Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389.4K resultados
В оковите на времето
🇧🇬
Накъсаха се нишките на дните ми,
като въздишки в шепите на вятъра,
целунати, преди да бъдат питани,
и непогалени на прага за Оттатък.
По бръчките на белите ми спомени, ...
АКО НЕЩО ЗАТРЕПЕТЛИКА В ДУШИТЕ ВИ...
Виждали ли сте го това дърво, което се казва осùна? То се казва и трепетлика. Листата му уж са зелени, но от обратната страна са бледозелени, почти бели. Когато ги поразлюлее леко вятърът, някак вълшебно отразяват слънчевите лъчи и блестят като сребърни криле, го ...
Трохичка след трохичка, животът отминава...
Коричка след коричка, духът смел остава...
Мечта след мечта, най-верният приятел...
Заради мене се гмурва в мрачината...
Изплува и се оглежда в светлината... ...
Scorpions-Is There Anybody There
Open my mind let me find new vibrations
Tell me the way I must take to reach my destination
And a place where I can stay
Where is the love of my life couldnt find her ...
5ive - Closer To Me
Constantly girl you're on my mind,
and girl I think about you all of the time
and even though words are hard to say,
girl I miss you, never thought I'd feel this way. ...
Неделя е. Един от онези дни през декември, в които слънчевите зайчета си играят с малките вихрушки снежен прах по върховете на преспите. Пъртините са осеяни със стъпки, а стъпките- човешки, кучешки,котешки и птичи тичат наоколо. Мирише на студ. В ранната утрин песента на църковната камбана пронизва ...
- Коя си ти, малко момиче? - попита я Големият Лош Вълк.
- Аз съм Червената шапчица - отговори на въпроса му тя.
- Къде отиваш, Червена шапчице? - отново пита той.
- Да занеса тази кошница с лакомства на баба ми, която живее на другия край на гората - каза тя.
- Внимавай - предупреди я вълкът - защо ...
Дали съдбата е определена още преди да се роди човек, или сам той изгражда туй, що случва му се после?
Дали случайно срещам хора непознати, що после опознавам вдън душа?
Дали родена съм щастлива, или плачеща за майчиното мляко, що с любов се вливаше в моята уста?
Аз не зная как да вървя, по кой път ...
Донеси ми
Когато те поканих да дойдеш у дома на обяд,
ти ме попита: "А аз какво да донеса?"
Донеси ми твоите весели очи,
донеси ми и твоята усмивка прекрасна! ...
Износените камъни на тихата душевност
са вкопчили във себе си Реката
и всеки сам за себе си е вечен притежател,
неизменен император на водата...
Отдавна Слънцето дари и злато, ...
СБОГОМ
- Сбогом – при тези думи тя го изгледа накриво.
- Не сбогом, довиждане – поправи го тя.
- Не ме забравяй!
Прегърнаха се за последно. Миг, който не искаха да свършва, но се налагаше. Тя го целуна, след което се отдели от него и се качи в автобуса. Проследи я с поглед докато се качваше. Господи ...
Извън надеждите на всичките ми самоти
идва вятър от друга посока.
Отдавна тръгнах аз,за да стигна реката.
Да мина по моста,възлизащ до хълма.
Една сврака ме тегли. ...
Що да им хвърлим по една обувка?!
Гледам вчера бат Драгни, железар и обущар, седи долу пред гаража, превърнал се в негова работилница и човърка със своите стари и ръждиви, съветски инструменти, работните си галоши. До скоро ги държеше захвърлени в най-тъмния от четирите прашни ъгъла, защото му убива ...