Ако някой ден угасне слънцето,
аз ще видя светлината в твоите очи
и ще потърся топлина в сърцето ти.
Ако някой ден заглъхне всичко
и сляпа тишина обсеби дните ни, ...

Слънцето се събуди
и нежно потърка сънени очи
в необятната прегръдка на небето...

Сърцето ми се луташе бездомно
без ласка, без подслон, без топлина,
изгря тогава нежно във съня ми
най-прелестният образ на Жена.
С коси от свила, с очите на кошута, ...

Сутрин будиш се, поглеждаш,
виждаш на стената огледало ..
Това ти ли си? Блуждаещият ти поглед
или детството ти отлетяло ?
Излизаш, отново чуваш плачещо дете, ...

Пияна съм!
От ветрове превити.
Баналности
и чувства
на безчувствие. ...

Висока мъгла
изтрива светлината,
а в сърцето -
останало кътче
за теб - ...

Съдба
С целувки нежни от сърце
душата ми събуди ти,
за истински мечти,
мигът да улови! ...

А после до насита ще се давя
и устните ми ще крещят – Спаси ме!
Затънал във библейското ти бяло,
живота си навярно ще проклинам,
че толкова ужасно е отлагал ...

Навън валеше тих дъждовен прах,
а едно дете се свиваше във църквата,
умиращо от страх.
Трепереше от студ и самота,
огорчаваше го не нещо друго, ...

Спомени -
от хубави
по-хубави.
И болката я помня,
да. ...

Аз живея в райски кът:
пред блока плочки изпочупени,
по улицата - черен път,
отпадъци лежат натрупани.
От балкона - гледка чудна: ...

Четирилистна детелина си намерих
и взех я нежно във ръце,
като мъничко дете.
Не може да ми каже тя,
каква е моята съдба? ...

Върви ®
Върви при нея и не се обръщай,
не искам да те видя днес!
Върви и вече не се връщай,
към теб загубих интерес! ...

Сутрин,
а всъщност необятна нощ!
Слънце,
а навън е облачно.
Ти дойде и промени, ...

Людете около тях се спираха и пригласяха: "Кумице ле, Марийо, Марийо, драгим комшу ле Иване, Иване, върви, върви, напряде, напряде, струвай хабер майка си, майка си, я майка си и баща си, баща си, да размитат дворове, дворове, да нареждат столове, столове, връз столове гламички, гламички, да насядат ...

Далече от познатата поезия,
живея в моя собствен кът,
надявах се на мъничка амнезия,
от калната пътека си създадох път.
Вървях по пътя, който си направих, ...

Бездната
Посвещава се на всички хора с рани*-
минали, настоящи и бъдещи
Не мога (сам) да запълня своята бездна
Освен себе си, съм и бездната. ...

Когато... пределее ми от тъмнината,
от грохота на думи-чукове,
отивам на сърцето в тишината
и, сгушена, очаквам съмване.
Когато... ми загорчи от предателство, ...

Мама
Мама знае най-добре,
когато аз се разболея,
защо боли ме и къде.
Тогава гушкам се до нея. ...

Някой пие бира със водка.
Аз я смесвам със самота.
Даже от нея замезвам, вместо сельодка
и запълвам не коремната, а душевната празнота.
Тя, душата ми, често, като хастар се обръща ...

"Не отминавай никое "обичам те""*...
Това е твое верую, нали?
А аз съм на обратната страна на чувството,
затуй горя, залитам, падам и боли.
А бяха дни на радостна заблуда. ...

ТЕРОРИСТКИ
Утробите ви не знаят деца.
Над тях висят гроздове тротил.
И няма милост в каменни сърца.
За вас животът не е мил. ...

Боже, как ужасно ми липсваш!
Няма те - с камера сивотата да записваш.
Желанието да те видя тъй брутално ме изгаря.
Знаех, че може адски болезнено да се опаря.
Боже, как ужасно ми липсваш! ...

Суша
Няма, няма, па като ми стане…мъчно за България, място не мога да си намеря. Само за старите приятели си мисля. Една приятелка на жена ми се обажда и пита, може ли да дойде на гости. Казвам й,че няма никакъв проблем. Казвай какво ти е нужно да изпратим и идвай. Не се мина много време и Ваня (так ...

Глава IV
Дъхът на огъня
Йоан вече добре различаваше мрачната фигура, която държеше горящата факла в ръката си. Това бе Тео, който беше изкачил няколкото стъпала и бе навлязъл във вълшебното езеро. Но какво правеше там? Трябваше им повече светлина, припомни се Йоан, но... Мисълта му не можа да продъл ...

Моите битки
Колко битки сам съм водил
в името на истина една
Долини от мъки съм пребродил
и не намразих таз страна. ...

Изобретател
Мързел, който осъзнава,
че мотиката тежи,
та заместник й създава,
за да може да лежи. ...

Напрегнат съм и съм спокоен,
настръхнал и във унес благ,
във хаос и във ритъм строен
далеч се рея, тук съм пак...
Прониквам с поглед през мъглата, ...

Жетварки посяха
пъпната ни връв
близо до звездите.
Ято бели гълъби отнесе
несбъднати мечти. ...

Малките мравки
в изящни редици...
Следват ритъма
Напред и назад,
при скалистия отвор, ...

От стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах. ...

Загрижен за твойте мечти,
аз ти казвам "до тук"!
Не вярвам в себе си!
Ти вярвай в някой друг!
Когато плачеш за мен... ...

ИЗВОРИТЕ, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ
Усещането за жажда все по-често събужда в съзнанието ми спомена за някакъв любим извор от детството. Морните жетвари и копачи изпращаха нас, малчуганите, да донесем студена вода от близка или по-далечна полска чешма, за да поугасят летния зной. Шарените стомни и дамаджан ...

Безсънни нощи, мечти разпилени,
сълзи от обида, горчиво мълчание,
посока не виждам, дочувам стенание
и вопъл по тебе, изгарящи рани...
Обичам те дълбоко в сърцето си, ...

Проклета нощ
Тъга изпълни въздуха
с прощалните ни думи.
Спомените ни нахлуха,
а дъжд, безпощаден, ни ...

Господи, ти който си в мен.
Ти, който си в небесата,
нека се свети Твоето име,
да дойде Твоето царство,
да пребъде Името Ти, ...

Пъзелът на моето сърце ще можеш ли да подредиш?
Ще можеш ли да върнеш времето назад?
Хиляди частици разпръснати на парченца.
Това ли е сърцето ми ?
Отговори! ...