"Днес, 22.ІІ.1872г.,аз дякон Левски,
в дома на Христо Латинеца,
загубих една народна пара."
Из тефтера на Апостол Левски
Апостоле, ...

Искам да започна отначало -
копнее моето сърце.
Да бъдем с теб пак едно цяло,
да се милваме с ръце.
Искам за започна отначало, ...

Без време, някакви безусти,
дойдоха думи в тъмното.
Със спомени и със предчувствия
домът ми се напълни.
Записвах ги до сутринта, ...

Не живея тук. Скрих се в мъглите,
отвлякох душите на всички ви,
да ми танцувате нощем в мой ритъм
и мойте вдъхновения да сричате.
В приказно-перверзни истории ...

Сега или утре.
Никога вече - завинаги.
Някъде просто изчезва брега...
И всичко, което зовеме реално
се влива в предвечната дива и бистра вода.

Зимата се върна.
Пада от небето
тих и бавен сняг
и целувайки земята
се стопява... ...

Въпрос
(по мотиви от народна песен)
Някои
притежават жени.
Заблуда. ...

Не казвай
Не казвай, че всичко е било лъжа.
Аз няма да повярвам на това.
Не заради достойнството и гордостта,
а защото в очите ти аз срещнах любовта. ...

Баща ми, старият комар Млин Все-едно-какъв, да са всевечни дарбите на крилете му е широко скроена личност. Той обича природата и умее да и се наслаждава с възторга на току-що излюпена ларва. Сутрин като стане, първата му работа е да целуне майка ми - мадам Досадна Каклине, и с най-невинна усмивка да ...

Денят завива нежно тъмнината,
притиснал в скута си света.
Изплува слънце в небесата
и на вълни се стели топлина.
Все повече отварят се очите, ...

Събуждам се през нощта, тъмно е в мойта стая.
Загадъчна тъмнина, туй начало е на края.
Луната не блести, скрила се е зад пердето.
Питам се къде си ти? Студено ми е в сърцето.
Тъмнината се усмихва, зловещо ми се подиграва. ...

ЕСЕНТА
Пак птици извиват хора.
И щъркел за полет се стяга.
Подрежда дните в пера,
удавени в залезна влага. ...

КОГАТО НАЙ-МАЛКО ОЧАКВАМ
Търсих я толкова дълго, че вече бях изгубил надежда,
уморен и отчаян, почти бях се отказал в страни да поглеждам
и точно, когато най-малко очаквах и мислех за други неща,
съвсем неочаквано и някак спонтанно ме връхлетя любовта. ...

Значи, била съм с достатъчно мъже; гаджета и с по-малкото от тях съм имала интимни отношения. Но да поговорим за тях и техните имена.
Да започнем с фаворита ми за невървеж - Иво или още наричан Ивайло. Широко разпространено име. Всеки трети, с който се запозная, се казва така. Но да минем на същинат ...

Ще изтрия всички спомени,
които насълзяват очите ми,
ще те залича от сърцето си
завинаги, когато замина.
Окончателно всичко ще свърши, ...

Колко много те обичам... Знаеш ли?
Нещо много ми тежи...
Сърцето ми плаче, душата крещи.
Но никой не чува това, оставам сама в нощта...
Погледни навън как вали... ...

Ухание...
На мрак...
И тишината нежна
как ухае...
... как...? ...

Понякога се чудя просто,
да се смея ли или да плача.
Когато тихичко из улиците крача.
И мисля пак за теб.
Не ми липсваш. ...

Ти дойде и надежда донесе
за летене, небе и дъга.
Но мечтите ми после отнесе,
а в замяна остави тъга.
Ти дойде и помоли за нежност, ...

Аз всеки ден без теб съм мъртва
и всяка нощ те имам в съня,
и всеки страх до теб отстъпва,
а мъката стопява се в мъгла.
Къде си?… Все за тебе мисля… ...

Времето минава без да усетим,
болката не може да заличи,
приятели ние бяхме допреди,
докато нещо в нас самите се разби.
Още помня силното ти тяло, ...

Поглед
Отначало поетичен
поглед, пълен със мечти.
След това меланхоличен
поглед в моите очи. ...

Аз съм сигурна, че мога да обичам,
дори отчасти, мисля, мога да се вричам,
но колкото и много думи да изричам,
усещам как за другите отсреща сричам.
Не знам защо и как но често се увличам ...

Вечер, когато бялата вещица заспи и черната заеме мястото и когато слънцето угасне заслепено от великолепното сияние и величие на луната, там, където се прекланят на тъмнината и почитат мрака и разрухата, там, където нереалното е самата реалност, а реалността е просто поредната илюзия, там, където ж ...

ЧУМА
Отново на стария бар седя
с чаша уиски стиснал в ръка
и жалвайки се на човека до мен,
непознат и неизвестен, ...

Не можем вече за ръка да вървим,
не можем да се смеем както преди.
Дори вече не се поздравяваме,
а като непознати отминаваме.
А бяхме толкова щастливи заедно, ...

Срещу теб пристъпвам гореща
(скитница със сомбреро),
аз съм страстта на танца,
мелодия в най-висока октава.
Мисълта ми – огън изгарящ, ...

* * *
Робуваме ли, или сме подваластни
на скрупули и грозни правила,
на чужда воля - тъпи "басни"
катранът в белите крила?... ...

подранила пролет...
подранило руши снеговете
подранило гази сред кални реки
и птици кръжат над съня
подранили, ...

Изгарящи страсти в мене бушуват,
горещи желания и помисли диви
в главата лудуват.
Как да се впусна в тази игра?
Грешница или просто жена? ...

Поех и аз утъпкания път,
по който бяха минали мнозина.
Набрах щурчета, в нужда да приспят.
А устните тъмнееха. До синьо.
Приготвих се за срещата си с Бог – ...

Бях за малко тук. Сега си тръгвам.
Въздухът е лепкав. Не достига...
Задушава ме.
(Не се залъгвам.)
Думите са с тежест на верига... ...

Въпроси
Често ми задаваш разни въпроси,
на които не може да се отговори само с "да" или "не."
Виж ме! И добре представи си,
че в гърдите си нямам компютър, а имам сърце! ...

Какво не бих дал да го няма града.
Всичко бих дал да умра тук сам.
Тук - под моето цветно небе,
тук, с пълни очи и празни ръце.
Какво не бих дал да има само небе. ...

Късче от секундата донася
красота незабравима за уморените очи
шума от пролетните птици наоколо оглася
копнеж за живот неутолим
В борбата поднесена от житието ...