По какво се разпознава
опакото на деня.
Палавата ми съседка
авантакиса грабна,
дирижира на баира ...

Било ли ти е някога толкова мъчно, че сила да нямаш да заплачеш,
чувствал ли си се толкова безпомощен,
че сърцето ти без звук да тупти,
а дъхът ти силно и дълго да ехти, но никъде от никого нечут?
А някога чувствал ли си се така ограбен, изоставен, огорчен... ...

Питай ме и аз ще отговоря.
Поискай ми и аз ще ти дам.
Дали това, с което ще те даря...
не те плаши? - Май те хвана срам!
Какво ме гледаш тъй учуден ти? ...

Като сладко изкушение
покорява мислите ти,
предизвиква в теб вълнение,
заслепява очите ти.
Той идва изневиделица ...

Уморих се.
В безкрая - дълбоки води.
Потопих се.
( в пороите вечни
на безводни мечти) ...

Тази нощ с луната ще бъда,
а ти далеч ще си от тук -
отминал спомен, далечен звук.
Звездата наша свети тъжно,
но пламъкът ù е студен. ...

ЗА ГЪЛЪБИТЕ, ФЪСТЪЦИТЕ И ОЩЕ НЕЩО…
Жегата понякога може да е убийствена, нали знаете. Наистина не си падам по летните горещини. Убиват ми желанието за всичко, различно от киснене под душа, какво остава да се прибирам пеша, натоварена с хиляди чантички и торбички. Аайде, бе! В такива моменти предпочи ...

ВНИМАНИЕ: Този разказ е продължение на "Nick Dracula - Моята изповед". Може да я откриете:
Nick Dracula – My Confession 2
Денят на Страшния съд
Аз усещам, че ми остава около минута живот. Поглеждам към Световните лидери и последното нещо, което излиза от устата ми е:
- Животът като човек е най-ценни ...

Вълните бяха черни. И водата.
И никъде по нощното небе
не виждах спомен от Луната.
Не виждах нищо. Освен теб.
И там, в поредните откраднати секунди, ...

Обичай ме без думи!
Докосвай ме с очи!
Рисувай ме със устни!
Накарай всичко в мен да закрещи!
С поглед ме обгръщай! ...

Вятърът вее, листата събира;
Есента се ражда - лятото умира.
Черен гарван грачи - ято събира.
През тъмен облак
- сноп лъчи път си намира. ...

Часовникът звънна. Кога стана 7:30? Стаята е изпълнена с полумрак. През прозореца се вижда забуления в облаци изгрев. Светлината на слънцето предвещава началото на един хубав ден. Поглеждам вън и снегът ме приветства с блясъка си. Дори дървото не помръдва клони – вятърът е решил да ни пощади днес. В ...

"Гледах със сребърните си очи
как в нощта светът мълчи.
Всичко спеше,
само морето шумеше...
Светлата ми сянка се спускаше ...

Едно отдавна искам да ти кажа,
едно, което като трън в мен стои
и то е - много те ОБИЧАМ,
но не ме разбирай грешно ти.
Не си мисли, че не разбирам, ...

Довя ми вятърът мирис на любов.
Задуха вятър и тъй ми е студено.
Защо ли стори ми се толкова суров?
В спомена се взрях смутено -
довя ми вятърът мирис на любов. ...

Част четвърта
Хановете или как продължава историята след
като купих зехтин на жената
Ей, мама му и зехтин! Купих го най-сетне, но моята не знае, че покрай зехтина сврях и една бутилка водка. Ей така, за всеки случай. Както е казал другарят Ленин „нека да има”.
Налях си нова водка, макар че следващия ...

- Сбогом! Ще ми липсваш, Тате,
прошепна милият ми внук,
- как да ти призная обичта си,
като заминаваш днес от тук?
- Заминавам, сине, за чужбина, ...

По сянка от спомен тича дъхът ми.
Буря преви на обичта ми гласа.
В диря отминала чезне сънят ми.
Свършиха моите добри чудеса.
Вече няма да чакам, да искам. ...

Красиво цвете
искам да ти подаря
Красиво цвете,
сутрешна усмивка,
на теб аз искам ...

Писана, котарана
Славейче малко
тъжно свирука
ей там, на голата чука.
Фръкна изведнъж, ...

Все още ме караш да се страхувам. Все още изтръпвам при мисълта за теб, за момента, в който ще ме доближиш... Остави ме... Пощади ме... Аз вече намерих своя герой. Той е по-добър от теб. И вече не желая да си ти... А зная и ти ще намериш своя... Той е там и те чака... пусни го до сърцето си... Само ...

Lost in the sun
It's been seven years since that summer
Why'd you call me at all 'cause I'm with her now
You know you were hard to get over
I finally forgot our first time somehow ...

Вечерта, която...
Не мога да забравя онази вечер,
немислимо ще бъде!
Лицето ти изпъкваше
сред солените изпарения ...

Събирам си душата
и потеглям
към твоята прегръдка.
Не плачи!
Аз мога още тихо да се смея, ...

Не съм плакала от доста време. Винаги съм се опитвала да балансирам нещата - любовта, гневът, радостта, ревността, омразата, щастието... всичко, което ме прави човек. Но понякога просто не става. Понякога
трябва да се предадеш. На лицето ми е изписано отчаяние, то не минава лесно. Отчаяние от всичко ...

Да започнем от там, че г-ца Д е изключително complicated person. Би било наивно да вярвате, че ще се зарадва на близалка XXL размер. А това се дължи на редица фактори, все още необясними за светилата в световната психология, които допълнително усложняват битието на/с г-цата/г-жата. ( последното обръ ...

Изсъхнали
венци от спомени.
Погребана
жива мечтата.
Една бездънна ...

Минаваше месец след месец.
Безгрижно късах листите на календара.
Мислех, че 15 юни е далече,
а ето, стана ден за раздяла.
Очите ми се насълзяват, ...

Ти, обич моя, разцъфнала и свежа...
Кажи ми могат ли секундите да спират
и сърцето лудо да прескача,
когато сливат се мечтите в утрото?
Когато знам, че ти си истинска, ...

Отиваш си завинаги,
погубен, но от чужда лудост.
Чужда болка глозга в теб
чужди, непознати грехове.
Изгниваш бавно в гроба, ...

Сам, окован от гняв и страдание,
лутащ се в мрака на този свят,
ненадейно бях огрян от светлината
на твоята усмивка.

пред очите
чернее от взиране
протегнати
ръцете тръпнат в очакване
с песъчинков шепот ...

Банкнотите, накъсани
на хиляди парченца,
точно както и живота ми,
ще полетят над масите
и ще се пръснат чашите. ...

Бъди дъждовна и студена,
бъди безкраен вятър,
покажи ми болката солена
на един безкраен, глупав театър.
Бъди жестока, зла, ...

Ще натрупам от стъпки след мен планина.
Като силна отрова е бягството.
Аз не искам да бъда онази вина,
дето идва след грешката в някого.
Ще си тръгна, преди да ме видиш отвън ...

Едва ли би ме преоткрил
за ден, за час.
Дори от мен да си отпил,
от моя глас,
дори да претвориш мига ...

Там някъде в безкрая,
тупти и вибрира,
с незнайна чистота,
една звезда,
наречена - Касиопея, ...

Сто бодливи таралежа
наумиха си веднъж
облаче да хванат в мрежа,
след това нашир и длъж
с него в синьото небе ...