/по Татьяна Танько/
Тъмна е нощ.
Старец гледа небето.
Чака.
Кога ще падне звезда. ...

Когато се погледнем
след... дъжда
от ласки,
устни
и ръце, ...

крия те нощем
в глътките вино
до дъно изпивам
в очите смеха
после вплитам ...

ПРЕСЕЛНИК
В житна ръкойка,
в тази омая
се усмихва девойка -
тебе да позная. ...

Бутилка концентрат, пакет цигари,
портрет любим и тишина.
В главата - спомените стари,
а за компания - полулуна.
Часовник, с удари жестоки, ...

Пътувах дълго.
Утре е много късно.
Идвам навреме.

На Д.И.
На гроба ти
бяха поникнали тръни!
Изтръгнах ги с голи ръце!
Прелях го с вино и сълзи, ...

Най-безутешното нещо -
топола насред есенен ден.
Аз ли не знам...?
Какво от това,
че листите ми са малки сърца ? ...

Вятърът фучи,
не стихва даже и за миг,
а Балкана гордо се изпъчил
и поема нажаления му вик.
Морето се вълнува, ...

Римувах си дръвник и...
... си обезглавих мечтата -
беше преминала всички граници
на благоприличието...

Затварям очи. Изтръпвам. Поемам си дълбоко въздух и се вцепенявам. Ароматът на кожата ти навлиза в мен като наркотик. Попивам го с всяка клетка от тялото си. Миг. Само миг ми бе нужен, за да те усетя.
Туп Туп… чуваш ли го? Да, това е сърцето ми. Удря така силно само при мисълта за допира ти. Самата ...

Дъждът крие сълзите ми,
но болката в очите ми
не ще бъде скрита.
Горчивата любов
за последен път опитах. ...

Приятели, тя тръгна и само песничка за сбогом остави ми и изчезна в тъмнината на града. Каза ми, че винаги ще ме обича, но, по дяволите, защо тя от мен си тръгна? Сякаш всичко между нас бе като история, от съдбата набързо подредена – силно начало, а края тъй мрачен и тъжен. Колко много аз за нея стр ...

Мир
Аз написах писмо -
едно бяло писмо,
и го вързах с балон -
един шарен балон. ...

Бяла луна осветява града,
бяла луна, самотна луна.
Бяла нощ е легнала над мене,
бяла нощ, студена нощ.
Бели коне препускат в полето, ...

На следващата сутрин подполковник Ангел Георгиев – началникът на районното, седеше на стола зад бюрото. Вече изтичаше времето на ареста на г-ца Данаилова и предстоеше преместването ù в следствието. Стигнеше ли до там – почти невъзможно беше да се отърве... Във времето, когато не обясняваше по телефо ...

Обичам да дишам,
когато животът ми спира дъха.
Обичам да се радвам,
когато невинността надвие греха.
Обичам да плувам в море, ...

Мислите - много. А листът е празен.
Химикалката - мръсна. Сама. Апатична.
Как изведнъж така се оказах
толкова чужда, далечна, различна?
Познатата стая. Познатото име. ...

Търсена любов
И падаш, търсейки любов,
отчаяно загубваш вяра в нея.
Сломен си ти от твоя си живот,
че бави се магическата фея… ...

Дара беше едва на осемнадесет, когато разбра, че в определени моменти съзнанието ù може да отключва телепатични умения. Оттогава досега хиляди пъти си беше задавала въпроса защо, кога и как... Малко по малко, година след година, случка след случка, дежа ву след дежа ву, наместваше парчетата от пъзел ...

Сълза в пепелта
Твърде кратък е животът, за да губиш и ден.
Твърде малък е светът, за да живееш за друг.
Нека огънят в сърцето проговори,
нека каже: „Ела ме вземи!”, ...

Защо изпитвам толкова много смесени чувства?
Ту съм щастлива, ту пък не съм.
В един момент съм доволна, а в друг вече не съм.
В трети съм ядосана, в четвърти тъжа,
в пети се смея, в шести крещя, ...

Желание за усет
Усещам погледа ти, впит в мен.
Усещам тялото ти - пак е до мен.
Усещам аромата ти - тъй приятен е.
Усещам прегръдките, като допир от сатен. ...

Щом задочно само спите,
тоя нещо те ебава.
Или геят в него скрит е,
или спрял е да му става.
Или стръкчето му флора ...

Поглеждам настрани и теб те няма,
ти отдавна си тръгна от мен.
Поглеждам в спомените - раздадохме се изцяло
и настъпи време всеки да продължи нанякъде.
Дълго се залъгвах, че ти ще се покаеш, ...

Не беше отдавна.
В предвечерния здрач
звездите над тях
меко светеха.
"Прощални са!"- ...

Показва кристалът на уроки средния пръст
и щастливо се пълнят гърдите, и въздух не стига!
Аз съм твоето наказание. Аз съм ти кръст
и само твоите очи към мене се вдигат...
Събери ме късче по късче и здраво ме дръж, ...

Искам да си различен.
Непредсказуем, нетипичен.
Изненадвай ме. Обичам изненадите.
Скочи в окото на торнадо,
танцувай с кладите... ...

Проблясва небето и пламък игрив
извие се стряскащо ярък!
Бъди ми приятел, бъди разсъдлив,
не бъди ти брутален и жалък!
Поспри се, поспри се и виж, ...

Ще си хапвам диня днес,
хем и ще е изстудена!
Ала щом я резнах – рез...
Леле – цялата зелена!
Ох, и аз позеленях. ...

БОХЕМСКА РАПСОДИЯ
Когато отвъд прозореца сивото, пепеляво, с цвят на оксидирано сребро, небе се пропуква и първият летен лъч оголва прашната стая заедно с наслоената зимна меланхолия, когато сребърната нишка на живака се изкачва, а промяната на светлината, играта и издължаването на сенките правят пр ...

Когато вали и съм сама -
и един човек е много!
Погълната от тъмнина -
и един човек е много!
Когато стъпвам по живата вода - ...

Заблудени куршуми
1.
Първите живи същества, които заблудените куршуми убиха, бяха десетина листни въшки, обядващи кротко върху един дъбов лист. Тяхната смърт остана неизвестна за широката общественост, но пък и медиите едва ли биха проявили интерес към лична им трагедия. Тези хора обаче, които изпит ...