Блатни твари, диви орди
клатят властта ни пуста!
Идвате, депутати горди,
пораждате силни чувства!
Денков, наший генерал, ...

КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН ОТ ВАЛЕРИЙ
... и лятото – слънчасал развейпрах,
отнесе го Вълшебникът с килима,
пет кестенчета, мила, ти събрах! –
да ти е топла идещата зима, ...

Животът е... Най-сложната игра...
В която се налага да играеш...
По пътя си измисля правила...
Които предварително не знаеш..!
Понякога е труден и жесток... ...

Тръгнах на разходка сред тълпа от хора. Изглеждах все едно търся нещо, но всъщност се оглеждах без причина.
Насред тълпата очите ми се спряха на момиче, което гледаше право към мен. Тя беше съвсем обикновена, но нещо в нея ме привлече. Седнах на скамейката до това момиче и забелязах нещо странно. Тя ...

В земята още е пръстта,
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане. ...

Камбанките се полюляват,
а няма вятър, тихо е в гората.
Не пукат съчки, птици не припяват,
спи в паяжинка тишината.
Самотна капка върху клонче криво, ...

В света на хората винаги е имало място за Абстрактното, за въображаемото. Ако по някаква случайност то е липсвало те винаги са се стремели да си го доставят, или да го изработят. Това е и една от причините за настъпването на информационната революция, която се разшири до небивали размери в съвременн ...

Дали от тиха радост и надежда,
(нали и моя милост вече старее),
лиричната пътека в мен живее,
за да поеме във време прежно!
Изсвири няколко сигнала влакът ...

Скитникът арменец 28
1998 ГОДИНА! Продадох “червената си “Лада”( “Пежо 106), за билет и виза, и от 5 август 1998 год. съм жител на град Лавал, провинция Квебек, Канада.
През 1997 или 98 по БНТ даваха американски сериал “ Централ парк изток” с любимата ми Ракел Уелч.. Главната героиня установи, че ня ...

САМОТНИ ДВОРЧЕТА ПРЕД ЗИМАТА
Аз много думи не изрекох,
в неверни мисли се препънах.
Познавам глухите пътеки –
превзети от татул и тръни. ...

ЕСЕНЕН ШАНСОН ОТ АЗНАВУР
С девойката, която тананика
на пейката шансон от Азнавур,
направо бяхме лика и прилика! –
тя – хубавица, аз – опасно щур. ...

Част 6
Сутринта огря прозрачния затвор с изскачащите слънчеви лъчи отвъд хоризонта. Те бързо разсъниха затворника, и Кольо се опъна. Разтърка сънено очите си и се прозя звучно. Отвори очите и скочи от леглото. Боже, все още бе в прозрачния затвор. Тоалетната светеше и той се насочи към нея. Ходеше м ...

И с Калашник не бива! Трябва друга система!
Синусоидалната крива е жлеза, а не вена.
От прогнилите кестени бурените бодлясват.
Избори пак са. Есен е, а душите клеясват.
Разлепени афиши. Маса хора в безлюдие. ...

Морски влюбени куплети
пак на сушата редя,
вътре е морето, свети
с розовата резеда.
Изгрев в розово ми свири ...

А беше вчера.
От вицове и смях,
живяха хората без вера.
И аз тогава бях.
И всеки шепнеше. ...

Един приятел ме обвини, че съм мрачен. Макар да съм просто реалист. А днес не е реалистично да си оптимист…
Но за вас – и специално за Горан – цитирам писания на виден либерал, пишещ се професор, завършил в Оксфорд преди 1990 година, чадо на изпитани комунисти и в момента водещ демократ.
Мрачен, кис ...

И започвам с нашенската…
Имаше един… Да кажем – президент, за да избегнем истината. По-скоро – седящ зад табелка „президент“. Когато шефът му не го почукваше по тиквата или му дърпаше ухото…
Та с неговата лека ръка започнаха на 3 март да благодарят за Освобождението на финландци, поляци, украинци…
С ...

ЕДНО ГРАДЧЕ, ЗАБРАВЕНО ОТ БОГА
… през облака Луната се промуши – и закроти световния катун,
и старият албанец Сиваюши приседна в двора със лула тютюн,
градчето включи своя телевизор и сетне във фотьойла се стиши,
и вятърът вързунките със чироз започна на перваза да сушѝ, ...

Балканска отмина,
Европска премина,
Световна замина,
Космична напина.
Врага си убий, ...

РАЗЧУПВАНЕ НА СТАНДАРТА
Купонът свърши, наиграх се,
не ми е повече до смях.
Слава, злато или щастие –
да трупам даже не успях? ...

Пред теб коленича, облечен в носия.
Мога ли Апостол да те наричам?
Очите влажни с ръцете си крия.
Дори да не смея, въпроси ще питам.
Загина в кърви, на кауза отдаден. ...

Николай Христов лежи на кушетката. Докторката :
_ Значи това бягство ви засегна сериозно?
_ Точно така! Сега нямаме четвърти за карти. Трябва да вземаме сина на Иван. Дванайсетгодишен.
_ Неприятно?
_ Много! Реди картите и шмекерува! Освен това шопарът Гошко… ...

Светът в момента е на колене
пред собствената си Некадърност
и това ежедневно се отразява
от най-сериозните Световни Медии.
Косвено,това са всичките войни, ...

За паркомястото пред блока
все става суматоха!
"Кой превари -той завари! "
Те това е!
И започват се интриги, ...

Плъх огризва котешко ребро
мислейки, как ролите се сменят -
Тя в живота му бе демонично зло,
като мишка бягаше от нея,
а и колко негов славен род ...

Разсейването е сеене.
На вниманието раз-сейване.
Знание за наоколо.
За обкръжението по пътя.
Знание от "точки" много. ...

На пръсти до леглото пристъпи!
Аз няма да се будя! Обещавам!
Глава на моите гърди склони!
Всяка нощ в съня те пожелавам
Липсваш ми! Така ми липсваш ти! ...

Тъпакът ни засече на разклона!
Колата му крещеше като звяр,
нахранила на хищника нагона
да бъде на живота господар!
Спокойствието бързо си замина! ...

Сам се премести крачка встрани и чашата се разби над лявото му рамо.
– Как допусна това да се случи?! – изкрещя Малора и този път запокити гарафата със скъпото си внесено от Рувен вино. – Знаеш ли какво ще ми коства всичко това?!
Сам не й отговори. Знаеше, че тя всъщност и не очакваше отговор от нег ...

Да ти обадя, значи, оживях и днес,
и казват мъдрите, че подмладявал стресът.
Дори и свраките ме гледат с интерес,
дрънкулки нося, този блясък им хареса.
Плашилото отдавна си умря от смях, ...

РЪКА
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
Цялото тяло ме боли.
(Сега знам защо Борхес пише стихове.)
Аз се роня като парче сух хляб ...

СВЕТУЛКАТА НА БОГА
… така и не успях да разбера защо съдбата беше с мене груба? –
светулчиците мои Бог прибра, напъха ги в най-гнилата коруба,
отнесе ми последнощо щурче – и славейчето мое скри навеки! –
и днес – додето Времето тече, вървя си все по грешните пътеки, ...

От някъде далече, (по усещане)
дочувам бавна сенчеста походка.
Сред всички тишини да се предре́ши,
за плахите ѝ стъпки аз съм клопка.
Познавам аромата на страха ѝ, ...

Бяла, ефирно-прозрачна мъгла,
засипваща стъпки на хвърлей в прибоя зад мен,
вървя напосоки-без радост, нито с тъга,
просто скитам в края на сушата и на късия ден.
Краткото лято наднича над пъстрия пристан, ...

На Г.
Частичка съм от твоят ден,
една луна съм, сънищата сгряла
и в мислите ти стих съм подреден,
до теб съм, дори и да ме няма. ...

Не ти ли писна цял живот, кажи?
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
"Вяра" - Никола Вапцаров
Дори не зная в разпра ли сме още, ...