The Rasmus - Lost and Lonely
It feels like the end of time
Like something bad is coming
You've been living in the world of lies
Your see through walls are falling ...

Кът за ангели
Самота и скръб обвила е в мъгли
къта на изтерзаните души.
Бели сенки по сивите стени пробягват,
чудят се нещастниците: „От какво ли бягат?” ...

Отворете очите! Отворете очите!
Започнете да мислите, спрете да спите!
Навсякъде всеки мърда и шета,
знам, че на всеки съдбата е клета.
Наоколо мрак, самота и тревога... ...

Как мога да го искам от вас,
да ви осъждам и да ви коря,
как мога да ви го причинявам дори,
когато аз самата не вярвам!
Никога не съм вярвала, ...

"Виждам"
През мен
препускат думите
като коне,
развързани и подивели, ...

Работар
Чука-трак, чука-трак,
аз скорец съм мил и драг,
скачам по юнашки,
чукам по кълвашки. ...

Една любов,
най-голямата,
тази, която не съществува
в миналото,
в хората, ...

Звезден прах има
по пътеките лунни.
Малки русалки
с него играят си.
Морските нимфи ...

АВТОБИОГРАФИЧНО
По Яворов
Лист отбрулен.
Грозни хали
запокитиха го ...

Кой съм аз
Хареса му северната гръцка земя. Със скалните си манастири кацнали на толкова причудливи места и с толкова много запазени други исторически забележителности.
За капак решиха да отседнат на брега на Паралия, в залива на юг от Солун. Място с много хубав пясък, приличащо досущ на западното п ...

Тишината нахлу в съня ти...
Заграби спомен от вчера,
когато прегръщах вика
с любов - сила лечебна.
Тишината нахлула в съня ти ...

А ти ми завеща сезони самота
А ти ми обеща, че ще се върнеш с пролетта.
Но ето, тя дойде с писъка на прелетните птици,
с аромат на диви цветове и с ярко слънце в косите.
Но пред моята врата така и никой не се спря. ...

Разтвори ми душата си -
целебен извор, животворен,
приседнах там, притихнах,
чувството си в тебе потопих
и като бяла самодива пих, ...

Надарена
Едва ли е прочела даже книга,
например за уроците по мафия.
Но целите си тя така постига,
снишено и без гафове. ...

Помня, когато бяхме млади,
помня вятъра в косите ни,
като че ли вчера бяхме на 14...
Помня тъмните ти очи,
помня, когато си говорехме. ...

Душата ми - изпаднала и унизена,
се скрива зад горящата ми гръд,
усмивката ми - вече изморена -
очите ми не кара да блестят.
Безбройни спирки, всяка взела капка ...

Никой не знае, че зад студения ми поглед,
крият се тайните на моята душа.
От нея се откъсват като късчета лед,
сълзи, криещи дълбоката ми тъга.
Виждат в мен момиче без грижи, ...

Посрещам изгрева (психологично*)
I
Посрещам изгрева.
Холерично*.
С треперещи ръце. ...

Кои сме ние и какво правим?
И така… кои сме ние?! Ние сме просто хора. Хора, които малко по малко забравят да се усмихват. Понякога дори не ни остава време да обядваме, да си купим нови обувки или просто да останем вкъщи и да обърнем малко време на семейството си. Ние сме тези, които до вчера играех ...

... Докосването на ръцете ти вълшебни...
Събудих се!
По тялото ми вадички
се молеха да бъдат пресушени.
Вълни от бликащи желания ...

Някой се опита да отсече дърветата на мъдрото утро!
Потънал в дълбоки мисли, тихият вятър събра всички минути
в един-единствен миг.
Времето, белобрад старейшина, пътуваше с тишината,
белязана от своите дрипави деца. ...

Светът е стар,
защото няма невъзможна свобода.
Зад каменния тил на всички митове
се е родил лъжецът на Вселената
и крие всяка мисъл за изчезване. ...

Мúсли
Върбите нежни плачат в тишината.
И хубаво е в малкия ми свят,
и колко скъпа ми е свободата
във този вечен кръговрат. ...

Къс по къс те събирам в очите си,
за да възкръснеш за мъничко в мен.
Не съм забравила, пълните ти с обич зеници
и как разпадаше света под краката-за мен.
Когато ме наричаше „бленувана моя" ...

Има ли смисъл да пиша за тебе
и време да губя?!
Има ли смисъл да те наричам "бебе"
и дали ме обичаш да се чудя?!
Има ли смисъл да те обичам ...

ЩО Е ПОЕТ?
Душевен ексхибиционист, който без мъка трудно пише.
ПОЕТИЧЕН ПОДЕМ
Състояние, в което изпада поет, нападнат от стадо музи.
ПАРАДОКС ...

Докога ще се влача по трънливи пътеки?
Докога ще срещам само удари груби?
Докога ще се сблъсквам с най-пошлото у човека?
Докога ще съм войн, който битките губи?
Бях бяла роза, сред тръни цъфтяща, ...

ГОЛА ЗЕМЯ
Студът размахва ледени камшици.
И вятър гони сухите листа.
Със есента отдавна сме връстници,
но стигнахме ли края на света? ...

Всичко се навън белее.
Ха, пътечката къде е?
Сред дърветата в гората
се изгубила горката.
Ни се тътри таралежът, ...

Мотив
Подари ми искани сънища.
Разкипя се под мене небето.
Ти не прочете душата ми…
Просто поведе я… ...

Усетих трепет по тялото...
Усетих те, усетих топлина...
Усетих целувка по устните...
Усетих мириса на една... сълза...
Усетих един нежен глас, ...

Бледнеят думите,
а... с четката съм скарана.
На сърцето друмите
не избирам. Извървявам.
С уважение към читателя ...

Северен вятър.
Фарът проблесна за миг.
Не спря да духа...

Неделя сутрин е. Събудих се преди около час. Още съм рошава, по пижама и трудно осмислям всичко, което мама току-що е изстреляла като картечница относно задълженията ми у дома.
Направих си "конската доза" сутрешно, силно кафе и се взрях в телевизора. Не, не гледах скучните предавания, но звукът ме д ...

Искаш ли отново да е лято?
И ние с тебе да сме му децата.
И ти да си лудéтина, която
ще ми извади трънче от петата.
Че, леле-мале, после като литна! ...