Погледна ме и се усмихна,
не ще забравя този поглед,
докосна ме и аз притихнах,
не ще забравя този допир...
Целуна ме в дъжда ...

ПРОПУСНАТИ СРЕЩИ
Унгарката
Помня онова лято. Току-що бяха пуснали цигарите „Средец" 100 мм. По телевизията течеше сериала „Богат беден", който опразваше улиците. Плажовете все още бяха девствени и незастроени с претенциозни грамади. Слънцето. Слънцето все още ни обичаше и нежно ни целуваше без да ни ...

Тя е божествена музика,
с душа като небесна симфония.
Очите й изпълват нощите
с лунни мечти.
С приказна нежност, ...

Настинки.
Гащички посрани.
Аборти — като порасте.
Не можеш себе си да храниш,
а си мечтаеш за дете. ...

По дяволите! Знаех, ще боли!
По дяволите всички мои грешки.
Макар да знаех, че сама ще трябва
да пожъна всичките бодли!
И всичките вини ще бъдат мои! ...

Красива мечта с вълшебни крила
лети пред мен, държи ме в плен,
вълшебство е тя, аз зная това,
мами ме в храма на любовта.
Ту с песни омайни - любовен дар, ...

Вече дори не мога да плача,
сълзите ми пресушили са се.
Сама и боса през гората крача
и търся спомени, самоунищожили се...
Вече дори не мога да спя, ...

Нощта погълна всичко,
с теб бях,
но останах сам.
Какво пък,
нощта разцъфна ...

УСЕТИХ КОЛЕДНИЯ ДУХ И БЯХ СПАСЕН
Днес е последният ден за участие в Коледния Творчески Фестивал на сайта. Много исках да участвам, но не знаех с какво. И не заради прекрасната награда... не. Нищо подобно не може да ми е стимул да се присъединя към такова събитие. Просто исках да съм вписан и аз сред ...

Зелени треви
високи нагазвам.
И ме боли.
Устата прехапвам.
Гълтам сълзи. ...

(писано върху блокче лед)
Замръзвам, но пиша ти, миличък Кай -
с парчета от лед ти сглобявам куплети.
(И все получава се думата "край!".)
От студ посинях - не си чувствам ръцете. ...

Ако достатъчно дълго време седиш на едно
място, целият свят ще мине пред очите ти.
Китайска поговорка
Една година е съставена от 365 дни. Замисляли сте се колко от тези дни вие празнувате, колко от тия дни тъгувате и в колко от тия дни вие чакате... Аз се замислих, и въпреки че, не съм добра в матем ...

Дъждът вали, сезоните се трупат,
години минаха дори.
В сърцето нищо не остана,
а може няколко лъжи.
Красиви думи - но лъжи! ...

Видях най-красивата усмивка
и усетих как стопля моята душа.
И днес аз прозрях в лицето на човека
как устните показват дивната му красота!
Стоях пред него и се развълнувах, ...

Нощта се спуска над земята,
мята звездна пелерина
върху дремещите облаци,
и с луна огрява сънените улици.
Вървя в града безлюден, ...

В една компания с тебе бяхме
и като приятели се държахме,
но за миг ти се промени -
искаше да оставаме сами.
Тогава веднага разбрах, ...

Вървя през градината на лудостта,
а там нищо не е останало освен пръстта,
колко трудно е да се преборя с това,
което се случва. Търся пътя към дома
на моята предначертана съдба, ...

Ха-ха. В заключение - още едно писмо до Дядо Коледа (и общата Снежанка).

Бабо мила, празник имаш,
днес не трябва да ме спираш.
Искам аз да поговоря
признай: не искам с теб да споря,
че първа ти си ме повила, ...

Не ме променяш вече,
и мълчиш
стаен във ъгъла си тесен.
Отдавна беше...
в мене не болиш, ...

"Обичам те!" –
Не казвай тези думи, ти, току-така,
че повтаряни във времето,
изтича смисълът им като пясък във ръка.
"Обичаш ли ме?" – ...

Бавно утихват стъпките в мрака.
Вее вятър студен.
Загърнат във вехто одеяло,
броди той без път в нощта.
Стиснал в ръката си петаче, ...

Не се гримирам,
чувствата си
не прикривам,
не търся одобрение,
не нося суета! ...

Мрак ще ме докосва в празнотата,
мрак ще обвива мен,
мрак ще разгони синевата,
ще прокуди онзи топъл ден.
Ръцете ти ще са далечни, ...

Трябва да се примиря с факта...
аз не съм същата, ти не си същият!
И някак си изглежда твърде невъзможно да сме същите.
Промених се... промени се.
Разбрахме, че розовата страна на живота си има и своята черна. И че щастието води след себе си болка. ...

Ако...
не четеш
мЕжду редовете,
докАто бъркаш с хъс между ребрата
и почнеш ...

Помня,
още помня
образа на лудостта!
Невидима за другите,
но ...

Какво остава след нас?
Светли петна по стените,
мрак в светлините
и тишина...
Какво остава след нас? ...

Ухание на морски пясък,
студени стъпки по брега,
под сребърния лунен блясък
сама се скитам със нощта.
Вълните пеят с ветровете, ...

Трябваш ми, за да живея,
да имам стимул на света.
Да искам нещо, да копнея,
да бъдеш моята мечта.
Върви до мене, за да дишам, ...

Безлистни, уморени клони
се оглеждат в очите
на изцъклени локви,
закачливият вятър
днес е в плен на покоя, ...

Зимата... Тя винаги е спокойна, бяла, приспивна.
Зад завесата две очи гледаха танца на белите грациозни снежинки. Танц, който лекуваше, който отмиваше всичко старо и овехтяло, всичко болезнено и горчиво. Танц, който заличаваше студа, този в сърцата и душите, този, който вледенява погледа и почерня м ...

* * *
Не поглеждаш назад
и какво от това...
По душа ти си млад
(аз дали остарях). ...

Не бих могла, докато свят светува,
със думи прости аз да облека
сърце, в което пламъкът лудува,
дордето го подклажда любовта.
За нея вече кой ли не е писал ...

Страстен коктейл забъркаха и отпиха жадно krasimira1 и fragola
В шейкъра в ритъма на латино леда разбивам,
в чашите “Мартини” бавно, спокойно наливам.
Отпивам глътка и от питието възбуда се разлива,
сякаш страстен мъж нокти в моето тяло забива! ...