И отново дует с Кат (katkatkat), с който искаме да изразим недоволството си от света ни, където идеалистите са обречени и белязани.
Ако днес на съд се изправя,
себе си първо сама ще осъдя.
Затуй, че на други оставях
въздух, вода и земя да ми бъдат. ...

Живот в заблуда и лъжа,
надяваш се на някакво възмездие,
очакваш все да видиш светлина,
а тя е тъй далеч и все тъга и тъмнина!
Ще се преборя с бурите ужасни, ...

Тя няма тая власт
да те контролира, както аз.
Пропадаш с нея ти
и добре го знаеш, нали?
Каквото беше, беше преди. ...

Като камбанен звън... Като топло лято...
събудил тишината! Като зимата студена...
Като птичи глас... Като пролетта...
повикал пролетта! прераждаща ни изведнъж
Като разцъфнaл еделвайс Като есента... ...

Как в сърцето ми блика нова, нежна любов?
И цъфти трепетлика, запленена от зов.
Как сама да остане в тази приказна нощ?
Как сърца недокоснати ще трептят цяла нощ?
От любов озарени, от любов запленени! ...

Тук вече няма кой да ме посрещне...
Стоим на гарата - багажът ми и аз.
Вали ни дъжд и сигурно сме смешни
на хората, минаващи край нас.
Стоим и чакаме. Какво? Съдбата? ...

Баба много ме обича,
с нежни думи ме нарича.
С баба цял ден си играя
и за нищо аз нехая...
А пък малката сестричка ...

С лице към хората
14.07.2009
Национална конференция по проект:
"Прозрачност и публичност на действията на областните и общинските администрации - гаранция за почтено и добро управление"
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана о ...

Ти идваш от приказен сън,
посипана с брилянти мечта.
Отправя ли поглед навън,
искам да те докосна с ръка.
Изгарям от страстно желание ...

Таз вечер, пуста и самотна,
поезия любовна сричам и
със сълзи във очите все
зачитам редовете бавно
отначало! ...

Любовта е странна птица. Липсата ù ни кара да усещаме самота, тъга и безверие в съществуването, а моментната ù поява ни отваря за всички усещания, които не сме подозирали, че можем да изпитаме...
Разхождайки се по огрявания от зората бряг, аз отново изживях един минал момент, красотата му беше толко ...

Уморения град плени тъмнината.
Затихнаха вече опустелите пътища.
Последните будни минути в леглата.
Уж заедно крачим, а сме в безпътица...
Твоето чело ще докосна със устни. ...

Колко искам да извикам – МАМО
колко искам ТАТЕНЦЕ да изрека
но не мога тези думички да кажа,
за това, че във живота съм сама.
Нищо нямам във света огромен ...

Поговори със мене, Съдба.
Пресъхнала съм от очакване
за онзи, истинския, само моя път,
за който като дъжд съм се разплискала.
Поговори със мене, Съдба. ...

Ефир и лекота, и свян.
Сърцето ми е във окови.
Мечтая я, но си оставам сам,
на друг е вечер сладката отрова.
Къде е зрялата жена ...

Мрак -- една година стига!
Сляпа тя из кален път
влачи своята верига.
Вятър облаците вдига --
знай в зори ще спре дъждът. ...

Когато мракът се превръща в светлина,
а болката ни във сълза,
тогава идва ден изпълнен с самота.
Не ме интересува как изглеждам в очите ви,
не искам и да поглеждам в душите ви. ...

Аз знам всичко за тъгата и сълзите,
мога да целувам ветровете,
мога да изгарям пътища и бури да омайвам...
Да прегръщам болката и да целувам вярата,
да се взирам в пъкъла, а да бленувам рая. ...

ТРОП... ТРОП... ТРОП... Разнесе се тропане в притихналата лятна нощ.
- Хърмн? - въпросително изломоти в просъницата си Но Щен Вълк.
- Хей! - извика някой. - Вратата се заключи и останах навън. Пусни ме вътре!
- Кой е? - за кратко успя да се пребори със съня вълкът, колкото да зададе този донякъде см ...

ИСКАМ ДА ТЕ ИМА
Всеки ден и всеки час
очаквам нещо да се случи с нас.
Искам да те има днес!
Може би светът е нов ...

СЪЩАТА ТВ ПРОГРАМА
Да, мама вече я няма, уви, мама я няма...
така не намери тя свойта любима програма...
Да, мама я няма – с живота тъй искан от нея
във някоя друга държава със цветни алеи, ...

КАМЪК
Бях отломка от скалите –
отдавна паднах от тях.
Над мене мътеха орлите,
от бури ръфан, изтънях. ...

Моят първи спомен от детството - баща ми, пиян, бие мама. В детското креватче сме аз и брат ми, крещим и плачем, защото и мама плаче. Тогава влиза той, моят герой, най-малкият брат на мама. Блъсва вратата и я спасява, извлича баща ми навън и в стаята отново е тихо. До сутринта, когато баща ми отново ...

Пеперудата
крилете си е свила.
Не! Мъртъв спомен.
-----------------------------
Врабците пеят ...

Небето прегърна морето,
чайките весело махат с крила,
вълните палуват
и със слънчеви лъчи лудуват.
На брега на морето, ...

Някакви вятърни мелници…
Дон Кихот и пажът му Санчо
ги броиха – няколко пъти,
там, на поляната.
Броиха техните ветрени махове. ...

Отхвърляш всички минали любови.
Последната е младост и възторг.
И свобода. Разкъсани окови.
Милувка късна от самия Бог.
Макар че слънцето над теб е есенно ...

Споменът - цигулка, плаче и не млъква.
Споменът - далечен, присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.
Да не бях поглеждал, да не бях й кимвал! ...

В градината на дядо Дан
зеленчукът е обран.
Цяло лято зряха там
домати, чушки, патладжан.
Фасулът виеше стъбла ...