Ти заплака,
защото
аз
нямам мечти.
Заключено ...

Добър вечер, Самота!
Влез! Не се притеснявай!
Ще ти подам даже ръка.
Виждам, че пътя не си го забравила.
Добър вечер, приятелко стара! ...

*Написаното е вдъхновено от филма "Фонтанът"*
Дойде финалната зима. Дойде осъждана и тиха, дойде. Красотата угасва бавно. Мисълта спира. Сълзите прегарят. Сега тя съществуваше само в неговата памет. Лежейки в леглото му, прекрасна като разцъфващо цвете. Сътворена в сън... чакаше го на края на тунела ...

Опитах се да го забравя.
Опитах се да му простя...
Ала сблъсквам се с омраза!
Все в душата ми е тя.
Бунтувам се срещу стремежа ...

Той беше сам и сам ще си остане,
затворил себе си във петъците сиви.
Една ръка палитра му подаде,
за да обагри дните си мъгливи.
Носталгията беше го пленила, ...

За него казват ''времето отлита''
забързано, то никого не пита,
лети и всеки бърза да отмине,
не спира то за малко да почине.
Оставя бавно времето следи ...

Омръзна ми да бъда вярна,
да съм смирена и добра...
Омръзна ми от този театър,
изтъкан от лицемерие и суета!
Защо забравихме да бъдем хора? ...

Съдбата пее своята песен:
Животът не е толкова лесен.
Животът е една средна участ,
между грехове и тъмна пропаст.
Животът е стремеж, копнеж и блян, ...

Обичах те безумно, страстно,
дъха заради теб си спрях,
сърцето ми в ръка държеше властно,
но да те нарисувам не посмях!
Опитах се във спомена си да те запечатам, ...

пиши ми за любов за любов ми говори
поне да знам че знаеш тази дума
и с глупаците навън спори
че смърт не са изсъхналите шуми
че пролет плодно ще изгрее ...

>> пуснах го
>> без да се замисля
>> бутнах го
>> по нишка от коприна
>> приплъзна се ...

Беше началото на лятото... липите цъфтяха и Деница нетърпеливо чакаше едно момче на име Деан. Беше много топло и аромата, който се разнасяше от дърветата, беше много силен и опияняващ... тя никога нямаше да забрави този ден. Беше си харесала това момче от много време и сърцето и се изпълни със щасти ...

Като книга изписана,
но прочетена грешно.
Като обич неистинска,
като клоун несмешен.
Като дреха износена ...

Какво направи с мене?
Изведнъж в живота ми се появи...
Не мога аз да мисля денем,
а нощем в сънищата ми се настани.
Ти си този, който в сърцето ми живее... ...

http://www.youtube.com/watch?v=rSJd2oiM6b8&feature=related
слънце, вятър и море в едно трио
Дъждът вали, останах сам,
тревожен стон на Алборан,
в косите музика се стича, ...

Спотайва се една душа в мрака...
Успокоена, притихнала и уморена.
С тъмнината утихва и тъгата.
Крепи я вярата в утрешния ден,
крепи я чувството, че слънчевата ласка ...

Ти къде си сега не знам,
но се връщам отново там.
Там, където лице в лице
казвахме си "Обичам те".
Пак минавам по този път ...

СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ И НЕГОВИТЕ
"ПРИНЦОВЕ" И "ПРОСЯЦИ"
разсъждение
Всяко време ражда своите "принцове" и "просяци". В миналото принцове са били образованите, смелите, честните, трудолюбивите. Днес за съжаление народът се кланя повече на красивите, богатите, силните. Хората искат хубави дрехи и тела, скъ ...

Kidney Thieves-‘'Crazy"
Crazy, i'm crazy for feeling so lonely.
I'm crazy, crazy for feeling so blue.
I knew, you'd love me as long as you wanted,
And someday, you'd leave me for somebody new. ...

You don't see me
1.
This is the place where I sit
This is the part where I love you too much
This is as hard as it gets ...

La luna
I remember when I met you
All the stars were hanging in mid-air
In these moments - nothing mattered
But the way you caught me in your stare ...

So Good
We know how to dare
we know how to dream
Tonight is the night
What we wanna be we'll be ...

В хранилката на птицата
ока просо задоволява
за месец птичия й глад,
безмерна траектория в очите и
чертае нови светове и тя полита, ...

Днес съдбата опита да върне
ума ми в минали дни.
Години пред мен да отгърне,
но на мен така ми се спи.
Извади и спомени даже, ...

Пада още лист от твоята невинност.
Заставаш гол пред всички ни,
но кои сме ние да те съдим?
Коя съм аз, та да осакатя душата ти.
Мога само и аз да те забравя, Скъпи мой. ...

Луната осветява кървава постеля над земята...
и скърцането на вратата се надсмива над мрака и чака -
тишината.
Ха-ха!
През кашлица разсмя се краят недовършен... ...