В мене нещичко остана,
скъпоценността ми най-голяма.
И след тебе ще я пазя аз добре,
макар и с рана,
ще заключа вратата водеща към нея ...

СЕДМАТА
След седем години зла зима помете
лъжите на седем лета.
Телата ни бяха оскъдно облечени,
душите - безкрайни крила. ...

Защо при мене се завръщаш
и с хладни устни ме целуваш?
Защо сърцето ти е мъртво
и не може да се съживи?
Какво направи с любовта ми, ...

Поглеждам във очите ти,
виждам - тя се крие там!
Знам и мислите ти,
тя промъква се измежду тях.
Слушам думите ти ...

Измислени, измислени, измислени
са всички страсти
и лъжи,
и истини...
Животът ни е низ от неочаквани ...

Ти ли беше този, който чаках?
Ти ли или някой друг...
проправил към сърцето ми пътека
с огън, с пламък или с леден звук?
Кажи ми, ти ли беше? ...

И... сутрин
усмихнат, развързан,
свободен.
По-бял и от облака весел.
По-чист и от белия лист. ...

горещ пясък
изпарени вълни
мидени солнички

Само вик, само миг,
само в стих...
ще те носи, ще те имам,
аз съм просяк...
С устни нежни, напомнящи бриз, ...

Много се радвам за първия ми дует с perfectstranger , за който, Митко, искам да ти благодаря, за мен беше удоволствие...
Изгревите ни не могат да залязват,
залезите в изгреви не се прераждат,
само приказки за демони разказват,
изнурените в нощта от глад и жажда. ...

Стаята беше голяма и пълна само с езотерични вехтории, някои от които сигурно бяха на повече от век. По ъглите и под тавана висяха огромни паяжини, обсипани с гниещи мухи. Стените вероятно някога са били бели, но сега сивееха от мръсотия, а на места бяха обсипани с плесен.
Единствената електрическа ...

Това е само един спектакъл – за теб, за мен и за всички останали…
6:30, четвъртък вечер, театъра на центъра… старата песен на нов глас.
Залата се пълни с хора. Въздухът жужи от приказките им. Взривоопасно напрежение зад сцената. Хората се настаняват. Лампите угасват. Тежките червени завеси се вдигат ...

Как искам!
Как искам да погледна във очите ти,
с ръка лицето да погаля
и нежно да се притая във скута ти,
безсилна вече да мечтая! ...

ОСТАРЯЛ СПОМЕН
На Лили
Когато от умора загубим сили
и ни скове на самотата студът,
когато съдбата към нас загрубее ...

Н А Ш Е С Е Л О
ЧАСТ ПЪРВА
Нещо се случи с нашето село. По-точно, не с наше село, а с останалата част от света около нашето село.
Една сутрин, в началото на есента на втората година от третия милениум, точно бяха вече захватали* да режат главите на ония ракети, и опнак - наше село целото, с реката, ...

Днес раздялата идва естествено.
За последно с тъга ме целуваш.
Любовта, този стар пътешественик,
просто вдигна платна и отплува.
Без писма във бутилка и прочие ...

Погледнах звездите как блестят - като очите ми в топлата нощ. Самотата ме прегърна като нежния шал, който галеше раменете ми. Вятърът погали косите ми, които затанцуваха бавно. Една сълза целуна устните ми и ми напомни за твоята целувка... пареща, силна... отчаяна. Спомних си всичко, всеки момент, в ...

Луната ни отдавна не изгрява,
останаха звездите - залъци в пустинен небосклон,
празнината от сребърния сърп
и мечтите ни - трохи в безкрая.
Кога ще дойде здрачът, ...

Тая вечер съм на частно парти -
табла, бира, ще има и карти.
Щедро вените с хероин ще даря,
червено вино ще смеся с кръвта,
на мозъка курвенски номер ще извъртя, ...

Оставал ли си сам сред празнотата?
Искал ли си с вик да убиеш тишината?
Крил ли си се сред дърветата в гората?
И оставал ли си най-скрит сред хората в тълпата?
Значи познаваш болката от самотата... ...

Кукувичи свят
Пишейки този разказ, искам да покажа на читателите, че животът е само миг – кратък и безумен. Изживявайте го, правете онова, което на вас ви харесва и не робувайте на последиците, колкото и фатални да са те!
***
Кабинетът на д-р Готон беше добре осветен. На бялата стена беше разположен ...

Яростният дъжд измива и последната илюзия за лято.
Едва ли точно той усеща какво е всъщност любовта.
Прекършва бременните клони, тревите яростно изтръгва,
затлачва шахтите вонливи, улиците бедни дави -
след него не кипи животът, а тягостно се утаява. ...

Сълзи се стичат,
думи извират,
към Бог - велик -
послание носят.
И бури, ...

Идва пак тежко време...
Време за раздяла...
Време за сълзи и забрава!
Трябва пак сбогом да ти кажа,
да те пусна да заминеш ...

Дни наред заспивах с изгаряща болка тук, вляво, и с очи, отдавна пресъхнали, гледах луната. Питах се кога ще свърши? Кога огънят ще угасне? И не разбирах, че ще тлееш вечно в сърцето ми. Като змия, която, изяждайки се, расте. И във величието й се крие нейното падение. Колко банално! И колко до болка ...

Природната картина беше ясна... Зима беше, мраз беше сковал цялата земя. Дъхът се превръщаше в кристализирана пара - единствената топлина в тази пуста земя. Слънцето залезе твърде рано, твърде рано, колко хора не бе то огряло.
Два коловоза, две пътеки бяха вдълбани в снега, единствен път явно бе нам ...

Докато се взирам
в прашинките безвремие,
настръхвам.
Но вече не сънувам.
Може би не липсвам, ...

ЗАПЕВЪТ
Двата яки ата поклащаха главите си в тръст. Пяна изскачаше из устата им. Игривото априлско слънце подскачаше ту върху тях, ту върху шарената талига. Музикантите надуваха зурни, тъпани и кавали, в такт с бързия ход на атовете. В тепсията с пъстър месал, чана Пена с много умение и майсторство ...

Портретът ти на шарена хартия.
Обрамчен от извити плетеници.
Опитват се нелепо да те скрият
от празните им стъклени зеници.
На всички лицемерни оплаквачи ...

Красива гледка -
във красива утрин
красиво слънчево петно
огрява тялото отвито,
заспало в моето легло. ...

ПОЗИТИВЕН РАЗКАЗ
Този разказ по своята същност трябва да бъде „позитивен“, каквото и да означава това. Това пояснение произтича от факта,че авторът няма точна представа за значението на термина.
Всичко започна със седмия рожден ден на Рангел. Едно обикновено момче, от един обикновен краен квартал на ...

Прошка
Самотно ми е. Просто не е същото, когато тя не е тук. С нейното присъствие, като че ли тази малка стая се изпълва с живот. Винаги успяваше да ме накара да се усмихна, а сега я няма. Чувствам една огромна празнота... в сърцето си. Липсва ми. Имал съм много други приятелки. Идвали са и са си от ...

кажи ми мамо
как си
как е у дома
не съм се връщала отдавна
при теб ...

Нима не исках... мили думи
с ръцете си да пиша по голото тяло?
Нима не исках... с нежни целувки
да докосна сърцето ти цяло?
Нима не исках... с пламък в очите ...

НИЕ ДВАМАТА
Блестящи са страниците, посветени на големия въпрос за предназначението на човека. В същото време, едва ли има ня­кой, който да не се е чувствал отчужден от основанията на сво­ето битие, отчужден от другите същества и дори от самия себе си. Ние често се усещаме захвърлени в този свят, бе ...