Дали си спомняш светлите ни нощи?
Снега, затрупал цъфнали дървета.
И... нищо, че е пролет и ухае.
(Сковани са земята и небето).
Една соната тихичко звучеше ...

Разбирах колко голяма е луната в чаша вода,
с последно трудно вглеждане в звездите,
сърцето ми обвито в ръкавица от мъгла,
прощава прелюдия, разделяйки съдбите.
Дори след грешките поправени се каем, ...

Настръхнало и свито
в излинялото от ветрове палто,
Студеното унило стиска
в продънените джòбове
дъха си хапещ и мъглите. ...

Аз не наранявам,
но и не прощавам.
Аз не обиждам,
но ме обиждат.
Аз не мразя, ...

Препича в душата ни
пролетен лъх -
мори суетата ни,
дъх заиграва.
Провиква се гневният ...

Върви и да се свършва. Като преди сякаш сто години. Скачай. Викай. Умирай. От щастие или от болка. Утре пак си сама. На 14-ти. И тогава, преди един месец - пак.
Върви и да си тръгва. Последни минути. Една въздишка. Не искай да се връщам.
Върви и да се свършва.
Тогава ще скачам. За шестнадесет. За жи ...

Ето я и цялата песен, въпреки че в домашни условия има още какво да се желае! Това е един приемлив вариант! Текст и музика - Божидар Ганчев. Оригиналният аранжимент е негов, но няма група, с която да го направим. Настоящият аранжимент е от Живко Димитров (изключителен китарист). Свири всички инструм ...

Не вярвам някога да спра да те обичам!
Обречена съм да си ида с тази обич!
Дори когато и пред себе си отричам,
душата ми крещи: Без теб не мога.
А иска ми се да съм безразлична ...

Изстина чашата с кафе
(като ръцете ми - самотни птици)
разплакано, небето не чете,
а срича плахо в моите зеници.
Пропуснах - някак късогледо ...

Рисунка с пастели на малката Мила,
изобразила река и небе.
И цветенца в полянка е натъкмила,
полюшвани от пърхащ ветрец.
Няма претенци, драми, позьори. ...

БОЛКА
Във вълчи стъпки нощем стъпвам,
на единак душа в душата скътвам.
В тъмен облак, като зад перде,
Луната скри уплашено лице. ...

* * *
Какво от туй, че стана ми студено...
Ще дойде лятото, след него есента
и зимата ще стопли пак във мене
това, което ти открадна с пролетта. ...

Той закичваше с пролет косите ми,
да ухаят на ябълков цвят,
и премрежваше с копнежи очите ми,
от красива любов да звездят.
Със ръцете си - цветни простори ...

Много често тихо разговаря
по улиците, докато върви...
В душата си понесъл е товара,
който трябва сам да издържи.
Словата от различни житиета, ...

Въпреки че беше дребен, Уа Шо Ро не се страхуваше да се разхожда по тъмно в гората. Тази нощ времето бе приятно топло (в сравнение с доскорошните студове), макар и облачно и грингърът с удоволствие бродеше из тъмните горски пътеки.
След час-два се поизмори и седна под едно дърво, за да отпочине и с ...

Не искам пролетта да идва -
да носи мирис на любов!
Да ми напомня, че съм имала
желание и сили за живот.
Не искам! ...

Погледнах плахо -
поглед на самотното дете.
Изправих се с
усмивка чиста и наивна.
Отровната стрела ...

Не искам доказателство
за вечната любов,
ще галопирам сред незнайното,
далеч от твоя образ
изгарящо суров. ...

Думите
Премерените думи истински ли са?
С мъгла вълшебна пълна е нощта.
И сякаш в сляпа истина се блъскам,
на пътя спряла гола и сама. ...

Рано лягам си, защото
имам работа в леглото.
Не познахте, съжалявам.
Стихчета си съчинявам.
И когато спра да дишам, ...

Виолетово
Низ от нежнокрили сини пеперуди
плава в утринния небосвод.
Бисерния цвят на пролетта събуди
за настоящия мечтан живот. ...

Улавям се, че вече не съм толкова млад. Или по-точно млада ми е душата, но тялото не толкова. Преди седмица ходих с едни млади приятели в Балкана. Хубаво е да имаш млади приятели. Но за да ги имаш изглежда и ти трябва да се чувстваш млад. Аз така се чувствам, но като гледам снимките от не лекия прех ...

Някога, отдавна е било, Земята плоска бе, а не кълбо,
велик живял е бог-титан, с име гръмко - Океан.
Прославен воин бил тоз титан, ловък, сръчен в люта бран,
не знаел милост, ни пощада, живот отнемал за забава.
Той владеел морска шир, с боговете често сядал е на пир, ...

Огледало.
Дъх на огледало,
значи май си жив.
Посочи се с показалец
и кажи последен стих: ...

колко още
мога
да
държа
ръката си извита ...

Небето ми отдавна е замлъкнало,
и от мълчание дори не плаче.
Когато му е твърде земно,
по себе си разхвърля мълнии.
Да ме изплаши. ...

През пръстите ни времето изтече,
във унеса от срещата мечтана -
най-хубавите думи ми изрече
в нощта красива и желана.
Рисуваше по кожата ефектно ...

И стаята изпълва ме със спомен.
Сенките наред се плъзгат по стената.
Толкова е тихо в този свят огромен.
Тихо е, когато при тебе е душата.
Какво ли аз не дадох да те видя? ...

Потъвам бездънно в очите ти
и от възторг благоговея.
В душата ти открих небесата
и очи да отместя не смея.
Изящните гънки на ръцете ти ...

Съдба, шанс или избор?
Какво ни очаква в бъдеще и дали избора е наш? Каква е съдбата ни, ние ли си я избираме или пък не? Правилен избор ли правим или грешим? Какво ще ни се случи в бъдеще и дали ще съжаляваме за взетите решения?
Искам да знам, искам всичко да знам, но кой ще ми каже? Никой нищо не ...

В кръжок по ръкоделие
С ръце рисувам те бавно
и дъхът ми изтръпва!
Ти,
с влажни устни ме следвай... ...

Не обличай ме с думи и с миражи недей ме заменя.
Виж ме колко съм земна. Като стръкче трева под небето.
Не търси по косите ми от онези звезди в Андромеда,
нито слънчеви залези, ни луни. Те са там - зад пердето.
Не търси и магия! Боговете не са ми роднини, ...

Нектар
Ти често се усмихваш като бебе,
но днес чело навъси изведнъж
и аз потръпнах ужасен от тебе,
макар да знаех, че един и същ... ...

"И душата обречена с чувство
да е в ада и рая - една..."
Осъзнали доколко си струва,
всяка глътка Любов, Свобода
и горчивата чаша - "До дъно!", ...