Протегнах се към Слънцето с надежда
да докосна с пръст космическата свещ,
а облаците, сякаш в паяжинна прежда,
погълнаха ме като хищник вещ.
Понесох се сред бялото вълнение ...

Снегът по теб е като пухкав шал,
когато те завива в люта зима.
За тази белота аз бих умрял.
Българийо, добре е, че те има.
През пролетта с Божествен аромат ...

Видях ги да танцуват един срещу друг
в Ню Мексико на оня площад
с бели фонтани и тънки сенки
на екскурзоводи със нозе,
по-червени от кетчуп. ...

Въздишката ти в тишината се отприщи -
не съм за тебе, не и този път!
Ти нямаш нищо да ми връщаш,
освен останките от женския ми кът!
И стъпките отекнаха безмилостно… ...

Под разлистената лоза
слънцето мрежа плете,
детството ми да улови...
Уви...

2.
ВИДЕНИЕТО И ПИТКАТА
Преди много години имах видение. Жена в бяло ми каза, че преди да си отида от света ще напиша живота си на чернова. Сън беше май...Не мога да тълкувам добре видения и сънища, но решението ми да запълвам тетрадки беше продиктувано от мисълта, че ако пропусна мига, черновата ще ...

С теб е светла нощта,
с теб съм всичко друго - но е и сама.
С теб познавам смеха, забравям сълзите - чувствам топлина.
С теб ли съм - всичко мога да победя!
Без теб съм тиха тъга, ...

SPF 1o0o-DaRkNeSs
1. The clock strikes 12,
a cool wind blows.
But I've got no fear,
'cause we're not alone. ...

Тиха нощ
сякаш под възглавницата ми
котки се любят

Ти тъй далечна си като Луната,
студена си като самотната звезда,
но грееш, окъпана в светлината
на благост кротка и всевишна красота.
В душата ти прокрадват се зарите ...

Не искам да чакам на същата гара
за едничката ласка, по милост дарена -
достатъчно нощи навънка прекарах,
в очакване трошица от обич да взема.
Не искам да бъда робиня на преходно - ...

Вървя по улиците на града
и срещам скритата вражда,
недоверието плъзнало,
отчуждеността.
Дали на болен мозък ...

Снежни облаци
обрулени висят.
Заскрежени птици
падат.
Бяло е – ...

- До кога ше е така, мале? Няма ли за тях някой по-якичък, па да ги подпретне с една дряновица, та да видат тогаз?
- Ей, ей, по-тихичко, че ако на чуят, живи няма да сме!
- А бе и сега сме кат мъртъвци. Живейм и едвам дишаме.
- Недей да рачиш така, сине! Нъл знайш? Търпиш, търпиш и накрай не мойш. О ...

Той я срещна, когато всички залези бяха еднакви
и поръча ù слънце да ù свети. Дори да я пази.
И постави в ръцете ù няколко цъфнали мака
и накара морето да оттегли своите талази -
от очите ù… после направи от синьото още по-синьо, ...

Някъде в неосъзнатото
(“Misery loves company”)
Лежа в окъсаните посивели чаршафи, опънати върху продънения дюшек и си мисля, втренчил празния си поглед към бялата светлина на луминесцентната лампа. Една паяжинка, спускаща се от нея, сякаш единствена, намира сили да танцува на фона на олющената мазил ...

Намирам толкова врати потайни,
пред тях заставам, блъска мисълта
по вярата - кристално огледало,
опитва се да счупи нежността ми...
В огледалата дълго се оглеждам, ...

На баба Найда
днес щеше да навърши 84 г.
Без твоята обичаща душа
и щедростта ти
нямаше да мога ...

Разговор между Мамута и Иван Афанасиев -
преводен текст от “Съкровищата на Валкирия”, втора книга
Представям на вашето внимание един преводен текст от книгите “Съкровищата на Валкирия” на Сергей Алексеев. В дадения откъс е приведен един разговор между двамата приятели и колеги: Мамута (Александър Ру ...

Всяка дума,късно е,вече избледнява.
Всяка струна се къса,последната все повече изтънява.
Всеки ред изчезва в пламъци!Запалени
от "поет",а всяка негова глътка въздух запленява
в кръг от болка като лед.Ръката му спира ...

Аз мислих... дълго,
но всичко онова, което искам
в този миг да изразя...
се заключава в думата "благодаря".
Благодаря, задето ...

В таз тъма седя сама,
чакам те да дойдеш у дома.
Вън вали проливен дъжд.
Гръм и вятър люто карат се,
а за хората не мислят, ...

Щастлива съм с теб, щастлива – до вик и полуда.
Онези безмълвия са само в черупка от сън...
Да бродим из нощите, в пясък горещ да се любим,
и боси в града да потънем във нашия дом.
Пред нас се разтваря безкрайният празник, любими. ...

"... как заредихме с тебе този град!"
Разсипа се залезът - цветни парчета -
отломки могъщи от плащ на комета.
Сърцето му трепна смутено навярно
от еньовско Слънце - във бяг лъчезарно. ...

На масата един човек заспива.
И с дрямката усилено се бори,
но лакътят накрая се подвива
и разумът отстъпва пред умората...
В съседство двама млади се целуват, ...

Когато някога умра,
душата ми - при Господа замине,
недей плачи, опрял чело в ръба
на камъка надгробен с мойто име!
А по-добре вдигни глава, ...

Превърнах се в камък в огромна пустиня,
без капка водичка, без лъч светлина.
Застинаха дните. И нощите също.
Животът застинал е – черна Луна.
Превърнах се в камък. Очукан, подхвърлян. ...

Звездите пеят в нощи светлокоси,
гласът им водопадно се разлива.
Танцуват те по покривите боси,
усмихнати и истински щастливи.
Тогава всички спят, но от небето ...

В градината с ухание на бели кринове
със пеперудени крила витаят спомени.
Изплували над хоризонта вечни джинове
в индиговия здрач на вечерта,
въртят се и танцуват, галопирайки ...

Чу се бойковият вик:
"Желева - по география академик!"
И таз дъщеря на Ератостен*
с лапсуси забавлява теб и мен.
Как ли банкянският цар ...

Писмо до Мама
Красива си, но не защото
топи се залез в погледа ти свят.
И не заради пламъка в очите,
където сви гнездо и свян, и грях. ...

И ето мрак е... чувствам се добре
и мракът гали моето лице.
И щом копнея да мечтая аз,
във мрак го правя...
Мечти заплетени изникват пред мен. ...

Колко ли кладенци, сълзи
би събрала, от радост и
болка с нас преживяла?!
Любовта ти - роза, вълшебно
разцъфтяла, на нежните ...