Ела и с тънките си пръсти докосни ме -
от ласката не ще се уморя!
В свой жертвен въглен с обич превърни ме,
докрай дано тогава изгоря!
Със самодивски устни ме дамгосай! ...

***
Буря безмълвна в душата кипи,
живот бездиханен в гърдите ври,
стонове нечути в пустиня бледнеят,
сълзи непроляти в очите тлеят... ...

Животът ми
сякаш на филм
предварително някой
(сигурно Господ)
заснел ...

Във ваза, пълна със вода,
цъфтят приказни цветя
и излизаше от всеки цвят
нежен, сладък аромат.
Вечер късно се прибирах ...

Когато пристигна на местопрестъплението, вече се бяха събрали много хора - полиция, лекарски екип, експерти и зяпачи, естествено. Имаше ограничителна лента, която пречеше на неспециалистите да гледат трупа и около него. Мястото беше странно, лицата на вече виделите трупа бяха странни, цялата атмосфе ...

Лежеше, като вкочанена. Не помръдваше. Връщаше картини от нощта и търсеше сред гостите си очи, които да приличат на онези, другите. После мина на познати в града – колеги, съседи. Изпитваше усещането, че е виждала тези очи. Не можеше да си обясни защо не се обезпокои снощи. Сигурно наистина много е ...

Още тичам сама по пътеките,
в сърцето тревата отъпкали.
Още чувам до себе си стъпките,
никога в мен не заглъхнали.
През изгреви тичам сред нощите. ...

Отиваш си със този влак последен,
прегърнала отминалия спомен,
отворила ръце за новото начало,
от което вече съм изгонен...
Раздялата и нас догони, ...

СТУДЪТ НА СВОБОДАТА
Не е тайна, че великият ху­манистичен блян за изглаждане на противоречията между човеците в дух на справедливост все още не се е наложил победоносно в действителността. Дори и да приемем, че свободата е най-високото и свято достояние на света, в живота на отделния човек тя си ост ...

- Упражненията с лък ще са ви много полезни - каза един ден Скиталецът. - Някой от вас може ли да стреля?
- Аз мога да стрелям - вдигна ръка Сянка, но като помисли за момент, добави: - Обаче не мога да уцелвам.
- Ха ха ха, много смешно - усмихна се накриво другият. - Ето мишената.
- Какво?! - възкли ...

Оня ден Златото се връща от някъде. Чакай да ти кажа най-напред за какво злато става дума. Да не се чудиш. През лятото правим ремонт в къщи и бях извикал две момчета да ми помагат. Симпатяги. По едно време на едното нещо му притрябвало и вика.
- Лельо Златке!
Никой не се обажда. То пак.
- Лельо Злат ...

Мома си Змейот люби
Тръгнала мома Змейот да си дири. Колко е тя мома, толкоз змейове има, ма нейсе. Върви мома, върви, и думи тежи реди:
Ой те тебе, Горянино,
Горянино, йощ’, Землянино.
Що се в шубраците криеш, ...

Беше началото на лятото. Не мина много време и напуснах. Преместих се в квартално кафе в Меден Рудник, в което работя и до сега. Напълно забравих отворкото с очилата. Имах сериозен приятел от близо 2 години, с който съм и в момента всъщност. На него мога да разчитам, не че го обичам, той просто е ед ...

Електрическата китара - пластмаса и метални струни. Мъртва материя, която оживява в човешките ръце. Благодарение на електричеството?! Да, но не съвсем. Музиката не е електричество. Музиката е чувство и фантазия. Дръзновение. Толкова силни, че могат да превърнат тишината в трепет на въздуха. Трепетът ...

Чуден свят, изпълнен
с нежност и любов.
Чуден свят - идваш
от звездни далечини.
Чуден и омаен свят, ...

сигурно е от звездния дъжд фелисити
или от всички малки вселени
които прекосяваш на пръсти
като потърсиш изгрева
той все е някъде там на изток ...

Отпивам на бавни глътки любов,
макар и често нагарчащи.
Те вливат омая в мен, с благослов
изпълват ме с мисли, мечтаещи.
Музика чувам, онази вълшебната, ...

Поглеждам, гледам, взирам се - не виждам!
Усмихвам се, със глас се смея - вътрешно кървя!
И бързам, тичам... Накъде?!? Оставам неподвижна!
През мен минават, безтелесна - не дишам, не живея, не мълвя!
А погледът, побит като тотем вековен във прахта, ...

Търкули се луната - зачерни небето,
донесе звездите, за да не плача за слънцето,
заспаха и птиците - там по липите,
а тишината в душата ми
бие като камбана до пръсване. ...

Ресто
Дума при бакшиша
явно със забрана,
спира чак да диша,
види ли подкана. ...

Момиче,
което служи единствено
за сравнение
на бялата ù кожа
с друга, ...

Мили мои, аз идвам от там,
накъдето вие отивате.
Отвъд деня, отвъд нощта
и въздишките на щастливите.
Защо съм ви? ...

Вятърът пее
вън свойта зла песен,
бури и хали - танцуват в сърцето разбито,
самотен отново
с вой на надежда, ...

14.08.2009.
Ако те няма, слънце,
да ми огрееш сутрин...
С лъчи - ръце огнени
да ми обгърнеш ...

Не ме обичаш.
Не желая тази страст,
която ще измачка моите дрехи
със сластни, лакоми ръце,
притискайки душата ми с плътта си. ...

Аз срещнах своята мечта - не знаех,
че толкова прекрасна е била.
А все надежда имах в час омаен
да се издигна с нейните крила.
Света да видя променен, отворен ...

Денят беше ведър, с много слънце и светя. Божи четвъртък. В петък Исус се замъчи, за да възкачи своята правда на земята. Той самият беше една голяма истина, която разнасяше по света. Ученикът му Юда го предаде, но това беше предречено. Христос знаеше, че ще възкръсне, за да разпръсне истината.
Кольо ...

РЕТРО ФОТО
Тя бе графиня – в тюркоазно синьо
и в погледа й се четеше власт...
Случайно бе, че тя оттука мина,
но зрителите покори завчас... ...

посветено
Китарата ти.
Пристанище самотно.
Забравен спомен.

Забравено на кръстопът момиче
танцуваше на кръстопътя.
Под крехката му рокличка прозираше
душата му свежа и кръгла.
Щастливите го съжалиха. ...

една нота
ще премине
по клавишите...
като загубил се
по пътищата ...

Две очи във мрака гледат към звездите,
погубвайки неволно в тях мечтите.
Две очи, тъй бурни като вълните,
надигат спомени от дълбините.
Дали сълза ще бъде пак проронена, ...

Как искам веч да те забравя,
но дори сега смс-а стар чета.
Как искам от болката да се избавя,
но не мога, трябваш ми сега!
Ако можех със сълзи да те залича, ...