Ботева земя
Ботев!
Име свято в нашите сърца,
човек, отдал живота си
за българската свобода. ...

Каква ли не са ме наричали,
не помня всички имена.
На опустошение съм ги обричала,
зарязани в последната слана.
Била съм огнената болка, ...

Живот в кашон...
Живот!...
Нащърбен и чуплив...
Завит във амбалажа
на Бездушие ...

Не искам да се връщам пак при тебе
не искам да съм толкова сама
не искам да обичам - да раздавам
а в отговор да срещам само хлад и пустота
Не искам все да страдам - все да чакам ...

Кое за вас е поетично,
не разбрах!?
Изтъркани подметки
се сурнат пак и пак. ...

Обичай ме и нежно ме прегръщай
със поглед, с устни, с искащи слова.
Не спирай! Забрави, че има утре,
светът започна - свършва с мен и с теб сега.
Утре е далече! Не поглеждай! ...

Колко думи вече са изречени -
пламенно описали света.
Някои забравени, отречени,
разпнати на кръста на страстта.
Думи за възход и за падение, ...

Невидима красота
Живее, понесъл на гръб
малката си скромна къща,
лекичко по камъка пълзи
и сякаш слънцето прегръща. ...

Ботанически недоразумения
Лошото настроение на Дочка (Евдокия) - работничката в нашата оранжерия е точно толкова, колкото в пустинята вали дъжд. Тя има рядката дарба да прави „от лимона лимонада". Около нея винаги е интересно, тя винаги е центърът на вниманието. Владее до съвършенство самоиронията. ...

Оглеждам се в очите мъжки
и виждам там изконна същност...
опитват се да влезат в църквата,
да забодат свещта и да си тръгнат...
Намират се и силно вярващи, ...

В хладна ветровита нощ,
сред зловеща тъмнина,
седя сама,
крещя напразно твойто име...
Но как се озовах, ...

"А у мене някой псува,
за да не заплаче"
Иван Овчаров
Погалвам (от обич)
тез мои присъди ...

Специално за един добър познат, който поиска повече оптимизъм в поезията.
Тъмен облак, наежен, върху слънцето спря -
над града свойта нежност в миг небето изля.
Като хор от звънчета тротоарът звучи,
в мойта, мократа дреха, се потапят... очи. ...

рея се в стремежи
на идеалности
атомно разпадам се на чувства
до тебе пътят неизбежно
е астрален ...

Sweet dreams are made of this
Who am I to disagree?
Travel the world and the seven seas
Everybody's looking for something
Some of them want to use you ...

На С.
Домът не е покрив и здрави стени...
Домът е топлина и нежност...
Вярно огнище, което гори...
Обща посока... Път... И надежда... ...

Някога
Някога, когато беше вчера,
всичко хубаво било е.
Някога, когато с тебе бяхме двама,
жива беше любовта ни. ...

Стая за мислещи
Оставете ме.
Другите вижте.
Те са за връзване
в стая за мислещи. ...

Не ми обещавай ти тези сънища,
в които за мен не ще идваш,
не ми казвай ти, че без пътища
до мен пътя ти не намираш.
Не искам да вярвам, че мога аз ...

Най истинска е тя, когато плаче...
И като майка тъжни песни пее.
Притиснала във скута свойто братче,
приспива го и нежно го люлее!
Без собствен дом живееше отдавна. ...

Аз ли съм това - на очите си сама не вярвам?
Във роклята бяла, под шифона, хастара...
Красива съм днес! Несравнимо красива!
Важна стъпка очаква ме - ще ставам твоя съпруга!
Оглеждам се плахо - за последно съм вкъщи, ...

Бяла пръчка
на черно поле,
цял ден ходи и не спира,
а това е ..........?

Защо изчезна в онзи миг,
защо изгасна любовта ти в онзи миг,
защо забрави ме и замени ме с нея,
защо излъга ме, че не е заради нея?
От изневярата ти толкова боли, ...

КАЛУГЕРОВА ПЕСЕН
Света бял, мамо,
света аз загърбих,
черно расо, мамо,
расо облекох ...

Помислихте, че той е като другите -
от тези, за които кратко ме боли.
Помислихте - поредно увлечение.
И ще ми мине. Както и преди.
За вас е страшно лесно да го кажете - ...

Тишината бучи във ушите ми.
Може би, защото съм сама.
Вятърът мълчи във косите ми,
припявайки моята тъжна история:
Тя бе девойка – грациозна и мила, ...