Ти никога не ме погали с длани
и никога не ме целуна с плам.
Не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам.
Не ми прости, че винаги съм твоя - ...

Най–сетне в себе си ще спра
и вярата ще бъде тиха, но силна и последна…
Ще бъде ден, когато ще замлъкне песента
в кръвта…
Очите ми ще се затворят. Непрогледнали… ...

Убий птицата, тя не е нужна никому.
С крилата си тя никой не ще стопли.
Убий я тихомълком със ума си,
убий и всички други като нея
Убий залеза, за да бъде вечно лято. ...

Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...

ІІ част.
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Й ...

Какво се случи?
Как се стигна
да има безкрайна,
студена тъга?
Няма го семейството, ...

Из бездната на свойта суета,
към Теб отправих пълен с болка вик.
Че ти единствен, верен Бог велик,
утеха си във страшна самота!
Очите си от мене тя отвъргна, ...

МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ
За върбите лятото люлка е вързало.
Вятърът бледото слънце люлее.
Есента за път се стяга забързано,
зимата остава бяла песен да пее. ...

Когато Господ си поиска прошка,
Вселената се готви да възкръсне.
Страхът измъква се като стоножка,
безизходност предсмъртна да разпръсне.
Когато Господ пада на колене, ...

Ако те намеря някога, на топло ще те скрия,
тъй както небето скрива своето парче луна.
Последната – преминала през мен стихия,
с която в непокорството си аз да съм добра.
Ще съм готова да сляза до самото дъно, ...

Денят си отива
Денят си отива,
а беше дълъг -
от пет сутринта
и до полунощ. ...

Стъпки. Шепот в мрака , сълзите
отново потичат.
Двама млади – една раздяла ги грози.
Тежки думи, лица натъжени ,
последно сбогом, душата млада ...

Уцелваха ме...
да стъпвам в определени петолиния.
И стъпвах.
Беше ми фалшиво
Мълчах и само дишах. ...

Животът е просякиня за капчица радост,
търсеща насъщния хляб в смъртния ден…
Дали откриваме в питката сладост,
когато медът в нея - с пелин е сменен?
Животът - това е калта мека и черна, ...

Седем
ризи ще раздам
на ближните.
(Ще отбележа
свойто съществуване!) ...

Вкорениха се страшно ръцете ми,
поникнали в теб като плевели.
Натрових с горчилка небцето си -
да свикне с твойте постели.
С обич пренесох през прага си ...

С ръцете си създал бих аз за тебе
мостове между всички светове.
Да видиш, че щастието е за всеки,
а не единствено за твойте синове!
С ума си бих премахнал всички норми ...

Крадеш ли, или аз крада?
Промъкнах се в твоя свят,
пролетен дъждец поля ме
и пуснах корени и цвят.
Крада ли, или ти крадеш? ...

Във връзка с изборите
имаше конкурс.
Успех невероятен бе за мен –
и аз в конкурс да бъда отличен,
макар и с най-последната награда! ...

Не от кост на риба,
от неизречените истини се давя.
Как да им извикам: ”Чиба!”?
Затова мълча и мълчаливо в мен
само ехото ми отговаря: ...

Според много средностатистически изследвания, човек усвоява около 5% от информацията, която получава в резултат на средното и висшето образование. Всеки механизъм, работещ с такъв капацитет на полезно действие, отдавна би бил признат за негоден. Фабриката за послушни специалисти, каквото представляв ...

Защо, когато те обичам, светът е против мен?
Защо, когато аз те мразя,
усмивката ти е за мен?
Защо очите ти са тъжни във всеки светъл ден?
Защо ли толкоз те обичам, ...

Защо ли чакам те сега
И самотно гледам в мрака на нощта
И мисля си - къде си ти
Колко кратки бяха тези дни
Няма те при мен сега ...

Кръстосахме ръце.
Когато пътищата свършиха.
Намерихме сърцето си във другия.
Събудиха се мислите.
А бяха ни забравили. ...

Какво ли би направил? Ако знаеш,
че има някой, който те обича.
Едно сърце не спира да тупти за теб.
Една душа не спира да тъгува.
Едни очи не спират да те търсят. ...

Бързо тениската събличам.
С пръсти си мачкам зърната.
По тялото ми се стича
на усещането искрата.
Хващаш ме за ръката. ...

Ще потъна в теб и знам, че там ще се изгубя –
ще вървя като слепец след някоя следа,
ще се ровя в тъмното и ще бълнувам
твоите ръце, твоята душа.
Ще повикам теб, ще бъда птица, ...

ПРОЗРЕНИЕ
Имах нещо, което не исках.
Исках нещо, което нямах.
Изгоних този, който ме обича.
Обичах този, който ме изгони. ...

Живял е някога във Сен Флоран,
известен сиренáр - дьо Пармезан.
Той имал чудно хубава жена –
мадам ла Моцарелла Гаудá,
със кожа бяла като от сметана, ...

ПАРИЖ. ДЪЛБОКО ПОД ЗЕМЯТА.
Беше преди 7-8 години. Пътувах с парижкото метро, което ми бе харесало още от самото начало. Защото има свой собствен характер и стил. То криволичи под парижките улици, с пронизително скърцане прави завой след завой, изкачва се и слиза, откривайки пред очите на пътниците с ...

Попитали няколко от редовните участници в Приказките от никъде - "Какво е животът според Вас, описан с една дума?"
Ко Та Рак отговорил:
- Животът е бъркотия - казвайки това, той си поръчал още една чаша мляко с какао.
- Животът е изненада - отговорил Но Щен Вълк и продължил да нагъва от мелбата си с ...