Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Глава І. Падение 🇧🇬
Вън нощта отдавна се беше спуснала над града, превръщайки бурния, забързан и шумен живот на града в тиха, мистична феерия от блещукащи будни светли ...
Наследници на Куфара 🇧🇬
(Дигитална пиеса в едно действие – нещо като Бекет, нещо като Пелевин, ама съвсем различно)
На Б.
Действащи лица и предмети:
А1 (мъж, облечен произволно) ...
Хоролов 🇧🇬
От ударите белези остават.
Проблемите, като рибарски мрежи
заметнати, на улов се надяват.
Дяволът размахал е веслата. ...
Свирепо - смутено 🇧🇬
смущаващо блести морето,
смутени рачетата плуват -
отчупват със солени щипки от небето.
Свирепи шумят две вълни, ...
Животът през очите на една ромка 🇧🇬
Ритъмът на обективните измислици 🇧🇬
на безброй мечти, застинали във поза на очакване.
Какво ли е да гониш вятъра във две посоки?
Прати ми знак по пухчетата на тополите.
Страх те е, нали? - да ме събудиш - когато съм заспал в... ...
Красота за вечността 🇧🇬
в душата ми кънтят.
За красота неземна
тихо ми шептят.
С думи искам да ми я опишат, ...
Част от Рая - Широколъшко момиче 🇧🇬
Красотата е не само в природата, а най-вече в душите на хората, затова ще се опитам да ви опиша Широколъшката мома, с фолклорно звучение.
Широколъшко момиче
на Светла Куртева
Широколъшко момиче, ...
Загуба 🇧🇬
Ще се загубя в купчината пръст.
Невидимото някога и мен ще вземе -
така било е с всички преди нас.
Днес стискам в шепи отреденото ми време. ...
Кремъчно 🇧🇬
време кремъчно и скрито, скрито
се оглежда в огледало потъмняло,
там чертите мои напластяло.
Бледи спомени, все прозаични, ...
Животът ни препуска... 🇧🇬
и сякаш сме изпуснали юздите.
Изгубил се е нейде знакът "Стоп",
изчезнали са в пясъка следите...
И само сънищата ни в каданс ...
На единствения и незабравим 🇧🇬
който истински вярваше в мен
А бях дете щастливо, нежно,
мислех си, че детството ще бъде вечно,
но животът ми май стана на парченца, ...
Знам 🇧🇬
Да, аз знам, че ти не ме обичаш
и така на страшна мъка ме обричаш.
Знам, ти слънце си, но не за мен изгряло.
Лъчите си за друга, на земята, разпростряло. ...
Майски сняг 🇧🇬
Борко чуди се, с кожух
или пък с краченца боси
да изтича днес навън!?
Пролет е, но не е сън – ...
Монолог на вожда на плъховете 🇧🇬
(Триста дяволи - допийте ни рома).
Удари часът да облажим морските котки.
Ще подуши следите ни капитанът -
пръв ще напусне кораба. ...
Тъжна красота (егати тъпото заглавие б.м.) 🇧🇬
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Най-красива е тъгата,
а най-тъжен е ...
Спомен за майка ми 🇧🇬
Помолих я, да нарисува цвете…
Тя даже не погледна към молива.
Взе кърпата, избърса си ръцете
и до килера в ъгъла отиде. ...