Обичаща, дръзка, такава ще бъда!
Нима не усети огъня в мен?...
Във твоите стъпки
опитах да стъпя,
но рани дълбоки останаха в мен. ...

Въздухът, който аз дишам
В тази непрогледна нощ запали своя фар.
Усети този изгарящ те въздух - нещо му има!
Някой любовен дух ти дава своя дар.
Любовта не се спира, навсякъде около нас се намира. ...

Намерих те!
Да не бе се случвало,
но стана! Не преставам
да се удивлявам,
че това ми стига, ...

В печална сянка
угаснаха звездите ми.
Тъжна лунна нощ...
Небе без звезди -
угаснало вълшебство. ...

Както повечето осемнайсет годишни момчета и Благо мразеше болниците, престоят му тук бе продължил повече от два месеца, вече всичко в болницата му беше втръснало до болка - белите стени на стаите, лекарите, облечени в бяло, белите чаршафи.
Имаше чуството, че се намира в някаква адска зима, където не ...

Сираче
Във мен едно животно,
безкрайно тъжно и самотно,
за топлинка мечтае,
ден и нощ ридае. ...

Къде остана онази любов,
с която ме даряваше някога,
може би си я скрил от мен
и от себе си.
Сега я търсиш, но не я намираш, ...

Мисли се гонят с пресечни движения,
в тъмното срещат се с отчаяни тътнежи,
с грохот късен, искрено се доближават,
с нишката на Ариадна си прощават.
С огън плъзгат се и прощален шепот, ...

''Злобна змия''
Ти имаш различни роли,
за последно те видях като огнена стихия.
Но сега разбрах, че вече не те боли,
защото се оказа злобна змия. ...

Красива Самота
Нека прелетим през времето
да отидем на място по-добро
да бъдем вечно там
и да изживеем нашата мечта ...

Желая в страст
да те превърна,
жигосваща голото
ми мъжко тяло.
Искам в този миг ...

Една история - момиче и момче, тя го обича, а той нея не.
Той я ранява с лъжи безброй, а тя казва: "Обича ме той"
За нея той е всичко на земята, нейното момче, любовта и свята.
А за него тя е просто поредна, сърцето му - кула ледена,
нейното сърце-жарава - никога не го наранява. ...

Небосклон червено-синкав
гледа ме през запотеното стъкло
и птици приказно са полетели
далеч в съзнанието, а то
трепти от жегата на ...

МИР ИЛИ ДРЯЗГИ,
РИТНИЦИ ИЛИ ЛАСКИ,
"ЧАО" ИЛИ "ЗДРАСТИ",
ЛЮБОВ,ИЛИ СТРАСТИ...
ТИ ИЗБИРАШ, ПРИЯТЕЛЮ МОЙ!...

* * * *
В дълбоката прерия, един малък град,
градските порти един кон прекрачва,
на него каубой, буен и млад,
намига на дамите и се подкачва!.. ...

Късна нощ е – най-любовен час.
Всяка капка кръв се е взривила.
Чувствам те до лудост, до екстаз,
до премала и последни сили.
Може би пак в нечие легло ...

Тъмнина
В студа мракът тихичко промъква се към тебе!
Да те сграбчи той, стой надалече,
а той идва със своите черни лапи, да те сграбчи.
Усеща страха на твоите малки наивни очички, блещукат ...

Мост
Множеството ближния тъпче,
страстно трупа тежък багаж,
в страх и алчност се гърчи,
в материални богатства търси кураж. ...

Глава тринайсета - Спомени
Стълбите продължаваха да слизат все по-надолу и по-надолу, а мракът около седмимата се сгъстяваше. Тунелът, през който стълбите се спускаха в мрачните дълбини, беше широк около три метра и толкова висок. Каменните стени на тунела някога са били окрасени с красиви руни, но ...

Музикалното ми убежище е в усещането за нежност.

Да... Всички се обичат... Или поне така казват...
Мислех си... какъв прекрасен ден ме очаква, колко щастлива ще бъда, колко ли ще тръпна, колко ще съм влюбена... С тенденция към повишаване на емоционалните вълнения би трябвало аз в онзи "Ден на влюбените" да бъда още по-щастлива от миналата година.. ...

Защо не мога очите си да отворя?
Защо не искам съня да прогоня?
Защо толкова искам да живея?
Защо не съм готов с вечността да се слея?
Защо не мога луната в мен да разлюбя? ...

***
Десетина минути по-кьсно отключих вратата на дома си и внесох момичето вътре - досущ младоженец, пренасящ булката през прага си. С лакът натиснах ключа за осветлението и помещението се освети в яркожьлто. Отнесох момичето в спалнята и я положих на леглото. После седнах на стола до леглото и се з ...

>> Над завивката снежна
>> подадох глава.
>> Слънце ме топли,
>> вятър ме гали.
>> Искам да се засмея, ...

Последен "писък моден" - телефоните
и "скайп" по обезжичен интернет
така жестоко очуждават хората,
превръща се екранът в "мироглед"
И вместо да общуват ЗаЕдно в "общности", ...

Съдбата ми отреди да танцувам този танц сама,
танца на едно зловещо тяло без душа,
танца на марионетка под властта на кукловод,
малка кукла на конци без чувства и мечти,
с малко дървено сърце, което вече не тупти, ...

Ах... така те обичам,
а караме се, не отричам!
Защо тъй да става,
какво освен болка в нас остава?!
Любовта усещам - има я! ...

четейки текста “Танцувай, циганко”
на linapaint
Свири ми ти, свири ми,
потаен цигуларю,
със поглед изгори ме, ...

На двадесет гневът се сдържа трудно.
Импулсно се живее и умира.
Една усмивка и си вече влюбен.
Една раздяла и животът спира.
Една мечта и вече полетял си. ...

Разхождах се самотен в планината,
Земята там приличаше на Рай.
А някъде наблизо до реката
цъфваше прекрасен еделвайс.
Вятър нежно галеше тревата, ...

Слънчеви дни,
светят мечти
и златен прашец всичко покрива.
Във пелени
тънки мъгли ...

Горят ме! Децата ми горят, Стихийо!
Изсичат им ръцете и краката...
Спаси ги! Мен убий! Стихийно...
Режи! Със върховете на листата!
Дойдоха, през нощта. За да не видя! ...

Аз имам своята Причина
за всяка моя добрина
и всяка глупост безпричинна -
тя смисъл има, не вина.
А Истината е неизразима! ...

Усмивката лъжовна пак на бледото лице блести.
И очите сини пак се пълнят със сълзи.
И дъхът ми притаен почти е вече спрял.
Аз стоя и чакам своя идеал.
Чакам го сама под мрачното небе. ...

Денят отмина, но ти още ме преследваш.
Та как аз да избягам от теб,
от образа ти в главата ми, от този неотминаващ
като хронична болест копнеж -
галещи ръце, потръпващи пръсти ...

Стон, пролят след миг безмълвен.
Безсилен трепет в очите тлее
и ден и нощ ще помниш ти
как умря със залеза мечтата.