перцето си -
своята любовна сага и желания.
Танцуват миговете пред очите ми, ...

Денем се крия в сенките, никой не би ме намерил.
Нощем излизам за поредния спектакъл...
Няма нужда да се представям,
всички смъртни ме познават,
Знаят, че и техният ред скоро ще дойде. ...

С дяволско еднообразие
вие поредният ден.
Вятърът ме намразва
и впива зъби във мен.
Стрехите ми се присмиват. ...

Светът ми е стъклена ваза.
Светът ми е дневник с написани глупости.
Светът ми е птиче, затворено в клетка,
малко пространство, но все пак е нещо.
Във вазата ту има цветя, ту няма. ...