Ето, пиесата свърши.
Поклон на актьори. Завеса -
тежко кадифе, докоснало нежно
опустелия театър,
праха, следите от вчерашни стъпки ...

Разкаяние
С пръст ме сочете и съдете,
да не би перфектни да сте вий?
Доброто от себе си не пъдете,
зад стената пред вас не се крий. ...

Подръпване. Покой. И пак проблясък.
Събуждам се и виждам, че съм в плен.
С невидимите нишки на съдбата
на кръст съм прикован, окървавен.
Вися като обесен за косите - ...

Билетът - купен и багажът - стегнат,
отивам си най-после у дома.
На прага се обръщам за последно
и после тръгвам с вдигната глава.
Със тебе няма днес да се сбогувам, ...

Мразя те толкова много!
Точно днес спрях да обичам -
всички, всичко - и тебе, и бога!
И в тази си клетва се вричам!
Мразя те! Чуваш ли? Вече те мразя - ...

Един отгоре,
един отдолу.
А по средата -
пръст.
Всеки наум ...

Ще ме обичаш ли и утре?
Премръзнала, по улиците крача
и търся теб. Отново тебе търся.
Границите на съзнанието прекрачих
от миналото си да се отърся... ...

... започнах да разпитвам плахо хората
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората...
ТАНГРА - БЕЗСЪНИЕ (ДОН КИХОТ)
по залез ...

Коя любов е по-голяма -
на притворените, вярващи очи,
или на тез, които, виждайки измамата,
прощават и отминават всичките лъжи?
Кои устни казват истински "Обичам те!" - ...

В заблуда голяма хвърли ме ти, когато изрече онези слова.
Намекна ми, че ме обичаш, а в действителност не е така, нали ?!
Знаеш ли колко много боли? Знаеш ли колко много сълзи?
Не знаеш какво ми е сега!
Има само един изход за мен и това е смъртта! ...

Кусур
Подарък съм аз за нежния пол,
циганката умря от големия зор
и когато на огледалото мълвя,
като във стара приказка една: ...

Днес на мода е да си един от многото. Важното е да си нечие копие, за да се впишеш в дадена среда. Вървим по улиците, срещаме хора и започваме да се питаме дали не виждаме двойно, защото хората са загубили индивидуалността си и са се превърнали в роби на обществото.
Но нали животът е като театъра, в ...

Не гаси жарта в душата,
нека в младост тя те грей,
любовта е магия сладка,
остави я да те завладей.
Обичай и бъди любима, ...

ПОД ДЪЖДА
(посветено днес)
Под дъжда аз веднъж се спрях
и пих от сълзите му влажни.
После тихичко ромолях, ...

ЗА ТЕБЕ
на И.
За тебе... Слязла бих във ада...
В преизподнята, където
ще горя, обречена на клада... ...

И беше ли нежност
или само копнеж...?
през прозореца гледам,
полепнал със скреж..
А снощи беше тук ...

Всяка нощ, когато ти и аз сме едно,
тогава ти успяваш да ми върнеш другото ми аз!
Всеки ден, когато сме разделени,
ставам онзи, който не съм!
Искам всеки миг, в който си ти, ...

Нека тук и сега да живеем –
не след седмица, нито след ден –
в този миг аз и ти да се слеем,
да съм с тебе, ти да си с мен!
Нека слънце с лъчите погали ...

Тишината нежно докосва ума ми,
а самотата ме хваща за ръка...
Болката сляпо целува врата ми
и кръвта от вените ми се влива в река,
река от писъци - разбити чувства, ...

И тихо стъпвам в тази нощ.
Нежна мисъл ме гали.
И бурен огън пали.
Със страстен поглед ме поглеждаш.
И на странна мисъл ме навеждаш. ...

С пръсти студени
самота ме убива.
Чувствам болка
странно горчива.
Сънят бяга ...

Светло е. Навън вали. Седя в средата на стаята си и гледам тъжно и самотно тихите капки дъжд как лениво се спускат по стъклото на прозорците и сякаш искат да се размажат от сласт върху гладката му повърхност. Станах и отидох да отворя на стремежа им. Надникнах в празното облачно пространство, а мокр ...

Ще дочакам ли?
Дали ще дочакам следващото лято?
Да се видим с теб отново.
Птиците пред нас се събират.
И сбогом те си вземат. ...

Плачи
Плачи, защото не те разбират...
защото те приемат като дух.
Плачи сега, защото раздират
твоята душа на прах и пух. ...

(Ама и аз съм един съветник!)
Това, че си самотен, прави ли те мъдър,
със болката, с копнежа по отминало?
Когато преоткрива своите страдания,
душата ти поглъща атропин със виното. ...

Две очи в незабравена нежност
гледат чакащи идваш ли пак.
Във илюзия, в сляпа безбрежност
две сълзи се отронват от тях.
Две очи с непритихнала вяра ...

Писна ми да преживявам,
като отрова, във вените забита.
От мъка паднала да се изправям,
като игла, ръката ми пробила.
А мисълта, отвързана по залез, ...

Камелия Мирчева
СЪПРУГАТА
Мълчеше като празен театър. Гризеше със зъби тишината и преглъщаше гнева си. С усилия сдържаше раздразнението си. Не можеше да понася милото й внимание и любезна загриженост.
„Ще я убия” – помисли си той и едва овладя импулса си да й се разкрещи.
Включи телевизора. Нервно п ...

Мишо книжка си разглежда
и на котката нарежда:
,,Мила, пухкава Писано,
вчера тръгнах рано, рано -
в зоологическата бях ...