Белите гълъби
полетяха от мен...
потънаха в мойто
бездънно небе...
Останах сама ...

Нищо и Всичко
Нищо не искам и Всичко!
До последния миг под звездите!
А после да му мислят онези,
след като ми затворят очите! ...

От любов се променят животи,
а от болка - вселени.
Любовта все ни кара да търсим,
болката - да намерим.
С обич всички пътеки са светли, ...

* * *
Крещи сега душата, тръпнат ми ръцете,
не стига въздъхът, хриптят гърдите ми,
като кинжал забил се във сърцето
отмерва на живота дните ми... ...

Миналото е непрозрачно,
а бъдещето - не е ясно,
радвай се на днешния ден
отива си безвъзвратно.
За миналото не тъгувай, ...

музика:
Ръцете - четири. И пламъка на свещ -
прегърнат, трепка в бездихание
Пианото отсреща - само вещ,
акордите изпяло на сърцата им. ...

Неплатима е цената на кръвта
Разпъна ме на кръст животът.
Стиснах зъби и се приковах -
да удържа на самотата;
да удържа на всеки грях... ...

Тук живеят два кръста, три облака
и дузина овчарски колиби.
И луна. Кехлибарено-обла,
като глътнала огънче риба.
Тук човекът с очи като корени ...

Врабецът, зимата и аз.
Усещаш ли студа?
И премълчавани неща -
парченца лед, хрущят...
Усещаш ли студа...? ...

Уморих се да бъда наивна,
да затварям смирено очи,
от преструвката дълга взаимна
и сънувани кратки мечти.
Уморих се да бъда покорна, ...

Безлюбовно...
Безсънна нощ. Звезди неоново примигват.
Прозява се луната. Отегчено спи градът.
Безвремие броя... Минутите не стигат!
Очите ми дълбаят в тавана черен път... ...

Аз не искам палачи.
Нямам нужда от тях.
В мен крещи другото Аз -
и ми стига, за всички
на дребно играчи. ...

Тягостно сива тишина, черно-бяла самота.
Сред шумната и разноцветна градска тълпа.
Нежно розов порив на любов
и истеричен червен финален зов.
И отново сива тягост и забулена тъга, ...

Просто се чудя откъде да започна. То бива, бива... Да направи срещата в Казанлък... Той утре ще реши да я направи в Париж, както е тръгнало. На мен ми е далече и се чудя дали да ходя. Но реших - ще отида и ще му кажа всичко в очите. Много съм му ядосана на този, как му беше името... Жоро, не... Джор ...

Не е поезия светът,
не са и с обич пълни дните,
но ти живей в доброто на мига
със устрем смел като орлите!
Не ще почувстваш в нощните повеи ...

Бездуховните хора ще унищожат държавата ни
Тракийски хоров фестивал - Ямбол - 2008
На 11.10.08 от 10.30 часа в залата на НТС в град Ямбол се проведе дискусионна кръгла маса на тема: "Предизвикателства пред управлението на съвременния български хор". Госпожа Данкина ( зам. кмет на града) приветства у ...

Колко ли струва въздишката...
чувства на обич са всичките...
Колко раздели събирала...
светла и тъмна е дирята...
По бряг изплъзвана... ...

I WILL SURVIVE
GLORIA GAYNER
First I was afraid
I was petrified
Kept thinking I could never live ...

Обречени
С тиха надежда тя ме поглежда,
мамят две тъжни очи.
Нещо отново натам ме повежда,
а съвестта ми гълчи ли, гълчи. ...

Апарат за Поезия
Апарат за сутрин!
Апарат будилник!
Апарат за кръвно!
Апарат за Ден! ...

Голямо момиче съм вече
и не плача, когато някой
постави ме в ъгъла.
Не си давам
куклите за парцалите ...

отпивам спокойствие
от гладката жажда
на повърхността
отпивам
аромат ...

Искаш ли с теб да преминем отвъд,
в нова тайна галактика, в нова вселена?
Там е само за радост на душа и на плът,
там светът за теб и за мен отреден е.
Погледни ме със бездънното си езеро в очите ...

Жълтото
в последни
слънчеви лъчи
докосва
с топли чувства ...

Когато тишината ми
крещи без теб...
Не се опитвай
да ме хванеш „до поискване”.
Не ме преследвай – ...

Здравей, Любов
Здравей, Любов, как така се появи?
Пак ли ще тършуваш в моите мисли?
Пак ли ще превземаш деня ми
и ще нахлуваш в съня ми? ...

Вечер е, звезди обсипват свода небесен и аз пак съм пиян. Разтривам с ръка размазаната си физиономия и отново споделям: "Наздраве!" Нормално е да се пие, но по-страшно е, че пия сам. Не знам защо така се получи или все така става, но пия сам. Тази вечер не е по-различна от миналата или от предната и ...

Искам да се сгуша в твойта длан,
като птичка клета, останала без дом.
Да ме погалиш ти по болното крило,
да те усетя и да ти отвърна нежно.
Искам да се огледам в твоите очи, ...

Толкова време мина от тогава, а така не искам да спирам там, където нощем се връщам.
Търся щастието си в изпразнени души и в миналото, но чувствам, че потъвам все повече и повече, и последното нещо, което виждам, е мъката, отекваща като гръм... И разбира се, оставам чувстваща и виждаща всичко, без у ...

Късно е да обичам...
- И сега се връщаш, казваш ми, че искаш да си с мен и... очакваш отново всичко да е по старому, просто ей така, все едно нищо не е станало? Как дори посмя да го кажеш! – сините й очи се впиха като ледени стрели в него, с желанието да изпият и последната му сила, да го измъчат та ...

Тя си събра и последния багаж... Погледна през прозореца. За първи път гледката и се стори красива. Вятърът леко разклащаше листата, сякаш за сбогом. С въздишка и последни сили взе багажа. Вече и стените имаха очи, които бяха навлажнени с тъга... Погали ги за последно. Бяха я пазили и обгръщали толк ...

И сълзите са солта,
и целувките захарта...
Без опаковка, без пари...
Вкусно ли ти е, когато ме обичаш?