Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.9K resultados
18+Тъжна история
🇧🇬
Какво се промени за толкова години в България, нищо. Все повече младите напускат родната ни държава и отиват да работят навън. Защо ли!?
Защо тук не се цени таланта, няма морал, има огромна простотия. Тъжна история. Скоро попаднах на едно момиче, което има огромен талант, рисува модерно и знаете ли ...
''Нещо повече''
Избраница за мен аз сега си търся -
жена, която всички качества
да си има и моля те едно нещо само -
не казвай, че все още не е родена ...
Нямам много място тук
между Големите! Поклон дълбок,
таланти... Но пък всъщност,
заради вас посмях дори пред себе си
да си призная... как сама се чувствам... ...
Следи от сълзи по небето се стичат -
ти помни, че небето плаче,
заради мен, заради любовта ми.
Малко време ми отдели,
за да кажа направо в очите ти ...
Истина е - думите пробождат като острие сърцето. Ето, дори и химикала едва държа! Сила не ми остава дори и да пиша. Буквите се размазват пред очите ми. Но пиша, защо ли? Защото обещах, обещах, че няма да спра, каквото и да става!
Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво ...
Моля те, никога не забравяй за нас!
Не забравяй за нашето време -
единствено, вечно, вълшебно.
Не забравяй за нашите мечти,
изпълнени с блян и надежда. ...
Все тебе търся. Как да те открия?
Ти ли си това? Или не си?
Ще дойдеш ли при мен като магия
най-тъжния ми път да осветиш?
Ще дойдеш ли? Или пък аз пред тебе ...
Случило се отдавна... Някога, когато Земята била още млада, необуздана и влюбена. Тя била така вдъхновена, че не можела да удържа енергиите си и измисляла постоянно нови идеи, които да изпробва, за да живее по-пълноценно. Устремът й бил толкова силен, че денят и нощта едва смогвали да разменят места ...
Есеният ден вали пред мен,
погребван от листата на загиваща върба.
Самотни хора отминават,
студените думи на вятъра нашепват за бяла красота.
Още ден и ще побелее пак нощта, ...
„Да се поразходим? – попита Катрин.
„Единият крак пред другия – отвърна той – през поляни и мостове...”
„Дългият път към вечността”,Кърт Вонегът
Плисъкът на вълните
Почукване? В този час? Тя отметна завивките на леглото си и с мудна и сънена крачка тръгна към врата на стаята си. Живееше в един малък ...
Защо на всеки кръстопът упътващи табели има?!
Нима ще се загубя - сам сама, вървейки собствения път?!
Ако искам с други да се пошегувам, наопаки табела ще обърна.
И онзи, дето идва ми е в гръб, грешно ще поеме търсения път...
Тогава аз каква излизам?! В съдбите чужди се набърквам? ...