Здравей, влюбена ли си пак?
Къде ми захвърли душата?
Кажи къде е, в кой влак?
Да я настигна, че не свиквам с тъгата...
. ...

Чувам гласа ти,
усещам дъха ти
в студените, самотни нощи!
Но любовта я няма!
Горещи целувки ...

От колко отдавна
не съм викала дъжд.
Сто години навярно.
И заклинание някакво имаше,
и молитва, и... ...

6 години, 6 дни, 6 часа
Аз съжалявам, толкова съжалявам,
че мислиш така за мен!
И не мога да повярвам,
че не ми вярваш, а аз никога не съм те лъгал. ...

Прекрасна нощ е! Погледни небето,
ухаещо на пълнолуние и на звезди,
които взират нас, прегърнати в полето –
всред дъхави треви - измислящи мечти.
Прекрасна нощ е! Погали цветята, ...

Горчи като кръвта ми след любов,
изстискана до капчица от сладост.
Отпивам от неземния му сок
да се удавя. Миг неземна радост...
Полазват тръпки. Тялото горчи ...

Влюбена съм в теб. Не ми е лесно
да те имам ден през ден.
И никак не ми се вижда честно
на теб изобщо да не ти пука за мен.
Аз се будя в спомени за снощи ...

Ти, който насън ме намираш
и милваш душата без ласки.
Ти, който сърцето ми спираш,
когато мълвиш ми безгласно...
Не спирай да идваш в съня ми ...

Понякога тишината говори...
Има мигове на особена тръпка, когато нещо те кара да спреш, да обърнеш очи навътре - дълбоко, дълбоко... към своята скрита същност, да отпуснеш юздите на този забързан живот и да се вслушаш... в гласа на Всемира. Защото всеки от нас е частица от него и стига да пожелае, м ...

Сърцето ми е поток
от огнена страст.
Сили небесни, дайте ми
тази желана власт,
да изпия бездиханен, ...

"С коси и бакембарди, и трапчинки..." -
коя те е описала така?
С усещане за мъж и половина,
към тебе тръгвам - придошла река.
И ей така - на косъм разстояние, ...

Твоето писмо
Аз го чаках всеки слънчев ден
с много нежност и любов,
да зная как си, мислиш ли за мен...
аз дълго чаках твоето писмо! ...

Преливаща от обич. И надежда.
Протягаща ръка. За мъжка ласка.
Нахално млада, без одежди.
Захвърлила невинната си маска.
Стоиш пред мен. И молиш ме за още. ...

Застигна те, Любов. Смъртта.
На пръсти, тихо те открадна.
Закичи черно на врата
и в плач към нищото побягна.
Заравят те, Любов. В пръстта. ...

Ти на всичко, мамо, ме научи.
Как да бъда силна и човечна,
показа ми в един живот с постъпки
как мога да остана истинска и вечна.
Ти на всичко, мамо, ме научи, ...

Няма да дойде!
Като сянка на фара самотна остани
на пустия бряг, с вълните да споделиш,
че твоят принц желан, с кехлибарени очи,
е намерил друг бряг и няма да го видиш. ...

Лежа сама в нощта
и мисля си за теб сега.
Какво ли правиш в този късен час,
аз размишлявам на глас.
Как ми липсваш в този миг ...

Всяка суета
и гордост
лесно се побира
в небрежно
запокитен ...

Стара градска песен, която пеехме в казармения състав - според мен незаслужено забравена...
Записана е в домашни условия.

Благодаря на бог,
че те имам...
Благодаря на съдбата,
че ни срещна.
Благодаря на очите си, ...

Ветровете шептят...
И тихо стене самотата.
Пожълтели са листата.
Слънцето не цъфти.
Отровени са две очи. ...

Колко е лесно да гледаш
света през едни очила.
И виждаш светът как те гледа,
а погледът собствен прикрит е под тъмни стъкла...
Прикриваш, когато се взираш, ...

При тебе идвам всеки път,
за да изкажа всички мисли,
които събирам в своята душа.
Ти си ми дневничето, което обичам
и което гушкам, на което плача ...

Недописан стих
Аз създавам в мен оня стих,
който ти ми диктуваш без думи...
Между две вдишвания и вятър тих
разтварям петопръстия и струни... ...

Сотира
Не знаеше какво трябва да направи. Нерешителни и объркани, мислите и се лутаха безпомощни, неоформени и самотни, отчаяни и безизходни. Поредната безсънна нощ. Даже няма и луна, най-красивото лунно затъмнение от три години насам. На кого ли му пукаше за нейните тревоги и безсъници. Хората си и ...

Търкалям се
между пръстите на живота -
смачкано листче хартия.
Подхвърлят ме,
дават "разумни" съвети, ...

Врява... глъчка... суетня... погледът ми неуморно те търсеше сред тълпата... като дете загубило дома си... няколко мига бяха достатъчни, за да те зърна... с блестящи очи и леко нервно изражение... и тогава ти се усмихна... очите ми се напълниха с радост и с непозната досега гордост... царицата на съ ...

Исках те...
Не те познавах, но те исках.
Гледах за теб на всяка пейка,
под всеки кестен,
до всеки стоп. ...

Среща
Ще дойде пролетта омайна,
съдбата пак душите ни ще преплете,
до мен ще си,
с усмихнати очи ще ме погледнеш мило, ...

Глухи, празни улици, окъпани в роса.
Хората забързани не чувстват, не разбират.
В душата си усещам злоба, бяс, тъга...
Събуждаш се, заспиваш - тъмен кръговрат.
И тръгваш винаги с надежда плаха, ...

Сърцето
Малко мое сърце.
Спри да туптиш.
Забрави любовта.
И ме остави. ...

Изгубеният в Мрака
В мъртвата тишинана на нощта изгубен си в мрака,
търсиш пътя за вкъщи, но тишината погубва
твоето спокойствие.
И ако можеш, би обвинил само себе си, ...

Красива ли е твоята жена
(поне наполовината на мене)?
Тя има ли очите на сърна,
в които се оглеждаш влюбен денем?
Разпалва ли в сърцето ти искри, ...

Не съм те търсила,
не си ми липсвал,
не си те спомням, когато съм в тъма.
Не съм ти шепнала думи красиви,
не съм те чакала, обляна в самота. ...

Бъди със други.
Много. Всякак.
Дори с онези,
на които
трудно се прилича. ...

„Тук, където всичко отвръща поглед от мен, аз не мога да отвърна поглед от нищо.”
Елена Алексиева ("Човекът от другата стая")
Събуди се прав в стаята, защото няколко ярки звезди блестяха в прозореца и му говореха. Тогава осъзна, че изобщо не е заспивал, но то беше така отдавна - вероятно винаги - и ...