Бях забравила колко силно ме нараняваш, колко грубо газиш градината на чувствата ми, колко жлъч и сарказъм има в думите ти, колко злоба - в изстреляните напосоки куршуми. Как сега се събудих отново опарена от познатото стягане в областта на сърцето? Как приспах моя страж, който мъдро беше бронирал д ...

в памет на Светлозар Бозуров
Тази книжарница
е моят Ноев ковчег,
казва той,
тук ...

Човек
Тупти сърцето, глътка въздух,
пулсира във вените кръвта,
уверен, погледът е дързък,
че вяра победи страха. ...

Жената, от която се нуждая,
от мен нуждае се и тя.
Радва се, когато разпознае
в очите ми цвета на любовта.
Тя може да разказва звездни притчи ...

Не искам да знам дали си ме забравила,
не искам да знам и дали ще ме помниш.
Не искам да знам какво е било
и какво е могло да бъде.
Не искам да помня какъв съм бил, ...

От много време двамата живеят заедно, макар че през повечето време единият дреме и възприема света около тях смътно и като през мъгла. В редките моменти когато Той го вика на помощ, Той се отзовава, защото те са двама и са един. Тогава Светът идва на фокус с кристална яснота пред невероятно чувствит ...

Лошо ли е,
че те искам?...
Лошо ли е
ми кажи...
Единствено ти ...

Сърцето привикна да чува
на празни думи грозния вик.
Истината скъпо се купува -
забравихме нейния лик.
И май няма нищо в ума ми, ...

Не успях да ти кажа ,,довиждане''.
Изчезнах бързо, като синьо лято.
В косите ми белеят тъжни есени
останали на пътя без приятел.
Не ме търси във мрежите на вятъра. ...

Картина от макове в обков маргарити
на фона на сивкава пепел и дим
в интериора на стая хотелска са скрити
на една от стените срещу нощния скрин.
И чакат забравени, някакси тъжни... ...

„Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, и ...

Обичам да обичам... като малко дете
Обичам слънцето, живо, топло и усмихнато. Обичам лятото, свободно и безгрижно. Обичам и зимата, студена, мрачна и красива. Обичам снега, искрящ, бял и нежен. Обичам и студа, и вятъра обичам, свободен, силен, развяващ косите ми, минаващ между пръстите ми, препускащ ...

Беше тихо. А в празната и тъмна стая нямаше нищо, което да ми покаже, че съм още жива. Нямаше прозорци или врати. Не беше топло или студено, просто... неуютно. На каменния под бяха разпръснати отломки от огледало. Вдигнах една от тях, вгледах се, но не виждах нищо. Само мрак, гъст като въздуха в стр ...

###
Животът.
Какво, значи това?
Че ще живеем вечно.
Всеки умира, рано или късно. ...

По шепота се разпилях
във сивотата на небето.
Самотна в своя полет бях,
когато плачеше сърцето.
Събирах се, ала след миг ...

Ще се затварят листите на календари.
В мъглата - слънце ще възкръсва.
Ще прецъфтяват ябълки и дюли.
Ще те изпращам денем.
Ще те посрещам нощем. ...

СРЕДНОЩЕН ВЛАК
В среднощен влак
се срещаме пак,
като чужденци в бездушен мрак.
Ти отвръщаш глава, ...

Жената е съдба,
която времето ще помни,
в очите скрива тя тъга,
но помни вечно всяка болка.
Жената - изворна вода. ...

Пет къщички само -
хей там, сред звездите!
От камък изваяни!
От слънце умити!
Водата е букова - ...

Можеш ли?
Можеш ли да спреш дъжда,
когато той е във очите ми?
Можеш ли да върнеш любовта,
когато липсва във сърцето ми? ...

Почувства ли онзи шеметен миг?
Усети ли тръпка в сърцето?!
Написа ли после: Щастлив съм! -
тогава, когато заплака небето?!
Залюля ли мечтите си в люлка? ...

Плетката захванаха, заплетоха и изплетоха
баба Краска и баба Ана
Нашите дядовци са наперени, сербез,
не дават и с пръст да ги помръднеш.
Като че намазани са с ланшен петмез, ...

Не рови в океана на времето,
не търси във сърцето вина.
Изживей епизода на ценното
по сценарий на щедра съдба.
Отвори календара на утрото ...

Напоследък много съм търсена и ухажвана - все някой нещо ми предлага или ме кани някъде... В началото се ласкаех от толкова внимание, но вече взе да ми писва. Както си вървя спокойно, ми препречват пътя разни дистрибутори, рекламни, застрахователни и прочее агенти (дали пък нямам вид на балък?) и ми ...

Обичах те, а не е същото -
живота ми, душата ми ограби.
А как се молех да познаеш чувството -
ей тъй, с любов да се раздаваш.
Обичах те и повече от себе си, ...

Цяла година,
а само за малко есен...
Смокинята -
кога ще я видиш такава:
топли, уморени листа. ...

Не искам да съм силна аз,
не искам и не мога,
природата ме е дарила
да упоявам сладко със любов красива!!!
С сърце, с любов изпълнено, ...

С гумичка изтри
следата...
не се замисли,
че това е
пътя... ...

Заплетен вятърът по пръстите
потрепва медено на устните.
Задавя ме от много искане
да бъда миг - Вселена от обичане.
Очите ти, очите ми изгарят. ...

Аз съм никоя...
Аз знам, че тя не те обича
и няма никога да бъде с теб,
а аз за теб бих дала всичко
и зная, затова си с мен... ...

Моята любов
Любовта сладка прегръщам
и назад във времето се връщам.
Към щастливи дни се устремявам
и със спомени се забавлявам. ...

Погледни навън и виж живота си - като пейзаж, като една картина. Всеки е художник на своя живот - от него зависят цветовете, щрихите, вдъхновението - за всеки един е различно. Някои картини са красиви природни пейзажи, а други - черно-бели скици. Всеки сам избира цветовете на своята картина, всяка е ...