Баладите от гробница отекват във нощта.
Черната кралица прелита с огнени крила.
Древни градове лежат в море от пясък
и под горещите лъчи изплува крясък:
„Хиляда и една невиждани лъжи, ...

Самотните жени среднощ говорят...
Самотните мъже говорят също...
Внимателно общуват и не спорят.
Защото имат с кой да спорят вкъщи...
Самотни хора искат да споделят..., ...

Изведнъж чана Пена се сепна. Споменът беше оживял. А над гробето той придоби оная свежа струя, която я накара като сапунен мехур да политне нагоре и да се притисне в топлата тейкова прегръдка. Тя все още помнеше образа му, който изплува с невидима лодка, за да донесе утеха в душата и. Той все още бе ...

Нямам сили да се боря за нещо вече изгубено.
Нямам сили да се мъча за вече нещо обичано.
Не искам да бягам в пустошта забравена.
Не искам да се крия в самота отдадена.
Не мога да чакам любовта да отрежда. ...

Съдбата на дете не е трева,
която след копита се изправя.
И ако имаш тиква, не глава -
това не би разбрал. Не се поправя
една несправедливост с други сто. ...

Искам те!
Тези думи устните мълвят.
Искам те!
Тези думи в гърдите горят.
Искам те! ...

Заповядах на сърцето си да бие,
кръвта да движи, но да не кърви,
звукът му – наранена струна,
заключиха безбройните слуги.
Наредих му да не ме издава, ...

Като комин в небето ми горчиво
се пъчи тоя кестен позаспал,
зелените си рожбички грижливо
със остри зъби наковал.
Едно щурче цигулката извади. ...

“Сърце ти трябва, за да ме обичаш
и две очи, в които да потъна...”
Повика ли ме?
Тихо, че ще чуят -
приятели, съседите... сърцето. ...

Whoo, hoo, yeah
Whoo, hoo, yeah
She`ll adores you and she`ll floor you
With her wisdom and her vision
And youll love it and think of it ...

Crossfade - Why
Walking madly, feeling strangely...
And I'm not sure where to go.
I got a funny feeling... Have I lost my meaning?
I wish I could go home... ...

I gotta feel you , you love so bizzare
I gotta taste you , you take me so far
I gotta feel you , you love so bizzare
You love so bizzare.
I gotta feel you , you love so bizzare ...

Сериозна. Някога била съм.
Но не и точно сега.
Сега съм цялата във пясък,
а някъде в мен той губи си ума.
Не знам, тялото или очите, ...

Jewel - Foolish Games
You took your coat off and stood in the rain,
You were always crazy like that.
And I watched from my window,
Always felt I was outside looking in on you. ...

Мойта слабост ти винаги си бил,
мястото, което най-боли...
Нали се сещаш, като петата на Ахил.
А ти лъжите като копие заби.
Слаб си и не устоя на изкушението. ...

Имаше нещо ново в този поглед. Нещо, което я караше едновременно да се чувства беззащитна и сигурна. Всичко беше толкова еднакво и толкова различно. Любовта изстиваше с всяка следваща секунда. Тя твърдеше, че не вярваше в нея, но въпреки това я болеше от загубата на това, което не можеше да спре да ...

Къде си, моя мyзо, днес,
от тебе колко се нyждая.
Погали дyшата ми с перо,
облято в слънчевата вяра!
Къде си, моя мyзо, днес, ...

Вървиш.
Туптиш.
Изгаряш.
Огнена стихия,
изгаря, ...

Такава съм - сладникаво ухаеща,
очите ми са спомени,
устните - черешова магия,
а бузите - погалени от огън.
Такава съм - красива, непокорна, ...

нова песен от D.o.D Records !!! темата е за онези момичета които си "играят" с любовта по най-гадния начин !

Като феникс изгорях
в тоз един живот
и от пепелта възкръснах пак,
с теб да съм до гроб.
Във клади огнени горях ...

Вълча смърт
Да дотягам ли в старост и с немощен стон
сухи залци беззъбо да кисна,
с треперещи пръсти по вехт панталон
горчивия чай да разплисна?... ...

Не съм каквато бях.
Бях грешна и порочна.
Ти беше най-големият ми грях,
след теб на чисто аз започнах.
Поправих се, нима не вярваш? ...

Вървя по плажа,
а не стъпвам...
И мраморно е нищото сред мен.
И бисерните стъпки все отекват,
предричащи съдбовния еклипс. ...

Болят кошмарите, когато са реални
и още повече - когато са измислени.
Защото в сънищата няма театралност
и само там реалността е смислена.
И болката е болка. Не наужким, ...

Поигра си ветрец с косите ми,
струна нежност -
без ноти изсвири.
Тихо!
Чуваш ли...? ...

Мило мое, отново сама
аз ще легна със своите мисли...
Непозната за нас тишина
предусеща изплакани липси...
Пак заспивам със спомен-копнеж ...

- Не разбирам! Кое те кара да се колебаеш? Нали чакаше подобна възможност? Толкова дълго се подготвяше за нея? Защо сега се колебаеш? – лицето на Пит рядко имаше такъв израз, защото той винаги всичко знаеше и всичко разбираше. А когато се отнасяше до Мел, идваше от края на света, за да я подкрепи ил ...