П О Р Т Р Е Т
Тайна пленница.
Черна сирена от плът,
пеперуда на нечий прозорец,
бял щурец до леглото, ...

За едното нищо ли дойдох чах дотук?
Във вечността ли съм спряла?
Но ще остана, на Живота напук!
Ще остана, макар отмаляла!
Да живееш какво означава - ...

Не съм тревата,
която послушно ляга под краката ви.
Не съм и лозината услужливо огъната.
Бих искала да съм вашето слънце,
но като вас се свивам от студа, ...

Твоите ръце се впиха в мойте
и заедно започнахме да ровим
сбитата отдавна пръст,
за да възкръснем Вярата.
И сигурно успели сме да го направим. ...

В нощ потайна две звезди
зад облаче се скриха.
Прошепнаха "Не сме сами",
с целувки се покриха.
Но в бяла нощ видя ги тя, ...

... Защото ти ме сриваш от основи.
Да, сриваш ме със своите очи.
И аз те съзерцавам и се моля
цял живот това да продължи.
Цял живот в сърце си да усещам ...

Очакващо млада
и може би малко красива,
често самичка,
но постоянно щастлива,
доста сериозна, ...

Усмивката ù топли като лято,
ръцете ù са нежни като сняг,
сърцето ù е толкова богато,
преливащо от обич и от смях.
Очите ù проникват във душата, ...

Погледни в очите на цветята,
кажи им как си ме наричала...
Огледай къдрите си във луната,
спомни си как в нощта си тичала...!
Подай ръката си на вятъра, ...

Когато погледна някоя жена,
виждам красота.
Когато гледам в твойте очи,
виждам свойте мечти.
Мечти за любов, за страст. ...

* * *
По тъмните ъгли на този град
вървях нa пръстите си аз,
за да нe пусна неговия хлад
да лумне в мен - странях от вас, ...

Ред по ред
се изродиха стъпалата
към небесните закони,
умъртвени в скука
от порядъчност лъжовна ...

Неразбран
Аз вярвам в добрия тон!
Тук всеки ражда се с душа.
Умът е като сив балкон -
без панорамна светлина. ...

ВРЕМЕТО
На Атанас Липчев
Купища от книги, автографи,
срещи, чашки, постове, съдби...
Пламенни слова и епитафии... ...

Рисувай ме със лунен цвят,
с бои от вятър и небе,
със песен на щурец в нощта
и с бяг на шеметни коне.
Рисувай ме със цвят на дъжд, ...

Повярвай ми, такава те обичам -
дете, през смях, което още срича
на любовта задъханото слово!
Затрогнат, преоткривам те отново
нектар да пият устните тръпчиви... ...

Есен ли е, или е ранна зима.
Какво значение - дъждът раним е.
По светлите ми скули,
по бръчките около очите,
по тези неостарели спомени, ...

Бавно умираща душа - гаснеща по теб!
Едно сърце, горещо обичащо те,
едно сърце, горещо желаещо!
Думи две на устните напират,
грешно е това, нима?! ...

Как само бдиш над мен
и с нежност ме даряваш всеки ден.
Целувките ти правят чудеса -
истински щастлива съм жена.
Как да не те обичам ми, кажи, ...

Легенда за пръстена
„Любовта влиза плахо, но царува със сила.”
Навън беше облачно и мрачно независимо, че бе краят на лятото. Тя седеше в кабинета си и правеше последни корекции на статията си за списанието, за което работеше. Беше в края на работния ден, когато звънна телефонът. Обаждаха й се от ре ...

Дай ми канела и ванилия,
забъркай ми море от пеперуди
и ме остави там,
и може би ще те обичам вечно.
Дай да усетя как тупти сърцето ти, ...

Кулинарна грешка
Обожавам ягодов крем! Това е един от любимите ми десерти. Най-обичам крема на баба, но случката, за която ще пиша, изобщо не е една от най-сладките!
Един ден баба ни дойде на гости. Щеше да наглежда мен и по-малката ми сестра Дари, защото мама и тати бяха излезли по работа. Но всъщн ...

И при мене – есенен дъжд,
тих, капризен и някак ронлив,
по перваза пързалят се гълъби,
тропат с човки по свода мъглив.
Цветята разпъват чадъри, ...

Животът продължава,
обрисуван със лъжи
и пак слънцето изгрява,
но сякаш с ледени лъчи.
Фалшив смях дочувам ...

„Някъде навън скимти куче”
Ваня Клечерова
Един паяк мълчи в ъгъла.
Инфаркт или вятър в комина?
Може би куче осъмнало ...

Събуди ме мисъл за баба Симанка...
С невидима горест и фиби в косите.
С кирпичена къща. С разкаяна сянка.
С разстрелян съпруг, без присъда. И смисъл.
С асмите, които растяли навътре, ...

Защо мръква?
Дали
светлото отива да спи...
А къде?
Може би ...

Христо Ботев познат е навред
с революционната си дейност най-напред,
известен е като храбър герой,
в Освободителни въстания участвал той.
Също така гениален поет, ...

Искам и аз да напиша си книжчица -
мъничка, спретната, джобен формат.
Малка и стряскаща всичките мишчица,
тиха и стреляща със автомат.
Аз не желая да правя прозрения, ...

Усещам я как приближава,
как с тихи стъпки мълви
и нежно косата погалва,
усмихва се, нея не ще я боли...
Но чака, не бърза, само ме гледа, ...

Стая. Насред стаята - стол. Върху стола наредени предмети - банкнота от 10 лева, комплект игли за шиене, лекарски слушалки, химикалка, GSM, книга, кулинарен часовник с формата на яйце (вероятно за измерване на времето за варене на яйца). Във въздуха витае напрегнато очакване. 8 чифта очи са втренчен ...