Имам си приятелче -
Кайче-Николайче!
С благородно сърце -
страхотно момче...
Учеше ни всички, ...

Сълзи в очите ми
Сълзи в очите ми блестяха,
когато тръгна си от мен,
да те забравя искаше сърцето,
но замина си далеч, далеч от мен. ...

Всеки път, щом те зърна,
се влюбвам в теб до полуда,
ала щом за миг те изпусна,
ме грабва от ревност покруса...
Всеки път, когато сред чужди ...

Една любов
Звезди в мрака се изливат
Устните им в едно горят
Ръцете в огъня се сливат
Мислите заедно вървят ...

В жаравата на онзи дълъг Юли
си чакала от тебе да изляза.
Сънувала си как ми щипеш бузките
и как ме взема на ръце баща ми...
Усещам се понякога виновен, ...

Пълзи в мен душевно терзание -
как живее човешкото съзнание?
Как е възможно да мамиш, използваш и крадеш от душата,
без дори да не те кори Съдбата?
Искам да бичувам твоята вулгарност, ...

Защо си тръгна ти от мен сега,
нали ти показах със всичко любовта
или може би не можа да разбереш,
колко ще ми липсваш, ако си тръгнеш някой ден.
Плаче сега във мен сърцето, ...

Хей, бейби, не стой така,
ела при мен, прегърни ме, подлуди ме.
Не се страхувай, не мисли…
просто го направи…
Знам, че ме искаш, ...

Опитах се да скрия
чувствата във мен.
Но не мога да убия
копнежа си по теб.
Привличаш ме ужасно много, ...

Пътувах някъде... И всичко беше приказка
на стоп за Амстердам... за първи път зад граница
след три дни стигнах... беше Истинско
и тръгнах под дъжда - нарамил раница...
Като трикам в дълбока цепка на Пространството - ...

Познавам те едва от дни,
уви, сърцето ми за теб тупти!
Твойта прелест, красота,
плениха мислите в моята глава!
Неповторимото ти ангелско лице ...

Ти казваш, че не ме обичаш!
Какво да правя?
Да чакам или да отричам...
Да си намеря любовта и да забравя всичко!
А може да живея в самота. ...

И пак си нежно поетичен.
И пак протягаш ми ръка.
В съня докосвам мислите ти будни.
Нощта нашепва ми вълшебните слова.
Луната пак премрежва с ореола ...

И няма свято... Нищо не остана...
Отдавна свърши разпродажбата във нас.
Изхвърлихме иконите от храма.
Отчуждихме се... И дебнем се през рамо...
Като ученици, избягали от час. ...

"Крайното при допир с безкрайното се превръща в нищо!"
Връзката между тези "явления" е много тясна, защото на практика материалното е достигнало своя горен праг на развитие под влиянието на (безкрайното) пространството и времето! От гледна точка, наблягаща на времето, а то е единственият компонент о ...

Вървях по прашните алеи на града, отрупани със смачкани отпадъци, изхвърлени от терасите на кооперациите и чух яростния крясък на една разярена жена от мазите на една от сградите. Тя преживяваше отново и отново случилото се с нея. Мъжът й я беше изоставил, навярно й е изневерил много пъти и то пред ...

С Бареков си изпивам аз кафето,
разхождайки се в цялата страна.
И научавам всичко, общо взето…
Той всеки ден създава новина.
Екранът после става във брашно, ...

Самота
Усещам настъпващата нощ, която ме разделя от другите. Разбираща, утешаваща ме. Търсейки начин да загърбя миналото, аз мога да вървя без цел до безкрайност!
Всичко, което желая, всичко, за което съм нужна, е заключено зад последната врата, за която няма ключ!
Моята приятелка Нощта ме подкрепя, ...

Със прилива прииждай. На талази.
Брегът ми е като човешка длан.
Във шепата ми спри. Ще те запазя.
Ръката ми за тебе ще е храм.
От Слънцето напуках се, гореща ...

В пресъхналия стон на счупената чаша,
дето мислите препускат като вятъра,
измисли ме от усмивката, дето беше наша,
като феерия от пъстротата на дъгата...
И в бялата прегръдка на моята молитва ...

Смазана под тежестта
на твоите очаквания.
Давам най-доброто от себе си,
но и то не ти стига.
Вярвам на всичко, ...

Човекът трябва да свиква с всичко,
ако Бог ми даде сили и аз ще успея
да приема, че между нас няма нищо
и поне пред хората да се владея.
Когато те видя с други да те подмина, ...

Както се разхождах из града случайно те зърнах седнал на една пейка. Зачудих се дали наистина си ти. Не бях те виждала от 4 години. Толкова се беше променил. Русата ти коса беше потъмняла и станала почти кестенява и беше станал висок и мускулест. Нямаше и помен от онова ниско, срамежливо, русо момче ...

Sonata Arctica - "My Selene"
Nocturnal poetry,
Dressed in the whitest silver, you'd smile at me
Every night I wait for my sweet Selene
But, still... ...

Моля те, прости ми, че те обичам,
казвам истината на моето сърце,
все още помня как към тебе тичам,
ти за мен си незалязващо Слънце.
Все още помня онази нощ, ...

Те ме хванаха,
завързаха със собственото си безсилие ръцете ми
и запушиха носа ми, за да не мога да си вземам дъх през него,
а да разтворя устни,
защото искаха езика ми, ...

Капки дъжд под блузата се впиват.
А под тях хемоглобин и няколко сълзи.
Да, искам още, още само малко.
В пръстта ръце заривам
част от тебе да открия, защото искам още. ...

Протегнах ръка да стигна звездите.
Но Луната спря моята ръка.
Станах пленница на душите,
поели пътя на Лунната река.
Лунна фея изписа небето. ...

Танцувам в полумрака,
впила нокти в силует с маска на клоун зловещ,
усмивката застинала коварно,
сякаш доверие внушава!
Танцувам, унесена в римъма на тишината, ...

Обичам те такъв, какъвто си
и за миг не бих те променила,
обичам те, добре го запомни
и с друг не бих те заменила.
Обичам всички недостатъци, ...

Орфей в моята душа кънти,
нежни звуци в сърцето ми разпръсква,
често кара ме той да свиря,
на златна лира със седем струни.
Със седем струни, ...